Решение № 208 от 21.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Варна, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000161 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Металекс Инвест“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 530 от 27.12.2024г. по търг.дело № 365/22г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на „Шипи 94“ ЕООД със седалище гр.Варна сумата от 89 213.16лв., представляваща разходи за допълнително извършени дейности и вложени материали във връзка с изпълнението на договор от 04.09.2019г. за изграждане на „улична битова канализация РЕ Ф300/SN 8 с дължина 329.07м. от О.Т.417 през О.Т. 417, О.Т.413, СО „Пчелина“ – по бул.“Цар Освободител“ до съществуваща РШ на бул.“Христо Смирненски“ гр.Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2022г. до окончателното изплащане на основание чл.266 ал.1 от ЗЗД., както и е осъдено да заплати направени по делото разноски.

Твърди във въззивната жалба, че решението в обжалваната му осъдителна част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.

1

Оспорва изводите на съда, че в хода на изпълнението на договор от 04.09.2019г. ищецът е извършил допълнителни строителни дейности, които надвишават предварително договореното, като стойността им възлизала на 89 213.16лв. без ДДС. Излага, че съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което установява, че допълнително извършените СМР са били реално осъществени, необходими и съобразени с нормативните изисквания.

Съобразно експертното заключение, част от надвишаващите СМР били свързани с възстановяването на пътната настилка, което е изпълнено не със земна маса, както е било предвидено първоначално в договора, а с несортирана фракция. Това изменение е било необходимо, тъй като процесният пътен участък попадал в обхвата на подзаконов нормативен акт на Община Варна, който изисквал такъв тип възстановяване. В резултат на това, независимо че в строителните актове е отразено друго, на място било установено, че ищецът бил изпълнил работите в съответствие с действащите технически изисквания. Оспорва приетото от съда, че без допълнително извършените от ищеца СМР в частта относно обратния насип не било възможно обектът да бъдел въведен в експлоатация. Оспорва приетото от съда, че независимо от факта, че превишаващите СМР не са намерили съответно отражение в съставените актове и строителни документи, по делото доказателствената им стойност била опровергана от експертното заключение относно действително извършените от ищеца строителни работи. Оспорва приетото, че допълнително изпълнените СМР били необходими за изграждането на обекта в съответствие с техническите правила и норми и за въвеждането му в експлоатация. Същите били функционално свързани с предмета на договора, поради което подлежали на заплащане на договорно основание.

На първо място твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на неговите права, изразяващо се в изслушване на вещото лице по допусната СТЕ, въпреки депозирана от неговия процесуален представител молба за отлагане на производството по делото.

На следващо място твърди, че съдът е постановил решението без да направи задълбочен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства.

Излага, че действително между

2 страните е налице валидно облигационно правоотношение, като посочената в офертата цена е приблизителна, а не окончателна. Офертата има значение не само за определяне на цената на всеки вид дейност, но и за количеството на необходимите строително-монтажни работи. Точният обем на тези работи следва да бъде установен след тяхното извършване и отразен в съответния акт за приемане, тъй като в хода на строителния процес може да възникне необходимостта от извършване на допълнителни СМР и/или промяна в количествата, на всяка една такава променя следва да бъде документирана и направена след съответното разрешение на проектант, надзор и прочее.

Твърди, че в хода на строителството се съставят актове, които отразяват конкретните видове СМР и техните реални количества, които са извършени и съответно приети. Подписването на Акт образец 19 служи за приемане на възложената и извършена работа и е основание за нейното заплащане. На база на тези документи впоследствие се приема и самият строеж и се разрешава ползването му. Отклонението от проекта, влагането на материали, за които няма доказателства за техният произход и качества е пречка за приемане на обекта и разрешаване на ползването му по съответния законов ред. Твърди, че не може да бъде споделено приетото от съда, че подписаните от ищеца актове – в това число, но не само Акт образец 12, Акт образец 15, Акт образец 16, не следва да бъдат кредитирани като частни документи, а ценени в съвкупност с всички останали доказателства. Твърди, че всички подписани от ищеца актове, включително Актове образец 12, Акт образец 15, Акт образец 16, съдържат конкретни количества извършени строително-монтажни работи и тяхното количество. Тези дейности и количества отговарят на всички строителни книжа, в това число и на извършените промени в хода на строителството.

Поради което и твърди, че самият ищец е признал тези количества като коректни, а впоследствие се опитва да претендира за допълнителни дейности, които не са надлежно документирани и има съмнения дали изобщо са извършени. Подписаните от ищеца актове, представляват неизгодни за него факти и като такива същите безспорно следва да бъдат ценени от съда.

По отношение на съдебно-техническата експертиза, излага подробни съображения за съдържащи се в нея разминавания и несъответствия, както и с неточно посочване на приложими законови и подзаконови разпоредби.

Твърди, че установените от експерта като извършени СМР не съответства нито на оферираното количество, нито на проекта, нито на подписаните 3 актове, нито на реално изпълненото на място /например при обратните насипи, при полагането на асфалтова смес и др./ Твърди, че анализът на експерта не се основава на реални проверки или технически съображения, а представлява просто математическо остойностяване на твърденията на ищеца.

