Решение № 16 от 04.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Велико Търново, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от РАДОСТИН ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20254000500534 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба от К. Г. Т. против Решение № 219/15.08.2025 г. по гр. д. № 3/2025 г. на Окръжен съд – Габрово, с което е отхвърлен предявения иск от К. Г. Т., ЕГН ********** от гр.Елена, ********* против ОКРЪЖЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО да му заплати сумата от 26000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и нарушение на принципа на безпристрастност при разглеждане на делото, съгласно чл.6, §1 ЕКПЧОС по гр.д.№252/2024г. на ОС - Велико Търново, като неоснователен и недоказан, на основание чл.2б във вр. с чл.2в ЗОДОВ.

В подадена от ищеца К. Г. Т. въззивна жалба се съдържат оплаквания, че решението на ОС-Габрово е невалидно, недопустимо и неправилно поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост и до неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на ищеца и събраните 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди нищожност на решението поради липса на мотиви. Излага, че решението е недопустимо, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ за конституиране на Прокуратурата на Република България като контролираща страна. Твърди допуснати процесуални нарушения във връзка с правната квалификация на претенцията и разпределението на доказателствената тежест. Съдът е следвало да се отведе поради наличието на основанието по чл.22, ал.1, т. 6 от ГПК, тъй като е ответник по предявени от ищеца искове. Моли въззивния съд да прогласи нищожността на решението, да го обезсили, респ. да го отмени и върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда или да го отмени и да уважи изцяло исковата претенция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Окръжен съд – Велико Търново, чрез пълномощника Ст. С. – съдебен помощник. Ответникът оспорва въззивната жалба и я счита за неоснователна.

Моли съда да потвърди обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на разноски.

Въззивникът К. Г. Т. не се явява в насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание. С подадено преди съдебно заседание становище вх. №335/15.01.2025 г. заявява, че поддържа жалбата и моли да бъди уважена.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание не се явява представител за въззиваемата страна. В писмено становище вх.

№8046/18.12.2025 г. поддържа позицията си по спора, както и претенцията си за разноски.

Апелативна прокуратура-Велико Търново, чрез прокурор Светослав Калчев, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност на първоинстанционното решение. Моли същото да бъде потвърдено.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Окръжен съд – Габрово е образувано по искова молба на К. Г. Т. против Окръжен съд Велико Търново. Искова молба вх. № 15201/13.12.2024 г. първоначално е предявена пред Окръжен съд Велико Търново, който на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на Окръжен съд Габрово.

2

В исковата молба се твърди, че съобразно изложената в Констативен протокол с Изх.№ РС-24-577 от 14.11.2024г. на ИВСС, касаеща движението на цялото исковото производство по Гражданско дело № 252/2024г. на Окръжен съд Велико Търново фактология, ответникът като компетентен орган допринесъл за несвоевременно развитие на производството, в следствие на което била засегната и неимуществената сфера на ищеца, като е накърнено чувството му за справедливост, изпитвал безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентните органи, обида от незачитането на правото му да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото.

Засягането на неимуществената сфера било значително - в резултат от продължителните негативни емоции сънят на ищеца бил нарушен, продължително време изпитвал тревожност, изпадал в депресивно състояние, раздразненост, подтиснато настроение, имал хронично главоболие, настъпило разстройство на адаптацията, което и до настоящия момент не било напълно отзвучало.

Разумността на времетраенето на производството се преценявала в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ сложността на делото и поведението на компетентните държавни органи, като не било необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което в производството е допуснато нарушение, което рефлектира върху неговата необоснована продължителност извън рамките на разумния срок. Принципът на справедливост включвал в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, като самата бавност, както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и решено делото, следвало да се установят от съда.

В чл. 13 от КЗПЧОС и чл.47 ХОПЕС била предвидена защита за това, че държавата не е създала ефикасни средства за защита срещу неправомерните и вредоносни действия на лицата, на които самата държава е предоставила упражняването на властнически функции и като ангажира нейната гаранционно-обезпечителна отговорност, която самата държавачленка е поела 3 по чл.47 от ХОПЕС и в чл.13 от КЗПЧОС, чрез провеждането на „публичен", „справедлив", от „независим и безпристрастен съд" съдебен процес.

Претендира се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, на основание чл.2б, ал.1 във вр. чл.4, ал.1 от ЗОДОВ сумата от 26000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него нематериални вреди, който са последица от нарушаване разглеждане на делото в „разумен срок прокламирано в чл.6, §.1 от КЗПЧОС, в производството по гр.д. №252/2024г. на Окръжен съд Велико Търново.

Ответникът Окръжен съд Велико Търново оспорва предявения иск.

Излага, че преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ: обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Сочи, че производството по ГД №252/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново било образувано на 20.03.2024г., като крайният съдебен акт е постановен на 10.09.2024г. или общо делото е било висящо пред Окръжен съд - Велико Търново за период от 5 месеца и половина, което категорично не можело да бъде счетено за неразумен срок.

На следващо място, процесното производство се развило единствено до фаза процес относно процеса. След извършената размяна по реда на чл.131 от ГПК на съдебните книжа и след разглеждане направените от ответника възражения относно нередовност на исковата молба, съдът отново оставил без движение исковата молба и дал съответни указания да ищеца, които не са изпълнени в срок и на основание чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба е върната, а производството по делото прекратено. Всички тези действия се развили в рамките на разумния срок по смисъла на чл.6, §1 от ЕКПЧ, поради което нито едно от действията на съда не довело до необосновано забавяне на разглеждане на ГД № 252/2024г. по описа на ВТОС.

Оспорва да са налице останалите елементи от фактическия състав на специалния деликт - вреди и пряка причинна връзка с продължителността на 4 гр.д. №252/2024г. по описа на ВТОС. Ищецът не е търпял и не търпи неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с висящността на делото.

Оспорва иска по размер, като претенцията за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост. Оспорва и акцесорната претенция за лихва по аргумент от неоснователността на главния иск. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

В проведеното на 17.07.2025 г. съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово е взел становище за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Производството по делото е протекло с участието на прокурор, съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗОДОВ. След като Производството пред първоинстанционния съд е проведено с участието на Прокуратурата на Република България в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, то неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати от съда процесуални нарушения, водещи до недопустимост на решението. Участието на прокурора се обезпечава именно с призоваването му в съдебно заседание и предоставяне на възможност за извършване на определени процесуални действия в съдебно заседание. Във връзка с изложените в жалбата доводи следва да се посочи, че понастоящем фигурата на контролираща страна не съществува (в този смисъл определение № 937 от 27.02.2025 г. на ВКС по ч.

5 гр. д. № 662/2025 г., III г. о., ГК).

Не са налице и останалите твърдени процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Жалбоподателят, ищец в първоинстанционното производство, не твърди да съществуват конкретни обстоятелства, които пораждат съмнения в безпристрастността на съдиятадокладчик от ОС Габрово и които са основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Обстоятелството, че жалбоподателят е завел множество искове по които ОС Габрово е ответник не е основание за отвод на съдията-докладчик в настоящото производство по което ответник е ОС Велико Търново. С оглед на това, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество и правилно.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

К. Т. е предявил пред Окръжен съд Велико Търново иск по чл.2б ЗОДОВ против РС Горна Оряховица и ОС Велико Търново за заплащане на обезщетение в размер на 28 000 лева за неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.

№ 385/2024г. по описа на РС Горна Оряховица. Исковата молба е била подадена на 19.03.2024 г. и заведена с вх. № 3530/19.03.2024г. на ВТОС. На 20.03.2024г. делото е разпределено на съдия - докладчик.

С разпореждане от 21.03.2024г. исковата молба е оставена без движение, указано е на ищеца, че следва в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба: предявява ли иск спрямо ответника Окръжен съд - Велико Търново и ако предявява, да изложи обстоятелства, на които основава иска си спрямо този ответник; да посочи в какво се състои искането към посочения в исковата молба ответник Окръжен съд - Велико Търново. Указано, че уточняването на обстоятелството предявява ли се иск по отношение на Окръжен съд - Велико Търново е безусловно необходимо за определяне компетентността на сезирания съд по чл.7 от ЗОДОВ.