Решение № 39 от 14.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. С.З., 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Христиана В. Донева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20245501000611 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А.Б. против решение № 752/16.08.2024г., постановено по гр.д. № 2235/2023г. по описа на Районен съд – С.З., в частта му, в която е са отхвърлени претенциите за 663,39 лева – неустойки, както и за лихва за забава за разликата над 333,64 лева до пълния претендиран размер от 690,84 лева, като неоснователни.

Във въззивната жалба са наведени доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, като са изложени подробни съображения. Направено е искане същото да бъде отменено в обжалваната част и да постанови друго, с което да приеме за установено, че ответникът, дължи на „А.Б.“ претендираните суми в пълен размер.

Претендира разноските пред двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия моли съда да остави същата без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която исковата претенция е частично отхвърлена. Претендира разноски във въззивното производство.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за 1 установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело №1315/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, по заявление, подадено от „А.Б.“ ЕАД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 685/03.04.2023г. срещу М. М. Д., ЕГН **********, от гр. С.З., ул. **** за следните суми: 2928,20 лева – главница; сумата 690,84 лева мораторна лихва за периода от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозирането на заявлението т.е. от 25.05.2020г. до 16.02.2023г., както и законната лихва от 20.02.2023г. до изплащане на вземането; сумата 72,38 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото.

Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, поради което в срока по чл. 415 от ГПК са предявени настоящите искове.

С исковата молба ищецът моли съда да признае за установено, че М. М.

Д., ЕГН ********** му дължи общо 3619,04 лв. формирана както следва:

1. 585,65 лв. - по договор № 504888348 от 18.08.2016г. със системен партиден номер М5279698 - цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период /период на фактуриране/ от 21.03.2020г. - 20.09.2020г., съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условия.

2. 1679,16 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане формирани както следва: a. Апарат Smart Watch Huawei GT Black - c договор от 30.01.2020г. от които месечни вноски в размер на 83,88 лв. за периода 21.03.2020г. 20.09.2020г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски в размер на 209,70 лв. б. Апарат Apple iPhone 11 64GB Black - c договор от 29.01.2020г. от които месечни вноски в размер на 395,88 лв. за периода 21.03.2020г. 20.09.2020г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски в размер на 989,70 лв.

3. 663,39 лв. - общ размер неустойки.

4. мораторна лихва върху цялото вземане в общ размер от 690,84 лв. за периода 25.05.2020г. - 13.04.2023г., както и законната лихва върху сборната сума 2928,20 лв. от 29.03.2023 - датата на образуване на ч. гр. д. 1315/2023 г. на PC - С.З. до окончателното изплащане на задължението.

Първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени предявените искове за неплатени месечни абонаментни такси и неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, както и мораторна лихва върху сумите не е обжалвано и е влязло в сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.

При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК, съдът дължи произнасяне по 2 същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен.

По делото не е спорно, че между „А.Б.“ ЕАД и сключен договор № 504888348 от 18.08.2016г. за електронни съобщителни услуги. Към договора са сключени съответните Приложения № 1, с които са уговорени услуги с тарифен план без ДДС, както следва: Мобилна услуга A1 ONE Unlimited 54, номер ***; Мобилен интернет А1 Сърф S, номер ***;

Домашен интернет А1 Нет 50, номер 101001323937; Пакет от услуги – Телевизия. От ответницата са закупени следните устройства на изплащане: апарат Smart watch Huawei G T Black - с договор № 504888348 за продажба на изплащане от 30.01.2020г.; апарат Apple iPhone 11 64GB Black - с договор № 504888348 за продажба на изплащане от 29.01.2020г., съответно приети от купувача с приемо–предавателни протоколи от 30.01.2020г. и 29.01.2020г. без възражение. По договора за продажба на изплащане от 30.01.2020г. е договорена първоначална вноска от 13,98 лв. и 23 последващи месечни вноски в същия размер. По договора за продажба на изплащане от 29.01.2020г. е договорена първоначална вноска от 65,98 лв. и 23 последващи месечни вноски в същия размер.

По делото не се спори, че абонатът не е заплатил в срок възникналите задължения за електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане за посочения период, съгласно договора и Общите условия на „А.Б.“ ЕАД, поради което договор № 504888348/18.08.2016 г., със системен партиден № М5279698 е едностранно прекратен от оператора на основание чл. 54, ал. 12 от ОУ при забава на плащането, продължила повече от 124 дни.

