Определение № 95 от 05.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно частно търговско дело № 20265001000101 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 66, ал. 2 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба вх. № 619/16.01.2026 г., подадена от пълномощник на ответника „Преспа хотели“ ООД против определение рег. № 953/19.12.2025 год., постановено по т. д. № 303/2025 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молба вх. № 13462/17.10.2025 год. на „Преспа хотели“ ООД за възстановяване на срок за отговор на исковата молба като неоснователна. Частният жалбоподател настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт, като отправя искане въззивният съд да възстанови на основание чл. 64, ал. 2 ГПК срока за отговор на исковата молба, представен едновременно с молбата за възстановяване. Аргументира доводи, че за единствения представляващ ответното дружество са били налице пречки от здравословно естество за своевременно подаване на отговора, заболяването на управителя е започнало преди връчването на препис от исковата молба и според доказателствата е продължило и след изтичането на срока за отговор.

Ответникът по частната жалба и ищец в първоинстанционното производство „Естети резиденшъл“ ЕООД в подадения писмен отговор изразява становище за недопустимост на молбата за възстановяване на срока, като счита, че не е спазен срока чл. 64, ал. 3 ГПК – молбата да е подадена в едноседмичен срок от момента на узнаването на факта, че срокът е пропуснат.

В случая узнаването на факта на пропускането на срока било налице към момента на изтичането на този срок и едноседмичният срок за подаването на молбата за възстановяване на срок е изтекъл на 16.10.2025 год. Така молбата за възстановяване на срок била просрочена. По същество счита жалбата за неоснователна. Представените медицински документи не установявали, че 1 описаните здравословни проблеми на ищцата са съвпаднали изцяло по време със срока за отговор на исковата молба. Липсвала причинно-следствена връзка между здравословното състояние и невъзможността да бъде извършено своевременно процесуално действие по подаване на отговор. Настоява подадената частна жалба да бъде оставена без уважение.

Съдът приема частната жалба за допустима. Същата е подадена от легитимирана страна – ответник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт /чл. 66, ал. 2 ГПК/. Подадена е в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, който е започнал да тече от момента на връчването на съобщението за постановяване на атакуваното определение: съобщението е връчено на 12.01.2026 год., а жалбата е подадена на 15.01.2026 год. чрез куриер. Подписана е от пълномощник на жалбоподателя, разполагащ с надлежна представителна власт да извършва правни действия по дело № 303/2025 год. до приключването му във всички инстанции. Внесена е дължимата за производството държавна такса. Ето защо частната жалба подлежи на разглеждане по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени в светлината на доводите и възраженията на страните, Апелативен съд Пловдив намира за установено следното:

С определение рег. № 953, постановено в закрито съдебно заседание на 19.12.2025 год. по т.д. № 303/2025 год. по описа на ОС – Стара Загора, е оставена без уважение молба вх. № 13462/17.10.2025 год. от „Преспа хотели“ ООД за възстановяване на срок за отговор на исковата молба като неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства не е установено за управителя на ответното дружество да са били налице особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее; заболяването на управителя е започнало преди началото на срока за отговор; в дружеството ответник имало още двама съдружници, на които управителят е могъл да възложи да упражнят правата на ответника в срок. Наред с това ответникът е имал възможност да поиска продължаване на срока за отговор. Поради изложеното е приел, че не е налице хипотезата на чл. 64, ал. 2 ГПК.

От данните по делото се установява, че на 19.08.2025 год. в ОС – Стара Загора е постъпила исковата молба на „Естети резиденшъл“ ЕООД със седалище гр. Стара Загора против „Преспа хотели“ ООД, със седалище гр.

Бургас. С разпореждане от 22.08.2025 год. докладчикът по делото е приел, че исковата молба е редовна и е разпоредил на основание чл. 367 ГПК препис от нея и доказателствата да се връчат на ответника за писмен отговор в двуседмичен срок. Съобщението до ответното дружество „Преспа хотели“ ООД за възможността да подаде писмен отговор в законовия и изрично указан в съобщението двуседмичен срок е връчено на управителя на дружеството Е.Л. лично срещу подпис на 25.09.2025 год. /четвъртък/. Двуседмичният срок за отговор е изтекъл на 09.10.2025 год. /четвъртък/ и в рамките на този срок такъв не е постъпил. Отговор на исковата молба е подаден от упълномощения от дружеството адв. К. К. на 16.10.2025 год. /четвъртък/ чрез куриер, ведно с 2 молба за възстановяване на срок за отговор. Същите са постъпили в регистратурата на Окръжния съд на 17.10.2025 год., когато са им дадени входящи номера.

Молбата за възстановяване на срок за отговор е процесуално допустима.

Според нормата на чл. 64, ал. 3 ГПК молбата за възстановяване на срок се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Напълно безпочвени са възраженията на ищеца срещу срочността на подаването на молбата за възстановяване на срок. Нормата изрично предвижда, че срокът за подаването на молбата започва да тече от съобщението, а не както се настоява – от узнаването.

В случая съобщение за пропускането на срока за отговор въобще не е изпращано до ответника. Такова евентуално би се съдържало в определението по чл. 374, вр. чл. 140 ГПК за насрочване на делото за открито съдебно заседание, с което да е изготвен и проект за доклад, от който би било видно, че отговор на исковата молба не е постъпил, т.е., че срокът за отговор е пропуснат. В случая обаче молбата за възстановяване на срока е постъпила преди постановяване на определение за насрочване на делото за открито с.з., поради което и на „Преспа хотели“ ООД не е изпращано и не е връчвано съобщение по смисъла на чл. 64, ал. 3 ГПК. Всяко процесуално действие, което е извършено преди да е започнал да тече срока за осъществяването му, не е просрочено, а е своевременно осъществено.

