Определение № 344 от 07.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. София, 07.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Веселина Вълева

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600398 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава 22-ра от НПК.

С определение от 21.02.2023 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 736/2022 г. по описа на Окръжен съд - София, на основание чл.

249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Окръжна прокуратура - София за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на подсъдимите лица. Отделно, на основание чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, са оставени без уважение исканията за изменение на мярка за неотклонение „домашен арест“, изпълнявана спрямо подсъдимия В. П., както и за отмяна на наложената на подсъдимата Е. П. мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“.

Срещу определението на Окръжен съд - София е постъпил протест от прокурор при Окръжна прокуратура - София, с който се прави искане за отмяна на същото, като необосновано и незаконосъобразно в частта, с която е прекратено съдебното производство и делото бъде върнато на съда за продължаване на съдебното производство. Навежда се, че не е налице съзряното от съда противоречие при изписване на използвания от подсъдимите автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, ДКН ***. В тази връзка се изтъква, че в обв. акт МПС е индивидуализирано с белезите, фигуриращи в свидетелството за регистрация на МПС, част I и справката от централна база КАТ, според които превозното средство е товарен автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“, ДКН ***. Обстоятелството, че на стр. 3 в обв. акт коментираното МПС е споменато като лек автомобил, не създава двусмислие, тъй като останалите данни - марка, модел и държавен контролен номер са идентични с описанието направено в целия акт. Развиват се и подробни доводи за незаконосъобразност на определението, в частта, в която съдът е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до 1 ограничаване на процесуалните права на двамата подсъдими и техния защитник поради непредявяване на разследването. Прокуратурата се е мотивирала с обстоятелството, че непредявяването на разследването на обвиняемия и неговия защитник не е такова процесуално нарушение, което да налага връщане делото на фазата на досъдебното производство, тъй като съдът на основание чл. 247б от НПК е длъжен да обезпечи правото на страните да се запознаят с всички материали по делото. В тази връзка се позовава и на решение на Съда на Европейския съд по дело № С-612/2015г. с преюдициално запитване от СНС относно тълкуването на чл. 7 от Директива № 2012/13 на Европейския парламент. Като допълнителен аргумент прокурорът е посочил като причина за непредявяване обвинението на обвиняемите и техния защитник тяхното процесуално поведение.

По делото е депозирана и частна жалба от защитника на подсъдимите В.

П. и Е. П. срещу отказа на СОС да констатира съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в неяснота на инкриминирания период по пунктове 2 и 4 от обв. акт, както и да измени мярката за неотклонение „домашен арест“ на подсъдимия П. и да отмени мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“ на подсъдимата П.. Поддържа се, че очертания в обв. акт времеви период от 25.03.2022 г. до 08.04.2022г. е изключително дълъг и не позволява на подсъдимите да организират защитата си, като представят евентуално оневиняващи ги доказателства. По отношение на искането за изменение на мярката за неотклонение „домашен арест“ на подсъдимия П., се на навежда, че първоинстанционният съд не се е съобразил с периода, през който подсъдимият е бил задържан, както и обстоятелството, че същият през това време е имал коректно процесуално поведение. Не било отчетено, че за времето, през което му е ограничено свободното придвижване, същият е лишен от правото да упражнява обществено-полезен труд и да подпомага семейството си. Като допълнителен довод посочва обстоятелството, че двамата подсъдими са защитени свидетели по друго наказателно производство, поради което същите са под денонощна охрана на МВР, което представлява допълнителна гаранция за прокуратурата, че липсва опасност от укриване на подсъдимия П.. Твърди се още, че подсъдимата Е. П. е имала коректно процесуално поведение, давала е обяснения, отзовавала се е на получени призовки. Изтъква се, че не е налице опасност от укриване, въпреки че П. живее и работи на територията на Република Германия.

По делото е постъпило и възражение от прокурор в Окръжна прокуратура – София срещу депозираната частна жалба от защитника на подсъдимите лица, като се прави искане да бъде оставена жалбата без уважение в обжалваните от защитата части. Намира за правилно и законосъобразно първоинстанционното определение в частта, с която е оставено без уважение искането на защитата за изменение на мярката за неотклонение „домашен арест“ на подсъдимия В. П. и за отмяна на мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“ на подсъдимата Е. П.. Прокурорът приема не е отпаднала реалната опасност от укриване или извършване на престъпление от страна на 2 подсъдимия П.. Моли да бъде съобразено съдебното минало на подсъдимия, трайно установените връзки на лицето извън с траната и обстоятелството, че по делото са налице данни за подаден сигнал за упражнен натиск от страна на двамата подсъдимия по отношение на лицето Г. П. за лъжесвидетелс тване в хода на настоящото производство в тяхна полза. Намира за неоснователна частната жалба на защитата относно мярката за процесуална принуда на подсъдимата П., тъй като единствено с тази мярка би се обезпечило своевременното приключване на наказателното производство, отчитайки трайните връзки на същата извън страната. Счита, че срокът на мерките за процесуална принуда не е значителен, отчитайки фактическата и правна сложност на делото. Ангажират се и съображения за неоснователност на тезата на защитата за неяснота на инкриминирания период. Изтъква се, че в хода на разследването не е установена конкре тната дата на придобиване на забранените от закона вещи, поради което такава не би могла да бъде посочена. Инкриминираният период обхващал безспорно установеното време, през което двамата подсъдими са пребивавали на територията на РБ и е ясен момента на довършване на продължените престъпления. Счита се, че времевите рамки на обвинението не възпрепятстват защитата да сочи доказателства и да изгражда защитните версии.

Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати от с траните и като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу съпрузите В. Д. П. и Е. И. П. за извършени от всеки от тях четири тежки умишлени престъпления, осъществяващи съставите на чл.

242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК, по чл. 354а, ал. 1, пр. 1, хипотеза трета и четвърта, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по чл. 242, ал. 1, б.

„г“, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, пр. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

С определението, постановено в разпоредително заседание на 21.02.2023 г., съдът е приел, че при изготвянето на обвинителния акт е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се противоречива информация относно средството на извършване на престъпленията по чл. 242 и чл. 354а от НК, а именно автомобил марка „Ауди“. Първостепенният съд се е мотивирал, че в значителна част в обстоятелствената част на обвинителния акт, е посочено единствено „товарен автомобил, марка „Ауди“, без да се сочи модел, а на стр. 3 от обвинителния акт е вписано „лек автомобил“ марка „Ауди“, модел „А6“, с ДК № ***. Като второ процесуално нарушение, предопределящо необходимост от прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, е констатирано непредявяване по разследването на подсъдимия П. и неговия защитник.

По - натам, на основание чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, СОС е о тказал да изменени на мярката за неотклонение „домашен арест“, прилагана спрямо подсъдимия П. и да отмени мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“, наложена на подсъдимата Е.

П..

3

Очертаното определение е неправилно в частта относно съзрените съществени процесуални нарушения. Обвинителният акт, поставил началото на съдебно производство по НОХД № 736/2022 г. по описа на ОС-София, отговоря на изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 246 от НПК. При съставянето му коректно са посочени, както престъпленията, за които се твърди, че са извършени от подсъдимите лица, така и времето, мястото и начинът на извършването им. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд, че съществува неяснота и двусмислие относно автомобила, който двете подсъдими лица са използвали като средство за извършване на инкриминираните контрабанда и държане на наркотични вещества. Както от цялото съдържание на обвинителния акт, така и от материалите, приложени в досъдебното производство, по несъмнен начин са установени всички индивидуализиращи признаци на процесния автомобил „Ауди“. Посочването нееднократно на регистрационния номер на автомобила непротиворечиво дава индиция, че става въпрос са едно и също превозно средство. Отделно от това, в хода на досъдебното производство е приобщено като веществено доказателство чрез протокол за доброволно предаване от 09.04.2022 г. 1 бр. свидетелство за регис трация на МПС № 012219905 част 2 за товарен автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ***, собственост на Г. В. Б. (т. 1, л. 86-87 от ДП), в което е вписан, както регис трационния номер на автомобила, така и номера на рама (които са уникални за всеки автомобил). Свидетелството за регистрация на МПС е официален удостоверителен документ, поради което правилно е послужил за индивидуализиране белезите на коментирания автомобил в обв. акт.

Обстоятелството, че на стр. 3 от обв. акт, автомобилът е посочен като „лек“ не създава неяснота, най - малкото защото е посочен рег. №..

Неправилно е и виждането на СОС за необходимос тта делото да бъде върнато във фазата на досъдебното производство за предявяване на разследването. От приложените по досъдебното производство материали е видно, че многократно са определяни дати и подсъдимите (тогава обвиняеми) и техните защитници, са били призовавани са извършването на действията по реда на чл. 227 от НПК. Защитникът на двете подсъдими лица – адв. Т. е бил призоваван неколкократно за явяване за предявяване на материалите по досъдебното производство. На една от определените дати от разследващия орган – 23.11.2022 г. защитникът е бил призован по телефона, като същият е изразил желание да му бъде връчена призовка, която е приета от служител в кантората му на 21.11.2022 г. Въпреки това, на 23.11.2022 г. адв. Т. не се е явил в сградата на ГДГП в гр. София за извършване на посоченото процесуално действие, а от своя страна подсъдимите В. П. и Е. П. са о тказали участват в действия по предявяване на материалите без упълномощения си защитник (т. 5, л. 100, л. 101 от ДП). Впоследствие са определяни и други дати, за които обвиняемите и техния защитник са уведомявали разследващия орган за наличие на уважителна причина за неявяването им. По делото е приложен обаче протокол от съдебно заседание по к.д. № 843/2022 по описа на ВКС, от който е видно, че същото се е провело на 23.11.2022 г. и в което защитникът - адв. Т. е учас твал като защитник на подсъдимия Н. А. С..

4

Съдебното заседание пред ВКС се състояло във времевия интервал от 09:38 ч. до 11:00ч., а насроченото процесуално действие по настоящото наказателно производство е било за 13:00ч. на същата дата. Това означава, че не е имало обективна пречка адв. Т. да присъс тва на предявяване на разследването, но той не го е сторил. По - важното е друго – делото е разположение на страните и те имат право и възможност във всеки един момент да се запознаят с материалите по него, поради което не е нужно заради това делото да бъде върнато па прокурора. Основателно в този аспект, прокурорът се позовава на Решение С-612/2015 г. на Съда на Европейския съюз по направено преюдициално запитване във връзка с тълкуването на чл. 7 от Директива № 2012/13 г. на Европейския парламент, в което е посочено, че: „чл. 7, параграф 3 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд следва да се увери, че на защитата е предоставена ефективна възможност за достъп до материалите по делото, като при необходимост този достъп може да се предостави след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на съдебните прения пред него, или когато в хода на производството са представени нови доказателства по делото, след началото на тези прения, но преди съвещанието при условие, че съдът вземе всички необходими мерки, за да гарантира спазването на правото на защита и справедлив процес“.