Решение № 4296 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4296 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100503121 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК .

С решение № № 5668/29.03.2024 г., постановено по гр.д. №70758/2021 г. на СРС, ГО, 123 състав, са отхвърлени предявените искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, срещу Т. И. Н., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 466.66 лв. – неплатено в срок задължение за доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, общ. *********, ж. к.

*********, аб. № ********* за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., в която част е оспорена Заповед за изпълнение на парично задължение от 29.08.2019 г., издадена по частно гр. дело № 14501/2019 г. по описа СРС, 123 състав, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.03.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 14501/2019 г. по описа на СРС, 123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. с чл. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 222.80 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. в размер на 1619.13 лв. за периода на забава от 14.09.2016 г. до 22.02.2019 г. ; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 45 лв. - неплатено задължение за дялово разпределение в периода от месец 02.2016 г. до месец 04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази 1 сума за периода от 13.03.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 14501/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането; както и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 8.36 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.03.2016 г. до 22.02.2019 г.

Със същото решение са отхвърлени изцяло предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Ю. В. Я., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 404.78 лв. - неплатено в срок задължение за доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, общ. *********, ж. к.

*********, аб. № ********* за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. , ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.03.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 14501/2019 г. по описа на СРС, 123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 55.70 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за периода на забава от 14.09.2016 г. до 22.02.2019 г. ; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 11.25 лв. - неплатено задължение за дялово разпределение в периода от месец 02.2016 г. до месец 04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.03.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 14501/2019 г. по описа на СРС, 123 състав до изплащане на вземането; както и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 2.09 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.03.2016 г. до 22.02.2019 г.

Със същото решение са отхвърлени изцяло предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу И. В. Н., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 404.78 лв. - неплатено в срок задължение за доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, общ. *********, ж. к.

*********, аб. № ********* за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. , ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.03.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 14501/2019 г. по описа на СРС, 123 състав до изплащане на вземането и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 55.70 лв. – обезщетение за забава в 2 размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за периода на забава от 14.09.2016 г. до 22.02.2019 г. ; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 11.25 лв. - неплатено задължение за дялово разпределение в периода от месец 02.2016 г. до месец 04.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 13.03.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 14501/2019 г. по описа на СРС, 123 състав до изплащане на вземането; както и с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 2.09 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.03.2016 г. до 22.02.2019 г. , като неоснователни и недоказани.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046. Поддържа се, че по делото са представени документи за собственост на процесния имот от страна на В.Т. Н., както и удостоверение за наследници на същия. Поддържа се, че по делото са изготвени СТЕ и СЧЕ, от които се установява доставката на топлинна енергия. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени, като бъдат присъдени и сторените разноски.

Въззиваемите Т. И. Н., Ю. В. Я. и И. В. Н. оспорват подадената въззивна жалба. Поддържа се, че на 07.09.2015 г. Т. И. Н. е подала заявлениедекларация за откриване на партида на нейно име за процесния имот при ищцовото дружество, поради което по отношение на другите двама ответници не съществува валидно облигационно правоотношение. Твърди се, че Т. И. Н. не е оспорила заповедта за изпълнение по отношение на нейния дял, съответно заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист, поради което и решението спрямо нея е недопустимо. Отделно се сочи, че претендираните суми са погасени по давност, за което е направено своевременно възражение. Моли се потвърждавaне на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Не е постъпило становище по въззивната жалба от третото лице – помагач „БРУНАТА” ООД.

С протоколно определение от 11.06.2025 г. въззиваемият И. В. Н. е заличен като страна в производството, тъй като същият е починал в хода на въззивното производство /на 22.01.2025 г./. Неговите наследници по закон – майка му Т. И. Н. и сестра му Ю. В. Я. са в страна в процеса още от началото на процеса, така че не се е наложило конституирането на правоприемници на И. В. Н..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за 3 наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

По оплакванията за недопустимост на съдебното решение, въззивният съд намира следното:

Видно от подаденото възражение от Т. И. Н. от 04.10.2019 г. същата е възразила частично срещу вземанията по заповедта, а за част от главницата 1152,46 лв. за потребена топлинна енергия е признала вземанията, за която сума е издадена заповед за изпълнение. Ето защо и исковете спрямо ответника са предявения само по отношение оспорените вземания, поради което и доводите за недопустимост на исковете и на решението са несъстоятелни.

Пред първоинстанционния съд е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.02.1990 г., видно от който на 27.02.1990 г. Т. И. Н. и В.Т. Н. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот. Видно от Удостоверение за наследници от 29.06.2015 г., издадено от СО-Район „*********“, В.Т. Н. е починал на 30.05.2008 г., като е оставил наследници по закон ответниците Т. И. Н. – съпруга, Ю. В. Я. – дъщеря и И. В. Н. – син.

Съдът приема, че имотът е придобит по време на брака Т. И. Н. и В.Т. Н., поради което е станал съпружеска имуществена собственост. Със смъртта на В.Т. Н., съпружеска имуществена собственост се е прекратила при равни квоти, като притежаваната от В.Т. Н. се е разпределила при квоти (по 1/6) на наследниците му по закон. Ето защо към процесния период Т. И. Н. е била собственик на 4/6 ид.ч., а Ю. В. Я. и И. В. по 1/6 ид.ч. от имота.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Ето защо и Т. И. Н., Ю. В. Я. и И. В. Н. са били потребители на топлинна енергия в периода 01.05.2015 г. - 07.09.2015 г. и следва да отговарят за начислените задължения при посочените квоти.

Пред първоинстанционния съд е представено заявление-декларация, подадено от 07.09.2015 г. Т. И. Н. до ищцовото дружество, с което е отправила искане до ищеца процесната партида да бъде променена на нейно име, като в документа е посочено, че последното действие се извършва със съгласието на останалите. Под заявлението Ю. В. Я. и В.Т. Н. с ръкописен текст са посочили, че са съгласни партидата да се открие на името на майка им Т. И. Н., след 4 което са се подписали.

Възражението на въззивника е, че с подаването на заявлението Ю. В. Я. е сключил договор с топлопреносното предприятие и само той следва да отговаря за начислените задължения за потребена топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Съобразно мотивите на задължителното за съобразяване от настоящата съдебна инстанция Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя. при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.