Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 254 от 01.08.2022, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 458/2022
Вид
Решение № 254
Подписан
01.08.2022
В сила
17.08.2022
Състав
Искра Петьова Касабова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Враца, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Искра П. Касабова при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно наказателно дело № 20221420200458 по описа за 2022 година МОТИВИ:

„ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ- Враца” ЕООД с ЕИК 000179553, с адрес на управление: гр.Враца, ул.Мито Орозов №135, представлявано от управителя Виктория Христова - Начева с ЕГН:**********, е обжалвало НП № 26-0000159 от 20.04.2022 год. н а Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на дружеството жалбоподател е наложено на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр. административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл.7, ал.7, т.3, б.„А“ от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ . В жалбата и чрез писмено становище от процесуален представител - адв.Л.В., от АК - Враца се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се иска отмяна на наказателното постановление.

Ответника по делото Директор на РД „АА“ - гр.Враца , в придружителното писмо релевира доводи за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на Наказателното постановление.

Производството по делото е по реда на чл.58б от ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: На 12.04.2022г. около 11:50 ч. служителите на ДАИ – Враца, св.Т. Д. Г. и К. Д. КР., инспектори в РД „АА“ - Враца извършили проверка в офиса на дружеството превозвач „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - Враца” ЕООД находящ се в гр.Враца на бул. Мито Орозов № 135.

При проверката въз основа на представената документация проверяващите констатирали, че фирмата притежава лиценз на Общността за обществен превоз на пътници в Р. България № 09213, както и че превозвач не е представил справка за финансова стабилност в определения срок от заверяването на годишния финансов 1 отчет за последния отчетен период от регистриран одитор.

За констатираното нарушение свидетеля Т. Д. Г. в присъствието на свид.К. Д.

КР. съставил А к т за административно нарушение бланков №315200 от дата 12.04.2022г. за извършено нарушение, за това че: Фирмата - „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ - Враца” ЕООД находящ се в гр.Враца на бул. Мито Орозов № 135, в качеството и на превозвач на: 12.04.2022 г.около 11:50 ч. в гр. Враца, бул. Мито Орозов № 135 в качеството си на ПРЕВОЗВАЧ не е представила справка за финансова стабилност в определения срок - в десет дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор. Доклада на одитора е заверен на 09.04.2021 г., но е представен в ИААА на 19.05.2021 г., доклада е трябвало да бъде представен до 10.05.2021 г., видно от справка в системата на ИААА.

Акта е предявен и връчен срещу подпис лично на управителя на фирмата жалбоподател на същата дата, без възражения. Деянието било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение по чл.7, ал.7, т.3, б.„А“ от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.

Последвало е издаването на обжалваното Наказателно постановление № № 260000159, от 20.04.2022год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“София, в което почти дословно е пренесено текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр. за извършено нарушение на чл.7, ал.7, т.3, б.„А“ от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.

Горната фактическа обстановка се потвърждава показанията на свидетелят Т.

Д. Г., както и приложената административнонаказателна преписка съдържаща: придружително писмо, Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на Министъра на ТИТС;

Жалба - peг. №52-00-52-2660/2/23.05.2022., АУАН №315200 от 12.04.2022г., НП № 260000159, от 20.04.2022год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца, длъжностна характеристика, пълномощно, Договор за правна помощ и съдействие, банково извлечение.

Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения:

АУАН и Наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им с ЗАНН, ЗАПр. и Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на Министъра на ТИТС компетентност. Същевременно извършвайки служебна проверка за законосъобразност на НП, съдът констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

На първо място следва да се посочи, че никъде в АУАН и НП няма изрично посочване на коя дата, е извършено твърдяното нарушение, така както нормите на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН повеляват!

В АУАН и в НП има посочени няколко дати съответно 12.04.2022г., 09.04.2021г.,10.04.2021г., 19.05.2021г., но по отношение на нито, една от тях няма изрично словесно посочване, че това е датата/която, актосъставителя респективно наказващият орган е възприел, като – дата на извършване на нарушението.

Да действително в НП е посочено, че в деня на извършената проверка 2 12.04.2022г., е установено от контролните органи, че дружеството не е представило справка за финансова стабилност в определения срок, но не се сочи, че това е датата на извършване на нарушението.

От своя страна в показанията си актосъставителя също не сочи, конкретна дата на извършване на нарушението, но твърди че справка за финансова стабилност е следвало да бъде представена най - късно до датата 10.05.2021г., което не спомага съществено за изясняване на действителната му воля, нито тази на АНО и не може да санира допуснатия порок в АУАН и НП.

