Решение № 8509 от 12.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8509 гр. С., 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от Д. Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20241110126916 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена жалба от К. К. Ч., ЕГН ********** срещу Решение № 275А от 12.04.2024г. на ОСЗ – З., гр. С., с което на наследниците на С. и М.М.Г. е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи. Актът е оспорен като незаконосъобразен.

Жалбоподателят сочи, че на наследниците на С. и М.М.Г. е определено обезщетение със земя или компенсаторни бонове на обща стойност от 6 633,00 лева за признато, но невъзстановена право на собственост върху 7,241 дка земеделска земя IV категория. Твърди, че в оспорваното решение липсва методика, по която е извършена оценката на обезщетението. Излага мотиви, че решението е незаконосъобразно и поради грешно посочване на правната норма, във връзка с която следва да бъде извършено обезщетението – чл. 10в от ЗСПЗЗ, вместо приложимата - чл. 10б ЗСПЗЗ. Сочи, че в решението липсват същински мотиви, което препятства възможността за преценка по отношение на законосъобразността на решението. В жалбата се излагат мотиви за неправилност на решението и по отношение на направените в него изчисления във връзка с размера на невъзстановените земеделски земи, които подлежат на обезщетяване, като съгласно решенията на ОСЗ, община *********, въз основа на които е постановено обжалваното решение, е постановен отказ за възстановяване на признато право за собственост върху 6,233 дка, докато в оспорваното е признато обезщетение за невъзстановено право на собственост върху 7,241 дка – IV категория, като жалбоподателят твърди, че не може да се установи откъде идва разликата. Изложени са твърдения и за нарушаване целта на ЗСПЗЗ, тъй като оспореното решение било постановено на 12.04.2024г. по преписка от 04.06.2003г. Намира, че отлагането на решението с повече от 20 години представлява превратно упражняване на власт.

Ответникът по жалбата не е представил писмен отговор в срока по чл. 163, ал. 2 АПК. В хода на производството е ангажирал становище, с което излага съображения за неоснователност на жалбата. Намира обжалвания акт за правилен и законосъобразен, съобразен с разпоредбите на приложимите материални закони. Поддържа, че актът е 1 постановен от компетентен орган, както и че същият е мотивиран. Излага, че твърдението за грешка в правната квалификация на акта е неоснователно, тъй като в решението на ОСЗ е посочено, че същото се издава на основание чл. 19, ал.8 ППЗСПЗЗ, която разпоредба е свързана с определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ. Поддържа, че определения с обжалваното решение размер на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи е изчислен по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи (загл. изм. ДВ, бр. № 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.), издадена на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното решение на ОСЗ – З..

Претендира разноски, включително адвокатски хонорар.

В производството като заинтересовани страни са конституирани В. С. В., Д. Й. К., Ц.

Г. В., А. Р. П., К. М. К., чрез законния си представител Б. К., В. Н. Д. и З. К. Ч..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приобщената по делото административна преписка по заявление с вх. № Д275А/92г. на ОСЗ „З.“, се установява, че със заявление с вх. № Д274/1991г. от М.М.М., в качеството си на наследник на М.М.Г. е поискано възстановяване на собствеността върху подробно описани земеделски земи в землището на с. Д., община В., обл. С. - град.

С решение № 2373 от 30.10.1998г. на Поземлена комисия Д., район В., обл. С.-град, е постановено, че се възстановява правото на собственост на наследниците на М.М.Г. за ливада от 1,149 дка, находяща се в землището на Д., в местността „***********“, имот № ****** в кад. лист № 682 от кадастрален план, изработен 1960г. С решение № 2741 от 20.12.1999г. на Поземлена комисия Д. е постановено възстановяване на правото на собственост на наследниците на С. и М.М.Г. върху нива от 1,260 дка, находяща се в регулационния план на кв. В. – ВЕЦ С., кв. 5, в землището на Д., в местността ********, имот № ****, в кад. лист № 573 от кадастрален план изработен 1950г.

С решение № 8332 от 22.06.2001г. на Поземлената комисия в община В. е признато право на собственост на наследниците на С. и М.М.Г. върху нива от 6,302 дка, находяща се в Регулационния план на „*****************“, в землището на Д., местност **********, имот № 944, като се възстановява правото на собственост върху 0,630 дка, а се отказва възстановяване на 5,672 дка от същия поземлен имот, поради това, че имотът попада в регулация – застроени площи, съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ.

С решение № 8331 от 22.06.2001г. на Поземлената комисия в община В., е признато право на собственост на наследниците на С. и М.М.Г. върху нива от 4,269 дка, находяща се в Регулационния план на „*****************“, в землището на Д., местност **********, имот № 3005, като е възстановено правото на собственост върху 2,700 дка, а е отказано възстановяване на 1,569 дка от същия поземлен имот, поради това, че имотът попада в регулация – застроени площи, съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. С решение № 8331-А от 22.03.2005г. на ОСЗГ, община *********, на основание чл. 14, ал.6 ЗСПЗЗ е изменено решение № 8331 от 22.06.2001г., като е постановено признаване право на собственост върху нива от 4,223 дка, находяща се в регулационния план на „*********“, в землището на Д., в местност **********, имот № ****, в кад. лист № 621,622 от кадастрален план, изработен 1950г., като се възстановява правото на собственост върху нива от 3,662 дка, а се отказва възстановяване на 0,561 дка, поради това, че имотът попада в регулация – застроени площи, съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ.

