Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261531 от 04.12.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 995/2020
Вид
Решение № 261531
Подписан
04.12.2020
В сила
01.01.2021
Състав
ДОБРИНА ИВАНЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………….. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Антоанета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 995 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу М.Д.М., ЕГН **********, с настоящ адрес ***07 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата от 650,00 лв., представляваща дължимата главница по договор за паричен заем №**********г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.Д.М., като в последствие вземането е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.10.2014 г. към Рамков Договор за продажби и прехвърляния на вземания от дата 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019 год. до окончателното й изплащане; сумата от 488,32 лв. представляваща договорна лихва за периода от 11.03.2014г. до 09.09.2014 г.; сумата от 45,00 лв. представляваща такса разходи; сумата от 523,04 лв. представляваща лихва за забава за периода от 12.03.2014 г. до 30.05.2019 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8240/2019г. по описа на ВРС.

Ищецът твърди, че на 01.10.2014 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „А.з.с.н.в." ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №**********г., е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в." ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в." АД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК *********.

Ищецът твърди, че „Изи Асет

Мениджмънт" АД е упълномощило „А.з.с.н.в." АД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

Излага, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника са изпратени три Уведомителни писма с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2023088 от дата 14.03.2019 г. до постоянния и до настоящия му адрес, посочени в д-pa за паричен заем и с изх. №

УПЦ-С-ИАМ/2023088 от дата 08.01.2020 г., изпратено до постоянния му адрес, които са се върнали цялост.

Ищецът твърди, че на 5.03.2014 г. между „Изи Асет

Мениджмънт" АД /Заемодател/ и М.Д.М. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 2023088, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 650,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита,като падежът на последната погасителна вноска е 09.09.2014 г.

Ищецът излага, че на основание сключения Договор за паричен заем, в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. Поради което излага, че на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.

Сочи, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 12.03.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 523,04 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

Ищецът излага, че е предявил претенцията си по реда на чл.410 от ГПК и е образуваното ч. гр. д. № 8240/ 2019 г. по описа на PC –Варна. Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния ни интерес от предявяване на претенцията по исков ред.

В едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

По частно гражданско дело № 8240/19 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, М.Д.М. ЕГН ********** с адрес ***07 да заплати н.А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес *** сумата от 650,00 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща дължимата главница по договор за паричен заем №**********г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.Д.М., като в последствие вземането е прехвърлено от страна на „Изи Асет

Мениджмънт“ АД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.10.2014 г. към Рамков Договор за продажби и прехвърляния на вземания от дата 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2019 год. до окончателното й изплащане; сумата от 488,32 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки) представляваща договорна лихва за периода от 11.03.2014г. до 09.09.2014 г.; сумата от 45,00 лв.

(четиридесет и пет лева) представляваща такса разходи; сумата от 523,04 лв.

(петстотин двадесет и три лева и четири стотинки) представляваща лихва за забава за периода от 12.03.2014 г. до 30.05.2019 г., както и съдебно – деловодни разноски в общ размер на 84,13 лв. (осемдесет и четири лева и тринадесет стотинки), от които 34,13 лева – заплатена от заявителя държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

По делото е представен договор за паричен заем № 2023088/06.03.2014г. , с които „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставен заем на М.М. сумата от 650 лв., като заемополучателят се е задължил да плаща на 27 месечни вноски по 42,16 лева, с дата на първо плащане 11.03.2014г.

На

01.10.2014 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт"АД и "А.з.с.н.в."ООД, по силата на което вземането на "Изи Асет Мениджмънт"АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2023088/06.03.2014г. било прехвърлено в собственост н. "А.з.с.н.в."ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. "А.з.с.н.в."АД/понастоящем "А.з.с.н.в."ЕАД, с ЕИК ********* била правоприемник н. "А.з.с.н.в."ООД с ЕИК *********. До М.М. е изпратено уведомление по реда на чл.

99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на "Изи Асет

Мениджмънт"АД, изпратено с известие за доставяне, с отразяване непотърсен-л.15-16 от делото.

От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че усвоената сума по договор за паричен заем № 2023088/06.03.2014г. е в размер на 650 лв.Размерът на договорната лихва за периода 11.03.2014г. до 09.09.2014г. е 488.32лв. Няма извършени погасявания по договора. Размерът на лихвата за забава върху главница от 650 лв. за периода от 12.03.2014г. до 30.05.2019г. е 344.39лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума по договор за предоставяне на кредит договор за паричен заем договор за паричен заем № 2023088/06.03.2014г.

Няма спор по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че по писмено заявление н. "А.з.с.н.в."ЕАД против ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящия иск.

Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет посочените в заповедта суми.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка. Сумата, предмет на договора за паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, а усвояването на посочената сума ответник М. е удостоверил с полагането на подписа си. От приетите по делото доказателства, се установява, че на ответник М. е бил отпуснат паричен заем в размер на 650 лв. Общият размер на дълга е 1138,32 лв., като първото плащане е следвало да се извърши на 11.03.2014 г., а последното такова на 09.09.2014г.

Няма спор, че като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга процесния договор за банков кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143- чл.

146 ЗЗП, както и че ответницата, като кредитополучател има качеството на "потребител" по смисъла на §

13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално по чл.

146, ал. 1 ЗЗП, като според ал. 2 от същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Разпоредбата на чл.

144 ЗЗП визира изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, по чл. 143 ЗЗП, са неприложими.

За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.

Става дума за отношения между страните, при които се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху редовна главница при сключване на договора. Процесните клаузи са индивидуално договорени, погасителният план и всяка вноска по него, а и размерът на главниците и на договорните лихви за определения от страните период са договорени индивидуално, а съгласно чл.

146, ал. 1 от ЗЗП индивидуално уговорените клаузи не могат да бъдат квалифицирани като неравноправни. Предвид на което ответника М.М. се е задължил да върне сумата от

1138,32 лв., като първото плащане е следвало да се извърши на на 11.03.2014 г., а последното такова на 09.09.2014г. по договор за паричен заем № 2023088/06.03.2014г. , с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл.