Определение № 2234 от 16.08.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1976/2024
- Вид
- Определение № 2234
- Подписан
- 16.08.2024
- В сила
- 16.08.2024
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Радослав Христов Георгиев, Величка Петрова Белева
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- Член 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2234 гр. Пловдив, 16.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Величка П. Белева
Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300501976 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, чрез пълномощник юрк. Д.И., против разпореждане, обективирано в Заповед № 4249/22.05.2024г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 5444/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХIV гр. състав, с което е отхвърлено частично подаденото заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за следните суми: за разликата над присъдената сума от 3162,26 лв. до пълния претендиран размер от 6705,14 лв., представляваща главница; за сумата в размер на 1175,42 лв., представляваща договорна лихва; за сумата от 124,09 лв.- обезщетение за забава.
Производството пред заповедния съд е образувано въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката на задълженията на кредитополучателя С. Д. Н., ЕГН **********, произтичащи от договор за потребителски кредит № 72003114743 от 17.02.2023 г., предсрочно изискуем поради неизпълнение на длъжника.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.
Жалбоподателят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД посочва, че размерът на ГПР бил правилно и законосъобразно определен на 47.87 %, като включвал всички разходи по кредита съобразно законовите изисквания. Сумата по сключената застраховка се съдържала в посочения процент на ГПР, но същата била включена като главница по кредита, тъй като била преведена като допълнителен финансов ресурс към трето лице по искане на кредитополучателя. Застраховките се отчитали като разход само когато били задължителни за сключването на кредита, какъвто не бил настоящият случай, като последното било и в съответствие и с чл. 3, б. „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на 1
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредит. Застраховките, които не били задължително условие за получаването на кредит, не се включвали като разход при изчисляването на ГПР. От друга страна, потребителят разполагал и с възможността да прекрати застраховката и да получи съответна част от застрахователната премия. Сочи, че самият потребител изявил воля за сключването на застраховката, като депозирал заявление-декларация за установяване на договорно отношения. По повод горното уточнява, че застраховките, които били предлагани от „Ти Би Ай Банк“ не били задължително условие за получаването на кредита, като кредитополучателят сам избрал тази допълнителна услуга. Отделно от това, застрахователните премии не били заплатени от потребителя чрез негови лични средства, а от банката, чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс, който бил преведен като кредит и поради което бил включен като главница в договора.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение за всички вземания на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, за които е отхвърлено заявлението по чл. 417 от ГПК. Претендира разноски.
Настоящият състав намира жалбата за неоснователна, като аргументите за верността на този извод са следните:
Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за потребителски кредит № 72003114743 от 17.02.2023 г., сключен с кредитополучателя С. Д. Н..
Предвид основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по процесния договор, длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради това на основание чл. 411, ал. 1, т.
2 и т. 3 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В конкретния случай следва да бъде проверено съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и ЗПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Съгласно чл.
19, ал.1 ЗПК, в ГПР се включват всички общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
В настоящия случай кредитодателят е включил в размера на главницата, както отпуснатата сума по кредита, а така също и сума в размер на 2077.68 лв., представляваща сума по сключена застраховка. По този начин се е формирал един общ размер на главницата, състоящ се от две стойности, върху който се начислява и възнаградителна лихва. Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, касаеща 2 ограничението в размера на ГПР. Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и също следва да се отчитат при изчисляването на годишния процент на разходите. В случай, че размерът на платената от кредитната институция застрахователна премия бъде включен в ГПР, то би се достигнало до нарушение на императивните предписания на чл. 19, ал.4 ЗПК.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че застраховките не били задължително условие за получаването на кредит и не се включвали като разход при изчисляването на ГПР, настоящият състав намира същото за неоснователно. В случая тази платена сума за застраховане представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР, като невключването му в разходите е в пряко противоречие с нормата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, което пък от своя страна влече недействителност на целия договор за кредит. Правилно заповедният съд е отбелязал още, че така депозираната декларация, с която кредитополучателят изявява желание за сключването на допълнителна застраховка, по своята същност представлява един предварително подготвен от банката документ, а самите условия по застраховане са едностранно определени от банката, по начин, който не позволява на длъжника да влияе върху условията.
С оглед всичко изложено, настоящият състав намира, че платената от кредитодателя сума по застраховката е следвало да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите, което в настоящия случай не е сторено.
Член 23 ЗПК определя, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед това правило следва и обоснованият извод, че в конкретния случай длъжникът не дължи претендираната от банката договорна лихва в размер на 1175,14 лв., както и сумата в размер на 124,09 лв., представляваща обезщетение за забава. Безспорно установено е, че длъжникът е извършил и определен брой плащания, които следва да бъдат приспаднати от отпуснатата главница. Ето защо на кредитодателя не следва да бъде присъждана и сумата за разликата над 3162,26 лв. до пълния претендиран размер от 6705,14 лв.
Поради съвпадение на крайния извод на Пловдивския окръжен съд с този на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
По разноските:
При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в Заповед № 4249/22.05.2024г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 5444/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХIV гр. Състав.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4