По отношение на претендираната сума за неустойка от страна на ищеца са представени още: Сметка №0552946675 за обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2,00 лв., със срок на плащане 26.04.2020г.;

Сметка №0554107138 за неустойка – месечни такси в размер на 134,97 лв., със срок на плащане 04.10.2020г.; Сметка №0554107139 за неустойка – отстъпки от цена на устройство в размер на 103,90 лв., със срок на плащане 04.10.2020г.;

Сметка №0554107276 за неустойка – месечни такси в размер на 47,49 лв., със срок на плащане 04.10.2020г.; Сметка №0554107278 се неустойка – отстъпки от цена на услуги в размер на 53,67 лв., със срок на плащане 04.10.2020г.;

Сметка №0554107279 за неустойка – отстъпки от цена на устройство в размер на 120,86 лв., със срок на плащане 04.10.2020г.; Сметка №0554107348 за неустойка устройство – SAAP32432253 в размер на 100 лв., със срок за плащане 18.11.2020г.; Сметка №0554107447 за неустойка устройство – 018010306720; 00713753045 в размер на 100 лв. със срок на плащане 18.11.2020г.; Сметка №0554107448 за неустойка – месечни такси в размер на 0,44 лв., със срок на плащане 04.10.2020г. и Сметка №0554107449 за неустойка – отстъпки от цена на услуги в размер на 0,66 лв., със срок на плащане 04.10.2020г.

Видно от заключението на приетата в първоинстанционното 3 производство и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, начислените неустойки в размер на 663,39 лв. са правилно формирани като числови стойности и по тях не е имало плащане.

Неустойките са формирани, както следва:

Сметка 554107138, по отношение на номер 359883336844 - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер – 134,97 лв.,

Сметка 554107139, по отношение на номер 359883336844 - отстъпка от цената на устройство Handset Apple iPhone 11 64GB Black M1 15 23m – 103,90 лв.,

Сметка 554107276, по отношение на номер 359884035350 - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер – 47,49 лв.,

Сметка 554107278, по отношение на номер 359884035350 - отстъпка от цената на месечна абонамент на такса за посочения номер – 53,67 лв., Сметка 554107279, по отношение на номер 359884035350- отстъпка от цената на устройство Smart Watch 1 Нuawei GT Black 23m – 120,86 лв., Сметка 554107348, по отношение на номер 101001323937 - цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставено за посочения номер – 100 лв.,

Сметка 554107448, по отношение на номер 201001323897 - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер – 0,44 лв., Сметка 554107449, по отношение на номер 201001323897 - отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер – 0,06 лв., Сметка 554107447, по отношение на номер 201001323897 - цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставено за посочения номер – 100 лв.,

Сметка 552946675, обезщетение за обработка на просрочени задължения – 2 лв

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор с партиден договор № 504888348/18.08.2016 г., със системен партиден № М5279698 по своята правна характеристика и съдържание представлява индивидуален договор при общи условия по смисъла на ЗЕС. Страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор, което има качеството на "Търговец" по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, което има качеството на "Потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Общите условия към 4 договора са приети от потребителя/абоната с положения подпис, който не е оспорен в отговора на исковата молба, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

В договора за електронни съобщителни услуги и приложенията към него се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението му. По съдържание договорът и приложенията към него отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. В този смисъл не са налице основанията за нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл. 226 ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.

С договорите ответникът се е задължил в хипотеза, при която договорът му бъде прекратен по неговата вина, да заплати неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за определения в договора срок, но за не повече от три месеца. В т. 54. 12 от общите условия на ищцовото дружество е предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор при забава плащането на дължимите от абоната суми за период от повече от 124 дни.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че така уговорената неустоечна клауза е уговорена във вреда на потребителя и води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните.

Едностранното прекратяване на договора по същността си представлява разваляне на договора, тъй като основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед характера на насрещните престации за продължително изпълнение развалянето на договора има действие занапред. В общия случай развалянето на договора се подчинява на правилата на чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД, като разпоредбата е диспозитивна - правилата за развалянето на договорите са създадени в интерес на страните по договора и затова те могат да се отклонят от тях, ако уговорят друго. В случая е уговорено отпадането на облигационната връзка между страните да се свързва само с неизпълнение на задължението на потребителя за заплащане на забавени дължими суми за срок повече от 124 дни, без кредиторът да дължи искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок, в съответствие с чл. 88, ал. 1 и 2 ЗЗД. Тази клауза не е във вреда на потребителя, тъй като в противен случай би бил обвързан от съглашение, което не желае, не възнамерява да изпълнява и което ако не бъде прекратено би генерирало и допълнителни разходи. Следователно клаузата за неустойка и в частност ограничението по отношение на физическите лица 5 относно максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване при неизпълнение от страна на абоната, не е във вреда на потребителя. Така уговорена неустойката съответства на обезщетителната и санкционна функции, които са присъщи на неустойката, отчитайки допуснато неизпълнение на договорно задължение от страна на потребителя на електронни съобщителни услуги и не разкрива признаците на неравноправна клауза. Начинът, по който е уговорена, неустойката представлява санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетява изправната страна по договора, изпълнила своите договорни задължения.