Доводът на ищцовото дружество, че едноседмичният срок за подаване на молба за възстановяване на срок е започнал да тече от изтичането на срока за отговор не почива на закона, тъй като нормата на чл. 64, ал. 3 ГПК изрично предвижда, че този срок започва да тече от съобщението, а съобщенията според регламентацията в глава шеста, раздел първи ГПК са винаги изрични и писмени. Освен това, предвид изпращането на молбата за възстановяване на срок чрез куриер на 16.10.2025 год. /четвъртък/, една седмица след изтичането на срока за отговор /09.10.2025 год./, то същата е постъпила именно в едноседмичния срок от изтичането на срока за отговор, който настоява ищецът в отговора на частната жалба, че е релевантен.

Едновременно с подаването на молбата за възстановяване на срока за отговор са подадени и онези книжа, за подаването на които е поискано възстановяване на срока – подаден е отговор на исковата молба с вх. № 13463/17.10.2025 год., в съответствие с изискването на чл. 65, ал. 2 ГПК.

Поради това правилно първоинстанционният съд е приел молбата за възстановяване на срок за отговор на исковата молба за допустима и я е разгледал по същество.

Действително, както се акцентира и в частната жалба, според нормата на чл. 66, ал. 1 ГПК, уреждаща процедурата във връзка с възстановяването на срокове, молбата следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание. В случая първоинстанционният съд се е произнесъл в закрито съдебно заседание, непосредствено след като е получил писмен отговор на молбата за възстановяване на срок от ищеца. Несъмнено с постановяването на акта в 3 закрито заседание е допуснато процесуално нарушение, което обаче не се възприема от въззивния съд за съществено, доколкото към молбата за възстановяване на срок са били представени писмени доказателства, а не е било поискано събирането и на гласни доказателства или изготвянето на експертиза, които искания биха наложили насрочването на делото в о.з.

Постановяването на оспорения акт в закрито заседание, макар и в нарушение на чл. 66, ал. 1 ГПК, не е довело до неговата недопустимост и са налице предпоставките за проверка на правилността му.

От справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество се установява, че „Преспа хотели“ ООД се управлява и представлява единствено от управителя Е.Л.. Дружеството има трима съдружници, в т.ч. управителя Л., като съдружниците П.Ч. и С.Ч. не са управители и нямат представителни права по отношение на „Преспа хотели“ ООД.

От представените с молбата писмени доказателства се установява, че на 16.09.2025 год. /преди връчването на препис от исковата молба/ управителят на дружеството Е.Л., родена през 1946 година, тогава на 79 години, е била транспортирана от екип на Център за спешна медицинска помощ и прегледана в Спешно отделение на УМБАЛ Бургас във връзка с припадък /синкоп/ и колапс. По данни от анамнезата на Л. й е прилошало и е паднала. Съобщила е за проблеми с вестибуларния апарат, обострени след пътуване със самолет; съобщила е за силен психо-емоционален стрес, както и за това, че припадъкът не е изолиран случай, а е колабирала за пореден път. Направени са й били кръвни изследвания. Предложено й е било да бъде хоспитализирана, но пациентът е декларирал, че е запознат с „рисковете за здравето и живота й“ и е отказала да остане в болница, като е посочила, че ще се лекува при свой близък лекар-невролог. Назначена й е медикаментозна терапия.

На 04.10.2025 год. /по време на срока за отговор/ Л. си е направила кръвни изследвания, при които е констатирано многократно превишение на показателя Anti-TPO на щитовидната жлеза. Съдът не разполага със специални медицински знания, за да разчете дали действително установеното превишение пречи на пациента физиологогично да извършва сложни умствени действия, причинява му екстремна сънливост, отпадналост, забавени реакции, проблеми с концентрацията и пр., за каквито симптоми на превишението се сочи в молбата за възстановяване на срок. Но несъмнено установеното чрез лабораторни изследвания над шесткратно превишение спрямо пределно допустимата норма на хормон на щитовидната жлеза сочи на сериозно отклонение от нормалното здравословно състояние.

Представена е рецептурна бланка без дата, издадена от доктор К., с която на Л. са изписани два медикамента. От публичния регистър на БЛС е видно, че този лекар с посочения в рецептурната бланка УИН е специалист по нервни болести, с какъвто Л. е заявила при освобождаването си от Спешното отделение на УМБАЛ Бургас, че ще се консултира.

На 10.10.2025 год. /след изтичането на срока за отговор/ на Е.Л. са дадени направления за ендокринологични изследвания.

4

На 14.10.2025 год. е издадена етапна епикриза от семеен лекар доктор П., според която на Л. е поставена диагноза вестибуларен синдром, контузио капити, контузио торацис. Според данните от анамнезата от няколко месеца е със световъртеж, на 15 юни неколкократно е колабирала, което рязко е влошило състоянието й – контузия на главата с масивни кръвонасядания, контузия на гръбначния стълб, което рязко е променило състоянието на пациента – лежащо болен. Състоянието се е подобрило до възможност да може да провежда консултации със специалисти и изследвания. Установено е, че в резултат на покачване на кръвното налягане е увреден вестибуларния апарат, което е наложило продължително лечение. На 16.09.2025 год. е колабирала за пореден път и транспортирана до Спешно отделение. При този преглед били документирани клинични данни за нарушение на мозъчното кръвообращение. Към 14.10.2025 год. състоянието е подобрено, но все още е с нестабилни походка, нестабилно кръвно налягане, нистагъм на дясно, на постоянна терапия.