Решение № 647 от 02.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20211100901465 по описа за 2021 година

Предявени e иск с правна квалификация чл. 266 ЗЗД.

Ищецът - „С.и.” ЕООД, твърди, че на 02.10.2019 г., след проведена обществена поръчка, сключил с ответника - „Б.п.” ЕАД, договор за изработка, по силата на който се задължил да извършва срещу получаване на възнаграждение строително-монтажни работи по изграждане на съоръжения и оборудвания на сградна газова инсталация, както и монтаж на два броя горелки на гориво природен газ, едната от които е комбинирана на нафта/газ и извършване на всички необходими изпитвания и изготвяне на строителна документация, както и работи по осигуряване на гаранционно обслужване и гаранционна поддръжка на обекта. След подписване на договора страните по него са постигнали съгласие за това, че е възникнала необходимост от извършване на допълнителни строително-монтажни работи, без които изграждането и функционирането на инсталацията е невъзможно. Това са работи по проектиране и изграждане на площадка за съхранение на компресиран природен газ, декомпенсираща станция, замерен пункт, мълниезащита и заземителен контур на площадката за съхранение и ограда на площадката. Ищецът заявява, че извършил така възложените му допълнителни работи и на 19.11.2019 г. те били приети от представител на възложителя с приемо-предавателен протокол. На 22.11.2019 г. съоръженията получили актове за първоначален технически преглед и били въведени в експлоатация от лицензирана фирма за технически надзор на съоръжения с повишена опасност. Ответникът започнал да използва изградената от ищеца отоплителна инсталация, но не заплатил дължимото за извършените работи възнаграждение в размер на 59 934, 34 лв. с ДДС. Поради изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 59 934, 34 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършена работа съгласно договор за изработка, сключен на 02.10.2019 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

1

Ответникът по иска - „Б.п.” ЕАД, го оспорва. Твърди, че не е възлагал на ищеца извършване на голяма част от описаните в исковата молба допълнителни строителни дейности. Заявява, че всички работи, които са възложени за изпълнение от ищеца са посочени в писмения договор от 02.10.2019 г. и уговореното за тях възнаграждение е изцяло платено. Допълнително е възложено единствено извършването на работа по проектиране на части „Технология“, „Пожарна безопасност“ и „Електрическа“ за газовата инсталация на площадковия газопровод срещу възнаграждение в размер на 2 000 лв., посочено в оферта, изготвена от ищеца, което е изцяло заплатено. Ответникът твърди, че за съоръженията, които са изградени от ищеца извън възложеното с договора за изработка от 02.10.2019 г., между страните са водене преговори за сключване на договор за наем за тяхното възмездно ползване от ответника, тъй като същите са били необходими с оглед друга сключена между страните сделка, която е договор за продажба на компресиран природен газ от 05.02.2020 г.

Прави възражение за нищожност на договора за изработка, който ищецът твърди, че е сключен устно между страните за извършване на описаните в исковата молба работи, като сключен в противоречие с императивните разпоредби на ЗОП. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството по предявения иск е претенция на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор за изработка. Това е така, тъй като ищецът изрично заявява факти, от които следва, че задължението му за изпълнение на строителните дейности, за които се следва възнаграждение в размер на претендираната сума от 59 934, 34 лв., е възникнало от сключен между страните по спора договор. В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е постигнато изрично съгласие за извършването на работите, за които се претендира заплащането на възнаграждение. Отделно от това ищецът се позовава и на обстоятелството, че изпълнението на тези работи е било необходимо за завършване на цялостната работа по изграждане на отоплителна инсталация за преминаване към гориво природен газ, която е възложена със сключен на 02.10.2019 г. с ответника договор за изработка. Когато са направени твърдения, че едни дейности са технологично необходими, за да може възложената със сключен договор за изработка работа да бъде изпълнена, се приема, че те нямат самостоятелен характер, а имат обслужващо значение по отношение на тази работа, поради което и претенцията за заплащане на възнаграждение за тяхното извършване има договорно основание, което е сключеният между страните договор за изработка. С оглед на това съдът счита, че правопораждащият факт на заявената претенция за заплащане на възнаграждение за извършване на описаните в исковата молба строителни дейности е сключен между ищеца и ответника договор за 2 изработка и правната квалификация на предявения иск е чл. 266 ЗЗД. За да бъде уважен този иск, на първо място, следва да бъде установено, че е налице облигационна обвързаност между страните по спора, по силата на която ищецът да е поел задължение да извърши твърдените в исковата молба строително-монтажни работи, а ответникът да е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в претендирания размер.

По делото не е спорно, че между „Б.п.” ЕАД, като възложител, и „С.и.” ЕООД, като изпълнител, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за изработка. Това е видно и от приетия като доказателство в производството писмен договор от 02.10.2019 г., който е подписан от двете страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му и за съдържанието на всички съществени елементи на договора за изработка, а именно за вида на работата, която изпълнителят се задължава да извърши, както и за размера на възнаграждението, което възложителят се задължава да заплати за извършената работа.

От съдържанието на постигнатата между страните в чл. 1, ал. 1 от този договор уговорка се установява, че в тежест на ищеца по силата на тази сделка е възникнало задължение да извърши възложена работа, която включва изпълнението на две основни групи дейности. Първата група са дейности по изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ по изграждане, доставка, монтаж, тестване и пускане в експлоатация на отоплителни инсталации на природен газ на два броя котли в котелно помещение на „Б.р.-с.ц.“ на „Б.п.” ЕАД в гр. София, което включва и конкретни действия по изграждане на съоръжения и оборудвания на сградна газова инсталация и монтаж на два броя горелки на гориво природен газ, едната от които е комбинирана на гориво нафта и газ, както и действия по извършване на всички необходими изпитвания и по изготвяне на строителна документация за строежа. Страните са постигнали съгласие, че видът и количеството на строителните дейности, които се възлага да бъдат извършени от изпълнителя като част от дейността по изграждане на съоръженията за отоплителната инсталация на природен газ, са определени в два документа, които представляват техническите изисквания на възложителя и техническо и ценово предложение на изпълнителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. Съдържанието на тези документи не е възпроизведено в сключения договор, като те не са и описани като приложения към него. От вида им обаче може да се заключи, че те са част от документите, които са представени в процедурата по възлагане на обществена поръчка по ЗОП, след провеждане на която е подписан договорът, поради което и доколкото в него се препраща към тях, то съдът счита, че част от постигнатите между страните уговорки относно вида и обема на възложената с договора работа се определят от тяхното съдържание. Втората група дейности, които ответникът възлага на ищеца да извърши по силата на договора от 02.10.2019 г. са такива по гаранционна поддръжка на изградената отоплителна инсталация.

Работите, за извършване на които се претендира възнаграждение в настоящия процес, са такива по изграждане на площадка за съхранение на компресиран природен газ, на декомпресираща станция, на замерен пункт, на мълниезащита и заземителен контур и на ограда на площадката в „Б.р.-с.ц.“ на „Б.п.” ЕАД в гр. София. При съобразяване на техния 3 вид, съдът счита, че те се обхващат от първата група от възложените за изпълнение с процесния договор дейности, тъй като са СМР-та, свързани с изграждането на отоплителната инсталация на природен газ. Между страните в производството не е спорно, че всички тези СМР-та, не са включени сред работите, които са възложени за извършване на ищеца съгласно техническите изисквания на възложителя и техническо и ценово предложение на изпълнителя, към които документи препраща договорът за изработка от 02.10.2019 г. Следователно тези дейности не са възлагани с изрична уговорка, която е част от съдържанието на тази сделка, а са такива, които са изпълнени от ищеца допълнително в процеса на строителство. Това се твърди както от ищеца в исковата молба, така и от ответника, който също се позовава на факта, че описаните в исковата молба строителни дейности не са част от възложените за изпълнение с клаузите на договора от 02.10.2019 г.

Ето защо и за да се приеме, че тези строителни дейности са предмет на сключен договор за изработка, трябва да бъде доказано или че между ищеца и ответника е постигнато изрично съгласие за това, че ответникът възлага, а ищецът приема да извърши тези работи, или да се установи, че те са технически необходими за завършване на цялостната работа, която е възложено да се изпълни с договора за изработка, сключен на 02.10.2019 г. Тогава, когато се касае за допълнително изпълнени СМР, които нямат самостоятелен характер, а имат обслужващо значение по отношение на цялостния строеж, който следва да бъде завършен, и тяхното извършване е станало необходимо, за да може изработеното да отговаря на действащите строителни правила и норми и да бъде въведено в експлоатация, се приема, че тези работи представляват част от вече възложеното със сключения договор за изработка, а не нещо различно, което да се квалифицира като изменение на вида и обема на задължението, което е възникнало в тежест на изпълнителя по тази сделка. С оглед на това такива дейности се считат възложени за извършване по силата на вече сключения договор за изработка, без да е необходимо да бъде изразявано последващо изрично съгласие в тази насока от двете страни по сделката. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 241 от 09.03.2017 г., постановено по т.д. № 2799/2015 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 82 от 19.07.2011 г., постановено по т. д. № 658/2010 г. по описа на ВКС, І т.о.

При произнасянето си по въпроса дали по делото се доказва, че между страните е постигнато изрично съгласие за извършване на описаните в искова молба строителни дейности, които не са сред възложените такива с договора за изработка от 02.10.2019 г., съдът първо съобразява, че ответникът „Б.п.“ ЕАД, който се твърди да е възложител на работата, за която се претендира възнаграждение, е публично предприятие, което извършва секторни дейности, каквито са дейностите по предоставяне на пощенски услуги съгласно чл.

123 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ в редакцията му към датата на сключване на процесната сделка, която редакция на закона ще бъде съобразявана от съда при всяко позоваване на този нормативен акт в решението, защото тя е приложима към отношенията, възникнали между страните по делото. Ето защо и това дружество е секторен възложител по смисъла на ЗОП, поради което и при възлагане извършването на дейности в областта на строителството, включително изграждането на съоръжения, то трябва да спазва процедурата 4 за възлагане на обществена поръчка, регламентирана в ЗОП. Това означава, че за да бъде надлежно възложено извършването на процесните строителни работи от „Б.п.“ ЕАД на ищеца не е достатъчно постигането само на съгласие между страните за сключване на договор за изработка, а трябва да се установи, че са осъществени всички елементи за сключване на договора за обществена поръчка, които включват освен гражданскоправния елемент, който е писмен договор, подписан от възложителя и изпълнителя на работата, но също така и предхождащи го административноправни елементи, представляващи издадени в хода на процедурата административни актове, каквито са решение за откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и решение за определяне на изпълнителя. В производството от нито една от двете страни не се твърди и не се ангажират доказателства за това, че е открита и проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет извършване на строителни работи по изграждане на площадка за съхранение на компресиран природен газ, на декомпресираща станция, на замерен пункт, на мълниезащита и заземителен контур и на ограда на площадката в „Б.р.с.ц.“ на „Б.п.” ЕАД в гр.София, като, както се посочи, е безспорно, че тези дейности не са предмет на процедурата по възлагане на обществена поръчка, приключила със сключения на 02.10.2019 г. договор. Липсата на проведена процедура по възлагане на обществена поръчка за изпълнение на описаните СМР е основание да се приеме, че между ищеца и ответника по предвидения в закона специален ред за това не е сключен договор за изработка, който да има за предмет тяхното извършване.