Решение № 1308 от 04.07.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 04.07.2017г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател:

Анна Ненова при секретаря Йовка Панайотова като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 8494 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба от 18.11.2016г. на „У.Б.“ АД за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Б.И.“ ЕООД.

Молителят твърди, че има изискуеми парични вземания срещу ответника - кредитополучател по сключени шест броя договори за кредит – Договор за банков револвиращ кредит № RC-475/20.06.2011г., изменен и допълнен с пет анекса, Договор за комбиниран банков кредит № RC-203/31.07.2008г., изменен и допълнен с единадесет анекс, Договор за комбиниран банков кредит № RC-204/31.07.2008г., изменен и допълнен с двадесет и два анекса, Договор за банков кредит № RC-092/07.03.2008г., изменен и допълнен с четиринадесет анекса, Договор за банков револвиращ кредит № RC-234/28.01.2009г., изменен и допълнен с петнадесет анекса и Договор за банков револвиращ кредит № RC-244/28.01.2009г., изменен и допълнен със седемнадесет анекса, както и по Договор за банков револвиращ кредит № RC-202/31.07.2008г., изменен и допълнен с шестнадесет анекса, по който ответникът е встъпил в дълга на „Б.К.“ ЕООД като солидарен длъжник.

Общият размер на вземанията на банката към

17.11.2016г. е 32 115 220. 36 лева. В молбата на молителя са подробно уточнени сумите по всеки един от договорите.

Също съгласно молбата, вземанията по договорите са обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти и права върху такива имоти, както и са учредени залози по реда на ЗОЗ и ЗДФО. Обезпеченията са също подробно посочени.

Неплащането на задължения с настъпил падеж предполагат влошаване на финансовото състояние на длъжника, обективирано по смисъла на закона като неплатежоспособност или свръхзадълженост.

До евентуалното оборване на презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ, неплащането сочи невъзможност да бъде изпълнено изискуемо парично задължение по търговска сделка, което по смисъла на закона означава неплатежоспособност и е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност.

С оглед изложеното, и на основание чл. 630, ал. 1, вр. чл. 607а от ТЗ, молителят иска от съда да бъде обявена неплатежоспособността на „Б.И.“ ЕООД с начална дата 22.12.2011г., датата на последното плащане по кредитите – в случая по Договор за комбиниран банков кредит № RC-203/31.07.2008г., револвиращ транш, да се открие производство по несъстоятелност, както и да се насрочи първо събрание на кредиторите. В производството да се приемат вземанията на банката към длъжника.

„Б.И.“ ЕООД не е дало становище по молбата.

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза, и като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на търговеца, намира за установено от фактическа стрА.следното:

„Б.И.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2013г. При извършено преобразуване през април 2014г. в дружеството се е вляло дружеството „Б.**“ ЕООД, с ЕИК *******, в което през месец март 2014г. се е вляло друго дружество - „И.“ ЕООД, с ЕИК *******. До месец септември 2011г. наименованието на дружеството „Б.**“ ЕООД е било „Е.-Е.*“ ЕООД. При извършеното преобразуване през

2014г. „Б.**“ ЕООД и „И.“ ЕООД са били заличени от търговския регистър.

Към датата на приключване на устните състезания по делото „Б.И.“ ЕООД, правоприемник на „Б.**“ ЕООД (с предишно наименование „Е.-Е.*“ ЕООД) и „И.“ ЕООД, има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.

Задълженията по търговски сделки, съгласно представените по делото договори за кредит с анекси, както и извлечения от сметки, са по сключени с молителя

Договор за банков револвиращ кредит № RC-475/20.06.2011г., изменен и допълнен с пет анекса, Договор за комбиниран банков кредит № RC-203/31.07.2008г., изменен и допълнен с единадесет анекс, Договор за комбиниран банков кредит № RC-204/31.07.2008г., изменен и допълнен с двадесет и два анекса, Договор за банков кредит № RC-092/07.03.2008г., изменен и допълнен с четиринадесет анекса, Договор за банков револвиращ кредит № RC-234/28.01.2009г., изменен и допълнен с петнадесет анекса, Договор за банков револвиращ кредит № RC-244/28.01.2009г., изменен и допълнен със седемнадесет анекса, както и по Договор за банков револвиращ кредит № RC-202/31.07.2008г., изменен и допълнен с шестнадесет анекса.

Договор за банков револвиращ кредит № RC-475/20.06.2011г. е бил сключен с „Б.**“ ЕООД (с предходно наименование

„Е.-Е.*“ ЕООД), като кредитополучател, при краен срок за погасяване на задълженията 20.12.2011г.

Договор за комбиниран банков кредит № RC-203/31.07.2008г. е бил с кредитополучател „И.“ ЕООД и краен срок за погасяване на задълженията съответно 20.07.2017г. и 30.07.2013г., в частта на инвестиционния и револвиращия кредит.

Солидарен длъжник по кредита е било дружеството „Б.**“ ЕООД (с предходно наименование „Е.-Е.*“ ЕООД).

Договор за комбиниран банков кредит (стандартен и револвиращ) № RC-204/31.07.2008г. е бил сключен с „Б.**“ ЕООД (с предходно наименование „Е.-Е.*“ ЕООД), кредитополучател, и краен срок за погасяване на задълженията съответно 20.07.2012г. и 30.11.2011г.в частта на стандартния и револвиращ кредит.