На следващо място в АУАН и НП се сочи че :“Доклада на одитора е заверен на 09.04.2021 г., но е представен в ИААА на 19.05.2021 г., доклада е трябвало да бъде представен до 10.05.2021 г., видно от справка в системата на ИААА“ Съгласно нормата на чл.7, ал.7, т.3, б.“а“ от Наредба №33/ 03.11.1999г. на МТ, „Лицата по чл.2, ал.1 доказват финансова стабилност всяка година, в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от регистриран одитор.“

При това положение, ако отчетът е заверен на посочената в АУАН и НП дата 09.04.2021 г., то 10 - дневният срок за представянето му е до 19.04.2021г., а не както се твърди в АУАН, в НП и от актосъставителя до 10.05.2021г.

Следователно датата на която е „извършено“ нарушението изразило се в „не представяне на справка за финансова стабилност в 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет“, ще е - 20.04.2021г. Подобно твърдение обаче от страна на наказващият орган, или на актосъставителя липсва в изготвените от тях актове.

От друга страна посоченото в АУАН и НП твърдение – че датата на извършване на нарушението е датата на проверката 12.04.2022г. сочи на това, че н и т о наказващият орган, нито актосъставителя правят разлика между дата на констатиране на нарушението и дата на извършване на нарушението.

При липсата на изрично посочване и до колкото датата на извършване на нарушението би могла да бъде изведена от изложената фактическа обстановка в АУАН и НП следва, че твърдяното нарушение би могло да е извършено 20.04.2021г., такъв обаче изричен запис в тях липсва.

При това положение следва, че в АУАН и НП са издадени в нарушение на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – тъй като липсва изрично посочване на датата на извършване на твърдяното нарушение.

Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Липсата на правилно отразяване на датата на извършване на нарушението в НП, и в АУАН, като основен реквизит от посочените документи, представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна норма.При това липсата на дата на извършване на нарушението освен, че лишава привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере в какво нарушение е обвинено и в частност на коя дата го е извършило, лишава и съда от преценка относно спазването на процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е не само задължителен реквизит по смисъла на чл.42 т.3 пр.1 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на АУАН и НП, но и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Ето защо липсата на дата на нарушението опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна, тъй като е 3 нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател.

На второ място - нито в АУАН, нито в НП е посочено мястото на извършване на нарушението.Тук отново става на въпрос за липсата на задължителен реквизит по смисъла на чл.42 т.3 пр.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на АУАН и НП, който и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение.

Доколкото от доказателствата по делото се извежда информацията, че проверка е извършена в офиса на дружеството превозвач „ТРОЛЕЙБУСЕН ТРАНСПОРТ Враца” ЕООД, то и би могло да се приеме, че нарушението е извършено именно там по место седалището на фирмата нарушител:гр.Враца на бул.“Мито Орозов“ №135 и макар именно този адрес да е посочен, като място на нарушението в АУАН и НП, то това предположение не е вярно.

Това е така защото доколкото самото нарушение се изразява във непредставяне пред наказващият орган - на изискуема информация то би могло да се приеме, че нарушението е извършено и/или довършено на мястото където изискуемата информация не е била предадена, а именно в местослуженето на наказващият орган - гр.Враца, ул."Васил Кънчов" № 78, то и следва, че деянието е извършено и довършено именно там, но и това обстоятелство отново не се изяснява от отразеното съдържание на АУАН и НП.

Очевидно, е че АНО е бил длъжен и е могъл да посочи изрично място на извършване на нарушението, а именно там където тези реквизити е било нужно задължително да са вписани - в АУАН и НП -!!!

Очевидно въпроса – „Къде е извършено конкретното вменено на жалбоподателя нарушение?“ - е въпрос с повишена трудност, защото самите актосъставител и наказващ орган не са наясно, щом като твърдят, че нарушението е извършено в офиса на фирмата сочена за нарушител, което сочи на това, че нито наказващият орган, нито актосъставителя правят разлика между място на проверка и място на извършване на нарушението.

Следва да се посочи и че - Мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит на НП и АУАН, тъй като същото е определящо както по отношение на това кои са лицата, оправомощени да съставят АУАН, така и по отношение на компетентността на АНО да издава НП за такива нарушения, а в последствие и компетентността на съда, разглеждащ производства във връзка с депозирани жалби против издадени НП.

Датата и място на извършване на нарушението като елементи от състава на административното нарушение и като основни реквизити на НП следва да бъдат ясно и конкретно посочени. Липсата им в НП, като основни реквизити от същото, представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна норма. Тези реквизите не могат да бъде извличани по пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да бъде извличани по тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Правоприлагането по принцип и в частност

4 административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

На трето място – липсата на дата и място на извършване на нарушението от своя страна е довело и до още едно нарушение на задължителен реквизит - този по смисъла на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН, непълно и неясно описанието на нарушението, и на обстоятелствата, при който е извършено, като в тази връзка дори показанията на разпитаният по делото свидетел по акта не способстват съществено за изясняване на фактическата обстановка, тъй като не са посочени всички обстоятелства, а именно кога и къде именно е извършено нарушението. По този начин отново правото на защита на дружеството-жалбоподател е нарушено, тъй като то не може да разбере в какво точно е обвинено и да организира правилно защитата си.