С молба с вх. № РСГ24-ГР94-849 от 08.03.2024г., подадена от К. К. Ч., В. Н. Д., Д. Й.

К. и В. С. В., е поискано изплащане на обезщетение на основание чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ на невъзстановимите 561 кв.м. от нива от 4,223 дка находяща се в регулационния план на „*********“, в землището на Д., в местност **********, имот № ****, в кад. лист № 621,622 от кадастрален план, изработен 1950г.

С обжалваното в настоящото производство решение № 275А от 12.04.2024г. на ОСЗ 2

„З.“, в състав инж. Р.Д. – председател, и членове – инж. Н. Н., Ц. Г.а, инж. Д.А., Н.Х. и Н. Г.

М., за определяне право на обезщетение по реда на чл. 19, ал.8 ППЗСПЗЗ, чл. 10в и чл. 35 ЗСПЗЗ на наследниците на С. и М.М.Г., е определено правото на обезщетение за признато с решение № 8331-А от 22.03.2005г. и решение № 8332/22.06.2001г., но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи от 7,241 дка IV категория, за сумата от 916 лв./дка, с обща стойност на обезщетението - 6 633,00 лева.

Представена е заповед № РД-07-13616/23.10.2023г. на директора на областна дирекция „Земеделие“ – С.-град – инж. П.С., с която е определен състава на ОСЗ – З., с председател – инж. Р.Д. – Началник ОСЗ З., и членове – инж. Н. Н., Ц. Г.а, Д.А., Н.Х..

Представена е и заповед № РД-46-169/25.07.2023г.на МЗХ – К. В., с която на Н. М. е възложено, в качеството на длъжностно лице, да подписва решения на ОСЗ във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на ЗСПЗЗ.

В хода на производството е изготвена съдебно-техническа експертиза, оспорена от ответника, съгласно която е констатирано несъответствие в площите по цитираните решения с обжалваното Решение № 7275А, както и с определената единична цена. Съгласно заключението на вещото лице диференцираната начална цена за имотите IV категория е в размер на 903,00 лв./дка, като възстановеното, но неподлежащо на възстановяване право на собственост е 6,233 дка. С оглед на това вещото лице е изчислило, че стойността на дължимото обезщетение на имотите с обща площ от 6,233 дка х 903,00 лв. следва да бъде в размер на 5 628,40 лева.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 159 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване; оспорващият е неправосубектен; оспореният административен акт е оттеглен; оспорващият няма правен интерес от оспорването; оспорването е просрочено; по оспорването има влязло в сила съдебно решение; има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание; оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него, а според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14дневен срок от съобщаването им.

В случая жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване, от легитимирана страна и не са налице отрицателните предпоставки, възпрепятстващи образуване на съдебно производство. По отношение на преценката дали е спазен срокът за подаване на жалбата от К. К. Ч., съдът е изискал от административния орган да представи доказателства кога е връчил оспорения административен акт на жалбоподателя, като е представено копие от обратна разписка за доставяне, въз основа на която е установено, че решението е връчено на жалбоподателя на 24.04.2024г. Жалбата е постъпила в Министерство на земеделието и храните, ОДЗ - С.-град, ОСЗ – З. на 07.05.2024г., с оглед на което съдът приема, че същата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок.

По основателността на жалбата:

Съгласно правомощията си, уредени в разпоредбата на чл. 146 АПК при преценка законосъобразността на административния акт съдът проверява следните предпоставки: 1) дали актът е издаден от компетентен орган; 2) дали е спазена установената форма; 3) дали е допуснато съществено нарушение на административно-производствени правила при издаване на акта; 4) дали е налице противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби, както и 5) дали актът съответства с целта на закона. При извършване на проверката за законосъобразност на административния акт съдът не е ограничен от посочените от жалбоподателя основания, а проверява всички основания по чл.

146 АПК. Съответствието на оспорения акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на административния акт /чл. 142, ал. 1 АПК/.

Решението на ОСЗ – З. е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, като са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта, като в същото е посочено, че се издава 3 на основание чл. 19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Решението съдържа всички необходими реквизити, подписано и мотивирано е, макар и кратко. Настоящият състав не констатира нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Не се установяват и нарушения на материалния закон, нито несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 от ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. В производството по чл. 19, ал. 8 от ЗСПЗЗ предмет на съдебния контрол за законосъобразност е единствено размерът на обезщетението, определено от административния орган – ОСЗ, за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи. От редакцията на цитираната разпоредба и по аргумент от чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ следва, че начинът на обезщетяване – със земя или с поименни компенсационни бонове, и стойността му, се определят с акт, постановен въз основа на влязлото в сила решение за определяне на правото и стойността на обезщетението на собствениците, каквото представлява обжалваният в настоящото производство административен акт. Едва след постановяването на решение за обезщетяване със земя или с поименни компенсационни бонове правоимащите могат, в случай на несъгласие с него, да го обжалват по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.