Твърди, че по делото липсват доказателства за направени разходи, свързани със закупуване на допълнителни материали, ангажиране на допълнителна работна ръка. Твърди, че СТЕ не може да се приеме за достоверен източник на доказателства, на база на която да се приеме за доказана исковата претенция.

Оспорва възприетото от съда въз основа на СТЕ, че Община Варна, която е възложител на СМР, е одобрила и приела проект, който не отговоря на нормативната уредба, включително на собствените и подзаконови актове.

Твърди, че Община Варна е органът, който не само е разпоредил неговото изготвяне, но също така го е одобрил и издал разрешение за строеж, което предполага съответствие с действащите нормативни изисквания. Оспорва приетото, че ако не били направени допълнителните разходи, проектът не би могъл да бъде въведен в експлоатация. Твърди, че ако действително са били необходими допълнителни СМР, които не са били предвидени в проекта, то следваше да бъде поискано изменение на инвестиционните проект с последващо одобрение, да бъдат съставени съответните актове и протоколи, които да удостоверяват необходимостта от тези допълнителни разходи и да бъдат представени доказателства, че изпълнителят е направил тези разходи на основание надлежно подписани документи и договорени условия. Твърди, че изводът, че тези допълнителни разходи са били задължителни за въвеждане на проекта в експлоатация е недоказан.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му осъдителна част и да постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Шипи 94“ ЕООД със седалище гр.Варна, в депозирани в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговори, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната му осъдителна част. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва 4 жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предмет на въззивно производство са предявени в отношение на евентуалност осъдителни искове от „Шипи 94“ ЕООД срещу „Металекс Инвест“ ЕООД за сумата 89 213.16лв., претендирана като разходи за допълнително извършени дейности и вложени материали във връзка с изпълнението на договор от 04.09.2019г. за изграждане на „улична битова канализация РЕ Ф300/SN 8 с дължина 329,07 м. от О.Т. 417 през О.Т. 414, О.Т.

413, СО „Пчелина“ – по бул. „Цар Освободител” до съществуваща РШ на бул.

„Хр. Смирненски” – гр. Варна”. В условията на евентуалност исковата сума се претендира на основание чл.61 ал.1 от ЗЗД като обезщетение за извършена без възлагане чужда работа със знанието и без противопоставянето му, евентуално на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД на плоскостта на неоснователното обогатяване поради спестяване на разходите за извършване на СМР.

Обжалвано е осъдителното първоинстанционно решение по главния иск.

Няма спор между страните пред въззивна инстанция по следните обстоятелства:

Между тях е сключен договор от 04.09.2019г. за изграждане на „улична битова канализация РЕ Ф300/SN 8 с дължина 329,07 м. от О.Т. 417 през О.Т.

414, О.Т. 413, СО „Пчелина“ – по бул. „Цар Освободител” до съществуваща РШ на бул. „Хр. Смирненски” – гр. Варна”, Посочената в офертата цена, изчислена на база единични цени, в размер на сумата 150 725.24лв. без ДДС е приблизителна, а не окончателна. Не е спорно изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора.

От изпълнителя са издадени два броя фактури № 555 от 18.09.2019г. за авансово плащане в размер на сумата 75 362.62лв. без ДДС и фактура № 567 от 15.11.2019г. за сумата 25 000лв. Не е спорно, че двете фактури на обща стойност 100 362.62лв. са заплатени от възложителя. Не е спорно, че след приключване на дейностите и съставяне на протокол обр.19, от изпълнителя е издадена фактура № 580 от 14.01.2020г. на стойност 80 352.32лв., а с ДДС 96 429.98лв. Фактурата е издадена за видове СМР и количество, единични цена, посочени в протокол обр.19. Част от тази сума в размер на 66 429.98лв. е 5 заплатена от възложителя. Неплатеният остатък, поради спор между страните досежно стойността на извършеното по договора, в размер на 30 000лв. е предмет на уважено възражение за прихващане с решение № 494 от 07.11.2022г. по търг.дело № 918/20г. по описа на ВОС, влязло в сила. Или установеното погасено задължение на възложителя за заплащане на стойността на извършеното по договора е в размер на сумата 196 792.60лв.

Твърди се в исковата молба, както и в молбата за уточнение от 27.07.2022г., че в изпълнение на договора дружеството – изпълнител е извършило допълнително дейности и вложило материали, които подробно са посочени в идентични таблици в исковата молба /гръб на л.3/ и в уточнителната молба /гръб на л.41/. Видовете дейности са 12 на брой и включват както следва: механизиран изкоп, уплътнен пясък върху тръби, превоз на строителни отпадъци на депо, заснемане и трасиране, видеозаснемане, укрепване и разкрепване изкоп, трошено каменна настилка, организация на движението, доставка и монтаж временна ограда, механизация и транспорт работници, почистване и втори бит разлив. За всяка от тях е посочена единична цена, количество, и общата стойност. Посочената първоначално обща стойност е в размер на сумата 81 282.79лв., а след увеличение на иска общият размер на исковата сума е 89 213.16лв., съобразно дадената от експерта оценка. С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че съобразно направените уточнения, предмет на предявените искове са само тези строително-монтажни дейности по видове и количества, посочени от ищеца в тези таблици.