Решение № 245 от 13.12.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Бургас, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х.ва Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Х.ва Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500281 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 281/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Х. Д. К., чрез пълномощника адв.

К., против решение № 264/15.03.2024г. по гр.дело № 1205/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд. Иска се уважаване на предявените от въззивника искове изцяло.

Поддържа се приетата от съда фактическа обстановка относно процесното ПТП, но се възразява, че не е извършен пълен и цялостен анализ на доказателствата по делото, в резултат на което съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Твърди се, че решението съдържа заключения и факти, които не са предмет на настоящото производство - неправилно е констатирана роднинска връзка между водача на МПС и загиналия и неправилно се твърди, че ищецът е собственик на автомобила, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл.45 и чл.52 ЗЗД и неправилно е интерепретирал тълкувателната практика на ВКС относно кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение. Игнорирано е обстоятелството, че починалият не е създал семейство и вместо това е 1 изградил интензивна връзка със своя брат, надхвърляща обичайната привързаност. Търпените от ищеца болки и страдания са безспорно доказани от показанията на разпитаните по делото свидетели. Братята са преживели целия си живот в еднофамилна къща, имали са ежедневни, а не спорадични контакти помежду си и са били изключително близки и взаимно подкрепящи се. Доказани в производството са и негативните преживявания на ищеца в резултат на смъртта на неговия брат и трайната негативна промяна в начина му на живот в резултат на внезапната загуба. Игнорирано е и обстоятелството, че загиналият няма други родственици. Решението е необосновано в частта, с която е приета за относима към определянето на обезщетението възрастта на починалия, като се сочи, че тя обуславя значителна по интензитет и значимост връзка между братята. Игнорирано е участието на ищеца като частен обвинител в наказателното производство.

Ответната страна, редовно уведомена, не представя отговор на въззивната жалба.

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

Х. Д. К. е предявил иск против „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК * искове с правна квалификация - чл.432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумите: 100 000лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането; 31 130.44лв. мораторна лихва върху сумата от 100 000лв. от 05.07.2020г. до 03.07.2023г.;

900лв. - имуществени вреди ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане за обезщетение за понесени вреди от настъпване на застрахователно събитие по застраховка ГО при ответника, при което е настъпила смъртта на А. Д. К., ЕГН **********, негов брат.

Установената фактическа обстановка не е спорна пред въззивния съд.

На 22.07.2018г. около 18:45 часа в гр.С. В., област Б., В. А. В., ЕГН **********, при управление на лек автомобил ‚Ягуар“, модел „XJ”с рег. № * на ул.„Свети Власий“ до хотел „Сардиния“ с посока на движение към вилно селище „Елените“, нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1, предложение 2 от Закона за движение по пътищата, като управлявал автомобила със скорост от 63,32 км./ч., при забрана тя да не превишава 50км./ч., установена за населено място на водачите категория „В“ и по непредпазливост причинил смъртта на Андон Д. К., ЕГН **********.

С влязла в сила присъда по НОХД № 704/2020г. по описа на БОС, В. А.

В.. е признат за виновен за причиняване на смъртта на наследодателя на ищеца при ПТП на посочената дата и час и при описаните обстоятелства.

2

Отговорността на ответното дружество е ангажирана на основание сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/08/517002172466 със срок на валидност до 15.09.2018г. за същото МПС, между ответника и собственика на застрахованото МПС.

Установено е по делото, че ищецът е брат на пострадалия Андон К..

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че двамата братя са живеели в един дом, в наследения дом на родителите си, като всеки обитавал свое жилище, имали са много добри отношения, обичали се и били неразделни –съпругата на ищеца описва отношенията им като найблизки приятели, не само роднини. Обстоятелството, че пострадалият нямал свое семейство още повече го сближило с брат му.

Смъртта на пострадалия била удар за ищеца. Страдал и се почувствал самотен, имал смущения в съня, появила се хипертония.

От правна страна съдът съобрази следното :

Ищецът е от близкия кръг родственици, които могат да получат обезщетение за понесени вреди от загубата на свой близък при конкретни условия, които следва да бъдат установени в хода на процеса.

По въпроса за критериите, въз основа на които се признава правото да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, е формирана задължителна практика на ВКС (Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС).

Съгласно дадените разяснения, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., но и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. По - специално ВКС акцентира върху конкретни житейски обстоятелства, вследствие на които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

По този начин за доказателствената съвкупност не би била достатъчна само формалната родствена връзка, а за изпълване на изискването за провеждане на пълно главно доказване е нужно да се докаже и понасянето на болки и страдания, които обосновават по интензитет и продължителност основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най – 3 близките на починалия.

Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна, емоционална и особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото Тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай и следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., решение 45 от 10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 50064 от 04.07.2023г. по т.д. № 990/2022г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка.

При изследване на тези фактически обстоятелства, съдът следва да е в състояние да обоснове изключителност, каквато не се наблюдава в обичайните и характерни за социума отношения на близост поради родство.

При така очертаните от съдебната практика отправни положения, въззивният съд не намира основание да приеме въз основа на събраните по делото доказателства, че между пострадалия и неговия брат-ищеца е съществувала близост и взаимност надхвърляща по вътрешното си съдържание обичайните отношения на родство. Сочените прояви на братските взаимоотношения- сговор, взаимопомощ, общуване и споделяне , общо живеене в наследствения дом, не разкриват изключителност на съществувалата между тях родствена връзка, което от своя страна да обоснове извод за претърпени необичани по интензитет страдания -неимуществени вреди.

Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС, обуславя извода, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди и предявените искове са неоснователни.

По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи, които съвпадат с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.

Мотивиран от изложеното БАС

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 264/15.03.2024г. по гр.дело № 1205/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5