Договор за банков кредит № RC-092/07.03.2008г. е бил с кредитополучател „Б.**“ ЕООД (с предходно наименование „Е.-Е.*“ ЕООД) и краен срок за погасяване на задълженията 20.02.2015г.

Договор за банков револвиращ кредит № RC-234/28.01.2009г. е бил с кредитополучател „Б.**“ ЕООД (с предходно наименование „Е.-Е.*“ ЕООД) и краен срок за погасяване на задълженията 30.11.2011г.

Договор за банков револвиращ кредит № RC-244/28.01.2009г. е бил сключен с „Б.**“ ЕООД (с предходно наименование

„Е.-Е.*“ ЕООД) като кредитополучател, при краен срок за издължаване по договора 30.11.2011г.

„Б.**“ ЕООД (с предходно наименование „Е.-Е.*“ ЕООД) е било солидарен длъжник и по Договор за банков револвиращ кредит № RC-202/31.07.2008г. с краен срок за погасяване на задълженията също 30.11.2011г.

Към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност задълженията по договорите за кредит са били не по-малко от 32 115 220. 36 лева.

На 22.12.2011г. е било последното плащане по договорите за кредит – по Договор за комбиниран банков кредит № RC-203/31.07.2008г., револвиращ транш.

Публичните задължения на ответното дружество са поне

1 655 109. 43 лева, от които 1 109 333. 83 лева главница и 545 775. 60 лева лихви. Дружеството ( дружествата, на които е правоприемник) са имали публични задължения и към 30.11.2011г. В този смисъл са изготвените и представени по делото справки от НАП за актуални задължения към 20.05.2017г. По делото не е оспорвано, че задълженията са във връзка с търговската дейност на ответника, съответно на „Б.**“ ЕООД и „И.“ ЕООД.

Върху имуществото на длъжника и на дружествата, на които е правоприемник, са били наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК, конкретно посочени в изготвена от НАП справка, но няма започнато принудително изпълнение. Няма данни за частни държавни вземания на дружествата.

За времето след 2013г., когато е било регистрирано, дружеството-ответник не е заявявало за обявяване годишни финансови отчети. В търговския регистър липсват такива обявявания. Липсват данни и за подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО. Допълнително от ответника не е било изпълнено задължението му по делото да представи финансовите си отчети с всички съставни части по чл. 26 от ЗСч (отм.) и ЗСч за периода от 2011г., постановено с доклада на съда. Поради липсата на такива счетоводни документи, назначеното по делото вещо лице не е давало заключение за финансово-икономическото състояние на ответника за годините от

2011г. по конкретни показатели. Обявените годишни финансови отчети от „И.“ ЕООД и „Б.**“ ЕООД

(с предходно наименование „Е.-Е.*“ ЕООД) преди преобразуването им са били до 2010г., включително, като след това липсват заявявани за обявяване годишни финансови отчети.

При така установеното от фактическа страна, от правна стрА.съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството, правоприемник на „И.“ ЕООД и „Б.**“ ЕООД (с предходно наименование „Е.-Е.*“ ЕООД), има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както и публичноправни задължения към държавата.

Тези задължения не са изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Длъжникът, както и дружествата, на които е правоприемник, не са заявявали за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети повече от 3 години, при което също се предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 2 от ТЗ).

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, включително при съобразяване, че липсват обявени годишни финансови отчети, подавани декларации по чл. 92 от ЗКПО, както и представени по делото от ответното дружество счетоводни документи в тази връзка.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 30.11.2011г. – най-ранната дата, от която са били изискуеми задълженията по договорите за кредит, сключени с молителя (по Договор за комбиниран банков кредит № RC-204/31.07.2008г., Договор за банков револвиращ кредит № RC-234/28.01.2009г., Договор за банков револвиращ кредит № RC-244/28.01.2009г. и по Договор за банков револвиращ кредит № RC-202/31.07.2008г.) и към която е имало и изискуеми публични задължения на дружествата, на които ответникът е правоприемник.

От тази дата, при липсата на плащане е започнало проявлението на неплатежоспособността, разглеждА.като обективно състояние на трайна неспособност на длъжника да погасява с краткотрайните си активи изискуемите задължения към кредитори по чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Към тази дата не са били платени вземанията по договорите за кредит, както и възникналите и установените като дължими публични задължения, при което се презумира, че е настъпило трайно влошаване на икономическото състояние на длъжника, в резултат на което той е бил в обективна невъзможност да покрива задълженията. В този смисъл са Решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

Извършеното плащане към молителя на 22.12.2011г., посочено от самия него в молбата му за откриване на производство по несъстоятелност, не обосновава посочването на друга дата на неплатежоспособността. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на отделни кредитори (чл. 608, ал. 3 от ТЗ). Същевременно съдът не е обвързан с посочената от молителя начална дата на неплатежоспособността – 22.12.2011г. Неплатежоспособността следва да бъде определена съобразно обективни критерии, сочещи действителното изпадане на търговеца в това състояние (така и Решение № 140 от 28.12.2015г. по т.д. № 3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).