Решение № 81 от 27.06.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Търговище, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря К. Ал. К. като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20243530200247 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Делото е върнато за ново разглеждане от Административен съд – Търговище от друг състав на Районен съд – Търговище.

Постъпила е жалба от „ТК ТРАНС“ООД, ЕИК 205048061 със седалище в гр.Търговище, чрез законния представител управителят Т. К., против Наказателно постановление № ****************, издадено от Директора на РД “Автомобилна администрация” - гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска неговата отмяна. Разноски не се претендират.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Директорът на РД „Автомобилна администрация” - гр. Русе, редовно призован, не изпраща представител в с.з. В съпроводителното писмо към преписката е изразил становище за неоснователност на жалбата с искане обжалваното НП да бъде потвърдено. Направено е възражение за прекомерност на евентуално претендирани от жалбоподателя разноски за 1 адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

От материалите по преписката е видно, че АУАН сер. А-2021 № **************** е съставен против „ТК ТРАНС“ ООД, ЕИК 205048061 със седалище в гр. Търговище, представлявано от управителя Т. К. за това, че „на 06.10.2021г. около 16.00 часа в гр.Търговище, ул.“Н.Маринов“ 5 в ОО “АА“Търговище при извършване на комплексна проверка и съставен констативен протокол от 06.10.2021г. на дружеството - превозвач, извършващо обществен превоз на товари с лиценз № 20018 за международен автомобилен превоз на товари срещу възнаграждение, се установи : превозвачът е допуснал осъществяване на международен превоз на товари на 05.07.2021г. с водач М.

С. А. с посочено ЕГН, който не отговаря на изискванията за психологическа годност - без удостоверение за психологическа годност. Извършена е справка в регистър за психологически изследвания на водачите към ИА“АА“, от която справка се установи, че водачът няма Удостоверение за психологическа годност. Водачът е извършил международен превоз на товари с товарен автомобил „Рено Т“ с рег. № ********** от категория N3, оборудван с дигитален тахограф, с международна товарителница CMR № **********, по маршрут от Кр.Белгия до Англия“. Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр. Актът е подписан от актосъставителя и един свидетел, като от името на визирания нарушител се е подписал управителя на дружеството, който не е вписал в екземпляра възражение срещу АУАН. Като доказателства са описани международна товарителница CMR, справка в регистър за психологически изследвания на водачите, разпечатка от карта. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения срещу акта не са постъпили. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № **************** на Директора на РД “Автомобилна администрация” - гр. Русе, в което по идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи нарушението. Наказващият орган е квалифицирал установените по преписката факти като административно нарушение по чл. 7а, ал.2, пр.3 от 2

ЗАвтПр, за което на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3000 лева. В НП наказващият орган е мотивирал, че след проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН, след преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, които са непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си.

Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП. Относно съставения АУАН - Актът е съставен от длъжностно лице - служител на ИА”АА”, РД“АА“ - Русе, имащо правомощия по силата на чл. 92, ал.1 от ЗАвПр. При прегледа на този акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени внимателно съдържанието му и съобразно наведените от жалбоподателя оплаквания следва да обсъди наличието на реквизитите по смисъла на чл. 42, ал.1, т.3 ЗАНН. Макар и съдържаща се не в началото, а в рамките на изложението на обстоятелствата по нарушението, датата на извършване на последното е вписана в АУАН 05.07.2021г. Относно мястото на извършване на нарушението действително липсва ясно и изрично посочване, но предвид факта, че нарушител се явява дружеството - превозвач, чието седалище е посочено в АУАН - град Търговище, където се осъществява управлението и ръководството на дейността на дружеството, то безспорно е, че мястото на нарушението предвид и естеството на последното, съвпада с адреса на управление на дружеството. В съставения АУАН са описани и писмените материали, установяващи нарушението. Ето защо съдът приема, че при съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на нарушителя. Относно обжалваното наказателно постановление - Съгласно чл. 92, ал.2 ЗАвПр наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица.

