Решение № 181 от 25.07.2022, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Шумен, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20213600500531 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260117 от 30.07.2021г. по гр.д.№966/2019г., изменено в частта за разноските и с поправена очевидна фактическа грешка с Определение №260117/08.10.2021г. по с.д., Районен съд - гр.Нови Пазар е обявил за нищожна на основание чл.44 във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие , едностранно извършената сделка с пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №* на Нотариалната камара, с район на действие РС – Варна, с която Г.К.Г., с ЕГН **********, бивш жител на гр. К., обл. Ш., починал на 04.06.2019 г. е упълномощил В. С.И., с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. „*”, №30, вх.2, ет.2, ап.2, с права относно четири недвижи имота, два от които представляващи: поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл.

Ш., в местността „Саламан“, с площ от 24536 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***; *** и поземлен имот

***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „Чанарджик“, с площ от 26808 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***. Признал е за установено по отношение на П.И. Л., В. Р. В. и Е. С. В. че ищцата К.Г. К. с ЕГН ********** е СОБСТВЕНИК на следните недвижими имоти: поземлен имот ***, находящ се в 1 с. В., обл. Ш., в местността „Саламан“, с площ от 24536 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници: имоти ***; ***; ***; ***; *** и поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „Чанарджик“, с площ от 26808 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория, при граници: имоти ***; ***; ***;

***, по наследство от Г.К.Г., с ЕГН **********, бивш жител на гр. К., обл. Ш., починал на 04.06.2019 г.. Признал е за установено по отношение на Е. Д. Е., с ЕГН **********, че К.Г. К. с ЕГН ********** от е СОБСТВЕНИК на горните недвижими имоти и е осъдил Е.Е. да предаде владението върху имотите на ищцата К.К.. Отхвърлен е предявения от ищцата против В. С.И. иск с правно основание по чл.579, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.44 и чл.26, ал.2, евентуално ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на едностранно извършената сделка с пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №* на Нотариалната камара, с район на действие РС – Варна, поради липса на форма, както и при нарушение на добрите нрави, както и предявените за разглеждане с този иск претенции на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД против В. С.И. и П.И. Л., за обявяване за недействителни едностранната сделка, извършена с пълномощно №884, 885, том І, акт №25 от 18.04.2017 г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Нови пазар и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №73, том І, рег. №963, дело №67/2017 г. на нотариус М. С.. Отхвърлен е предявения от ищцата против В. С.И. иск с правно основание по чл.44, във вр. с чл.31, ал.2, евентуално чл.29 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на едностранно извършената сделка с пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №* на Нотариалната камара, с район на действие РС – Варна, поради унищожаемост, като сключена от дееспособно лице, което към момента на сключването й не е могло да разбира и ръководи действията си и измама, както и предявените за разглеждане с този иск претенции на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД против В. С.И. и П.И. Л. за обявяване за недействителни едностранната сделка, извършена с пълномощно №884, 885, том І, акт №25 от 18.04.2017 г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Нови пазар и договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №73, том І, рег. №963, дело №67/2017 г. на нотариус М. С.. Отхвърлен е предявения от ищцата против П.И. Л. иск с правно основание чл.40 от ЗЗД за обявяване, че договорът, обективиран в нотариален акт №73, том І, рег. №963, дело №67/2017 г. на нотариус М. С., е сключен във вреда на представлявания Г.К.Г., с ЕГН **********, бивш жител на гр. К., обл. Ш., починал на 04.06.2019 г. С решението са присъдени деловодни разноски.

Недоволни от така постановеното решение останали ищеца К.Г. К., която обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените в условия на евентуалност искове по чл.26 - 31 ЗЗД, чл.42, ал.2 и чл.40 ЗЗД, ответниците В. Р. В. и Е.С. В., в частта му с която е уважен иска на ищеца срещу жалбоподателя по чл.44 вр. чл.26, ал.2 от ЗЗД и е обявена за нищожна поради липса на съгласие упълномощаващата сделка, и в частта с която е уважен предявения срещу тях иск по чл.124 ГПК, и ответника Е. Д. Е. в частта му, с която са 2 уважени исковете по чл.44 вр. чл.26, ал.2 ЗЗД, чл.124 ГПК и чл.108 ЗС срещу него. В жалбите си, жалбоподателите излагат, че не са доволни от решението на съда, в съответната му атакувана част, като сочат доводи за недопустимост и неправилност на акта в отделните му части, по подробно изложени съображения. Молят решението да бъде обезсилено в недопустимите му части, и отменено в неправилната част..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни са депозирали отговори на жалбите на насрещната страна, в които оборват доводите им.

Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При предявяване на няколко иска за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по – леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка или поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение поради посочените пороци, той е длъжен след това да разгледа съответните основания за висяща недействителност като извършването без или извън надлежно учредената представителна власт. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо. В горния смисъл Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., Решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК, и др.

В настоящия случай са предявени няколко групи обективно съединени искове, като първата е по отношение на атакуваната упълномощителна сделка, извършена с пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №* на Нотариалната камара, с район на действие РС – Варна. По отношение на тази сделка се 3 претендират следните основания за недействителност подредени по тежестта на порока чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД - липса на съгласие, чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД - накърняване на добрите нрави, чл.26, ал.2, предл. 3 - липса на форма, чл.31 ЗЗД - унищожаемост поради невъзможност за разбиране и ръководство на действията на лицето при сключването на договора, и чл.29 ЗЗД - унищожаемост поради измама. Уважавайки първия иск за прогласяване нищожността на сделката поради липса на съгласие, е отпаднало вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци, поради което и решението в частта, с която са отхвърлени претенциите по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл. 3, чл.31 и чл.29 ЗЗД следва да се обезсили. Независимо, че ищеца е обособил три отделни групи искове, във всяка от които е включил трите атакувани сделки, както бе посочено по - горе, съдът не е обвързан от соченото съединяване, още повече при включване в две от групите на един и същ иск - по чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване недействителността на пълномощно №884, 885, том І, акт №25 от 18.04.2017 г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Нови пазар, не се дължи двукратно произнасяне по него, каквато фактическа грешка е допуснал първоинстанционния съд. По отношение на атакувания договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №73, том І, рег. №963, дело №67/2017 г. на нотариус М. С., отново е допусната същата грешка за иска по чл.42, ал.2 ЗЗД, а претенцията по чл.40 ЗЗД правилно е била разгледана /от процесуална гледна точка/ и отхвърлена, след тази по чл.42, ал.2 ЗЗД.

В останалата си част първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество в тази част.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбите за частично основателни.

Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с обективно съединени искови претенции от К.Г. К. срещу В. С.И., П.И. Л., В. Р. В., Е.С. В. и Е. Д. Е., с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД - липса на съгласие, чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД - накърняване на добрите нрави, чл.26, ал.2, предл. 3 - липса на форма, чл.31 ЗЗД - унищожаемост поради невъзможност за разбиране и ръководство на действията на лицето при сключването на договора, и чл.29 ЗЗД - унищожаемост поради измама, по отношение на упълномощителна сделка, извършена с пълномощно с рег. № №533, 534, том І, акт №35 от 30.01.2017 г. на нотариус К.К., рег. №* на Нотариалната камара, с район на действие РС – Варна, с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване недействителността на пълномощно №884, 885, том І, акт №25 от 18.04.2017 г. на нотариус М. С., с рег. №**, с район на действие РС – Нови пазар, и с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД и чл.40 ЗЗД по отношение на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №73, том І, рег. №963, дело №67/2017 г. на нотариус М. С..

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Ищцата е единствен наследник по закон на Г.К.Г., бивш жител на гр. К., обл. Ш., починал 4 на 04.06.2019 г. От 1990 г. до смъртта си наследодателят Г. съжителствал на съпружески начала, без сключен граждански брак, с ответницата В. С.И., която имала син от предишен брак – ответника П.И. Л.. Приживе Г.К.Г. бил собственик по наследство на следните земеделски имоти, които съгласно одобрената за съответното населено място кадастрална карта представлявали: поземлен имот ***, находящ се в с. В., обл. Ш., в местността „Саламан“, с площ от 24536 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория, при граници: имоти ***;