Досежно компетентността на наказващия орган по делото е приложена Заповед № РД - 08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, с която в т.1.6 са 3 оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвПр, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП наказващ орган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази компетентност съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, при която проверка, предвид напълно идентичното с АУАН описание на нарушението, се установи наличие на посочена дата на извършване на последното, а липсата на изрично посочено място на извършването му се изяснява от посоченото седалище на дружеството - нарушител, в град Търговище, където при осъществяване на ръководство и управление на дейността на това дружество е допуснато извършване и на описаното нарушение. При излагане на данните по нарушението наказващият орган е посочил прецизно и писмените доказателства, въз основа на които е констатирал извършеното нарушение.

Ето защо съдът приема и че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на нарушителя. Предвид констатацията за липса на допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, съдът следва да се произнесе по въпроса за приложението на материалния закон.

Извършвайки проверка в тази насока, съдът констатира, че обжалваното НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Посочените от наказващия орган материалноправни норми относно изискванията за психологическа годност на водачите не съответстват на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства, и по - конкретно на съображение 9 от Преамбюла на Директивата.

Изискванията на Директивата са привнесени/транспонирани в националната ни правна рамка, посредством Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания /Наредбата/. Ето защо Наредбата би следвало да е хармонизирана с Директивата. Вместо това обаче Наредбата противоречи на Директивата, поради следните съображения:

4

1. Удостоверението за психологическа годност важи за 3 г., а в определени случаи - за 1 г. /чл. 8, ал. 2 от Наредбата в редакцията към 05.07.2021 г. датата на извършване на нарушението/. Тези срокове са по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление на МПС, които са с 5- или 10-годишна продължителност /чл. 51, ал. 3-4 от ЗБЛД/. Това е в пряко противоречие с посоченото в съображение 9 от Преамбюла на Директивата, че прегледите за физическа и умствена годност за управление на превозно средство /ПС/ "следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството". Действително с директивата са заложени минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни средства ПС /съображение 8 от Преамбюла на Директивата/, което означа, че държавите-членки могат да завишат тези стандарти в своите национални законодателства. Това разбиране се потвърждава от разпоредбата на т. 5 от приложение III на Директивата, според която "Стандартите, установени от държавите членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в настоящото приложение". Следователно по-строгите стандарти могат да бъдат въвеждани на национално равнище само и единствено във връзка с първоначалното издаване и последващото подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство. От последното следва, че не могат да бъдат въвеждани по-строги изисквания за удостоверяване на отделни аспекти от физическата или умствената годност за управление на ПС, посредством документ, който редом със самото свидетелство за управление има свое собствено легитимиращо действие и е със срок различен от този на свидетелството. Тези ограничения не са спазени в националната регламентация на психологическото изследване по Наредбата.

В тази насока е и Решение от 18.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-227/22 г., което е задължително за националния съд. В т. 29 от мотивите на Решението се излага становище, че умствената годност на притежателите на СУМПС от посочените категории, включително на професионалните водачи, вече е била оценена и удостоверена към момента на издаването и подновяването на тези свидетелства. По-нататък в т. 37 от мотивите на решението се допълва, че налагането на допълнително задължение за притежаване на отделно свидетелство за психологическа 5 годност би представлявало недопустимо допълнително ограничение, доколкото СУМПС трябва да се счита за доказателство, че притежателят му е отговарял на предвидените в Директивата условия за издаване в деня, в който посоченото свидетелство му е било издадено и следователно притежава необходимата доказателствена стойност за удостоверяване на умствената годност за управление на МПС от съответната категория. В т. 39 от мотивите на решението недвусмислено се посочва, че "държавите-членки не могат да изискват доказателство за умствена годност за управление на интервали от време, по-кратки от срока на валидност на свидетелството за управление". В заключение СЕС в решението си приема, че "чл. 7, § 1 и 3 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на ПС от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност".