Определение № 773 от 15.12.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 773 гр. Сливен, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двА.десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500477 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Еос Матрикс“ ЕООД, гр. София против Определение №4007 от 22.10.2025г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№4004/2025г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането за изменение на Решение №753/18.09.2025г. по гр.д. №4004/2025г. на СлРС, направено от „Еос Матрикс“ ЕООД, в частта за осъждането му да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 3000лв.

Жалбоподателят чрез пълномощника гл. юриск. М. твърди, че атакуваното определение е неправилно. Посочва, че Присъденото адвокатско възнаграждение надхвърля значително обичайното възнаграждение, присъждано по сходни дела, с единствен аргумент материален интерес. Счита, че материалният интерес не следва да служи като ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение. Извършената работа от процесуалният представител на ищеца е еднаква, както при иск с нисък материален интерес, така и при такъв с висок. Твърди, че е налице нарушение на принципите на пропорционалност и разумност на разноските за адвокатско възнаграждение. Посочва, че съгласно съдебната практика, при определяне на адвокатското възнаграждение следва да се вземе предвид вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършената работа и фактическата и правна сложност на спора. С оглед изложеното, частният жалбоподател моли 1 въззивния съд да отмени обжалваното определение и да уважи молбата по чл.248 от ГПК.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Т. Х. И., която в законоустановения срок е подала отговор, с който намира частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Заявява, че присъденото на ищцата адвокатско възнаграждение напълно съответства на предоставената на ищцата правна защита и е съобразено с вида, характера и обема на адвокатската работа.

Адвокатската дейност в случая включвала подготовка и подаване на документи за образуване на дело, обезпечаване на предявения иск и процесуална защита пред съда, като адвоката лично участвал в проведеното открито съдебно заседание, в което бил събран голям обем писмени доказателства. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение било напълно съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразено с цената на исковите претенции. Възнаграждението било съобразено напълно с действащите в стрА.та стандарти и ориентири, съобразено с икономическите условия и напълно справедливо и обосновано.

От фактическа стрА. се установява следното:

Производството по гр.д.№4004/2025г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от Т. Х. И. против „Еос Матрикс“ ЕООД, с която е предявени при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове за установяване недължимост на главница в размер на 5000лв.; просрочена лихва в размер на 23390,20лв. и разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 17.06.2014г. по ч.гр.д. №2804/2014г. на СлРС,поради погасяването им по давност, с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковите претенции. С отговора е направено възражение за прекомерност на разноските на ищцата за адвокатско възнаграждение.

Ищцата е била представлявА. в исковото производство от процесуален представител по пълномощие – адв. А. С., която е подготвила и подала исковата молба.

С договора за правна защита и съдействие от 23.05.2025г.е уговорено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 3000лв., от които 1000лв. са платени в брой на 23.05.2025г., а остА.лата част от 2000лв. е платена в брой на 25.06.2025г. Плащанията са отразени в договора за правна защита и съдействие.

В хода на исковото производство, ищцата чрез пълномощника адв. С. е подала молба за обезпечение на предявените искове, която молба е уважена от съда, като е допуснато исканото обезпечение на исковете.

По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което адв. С. се е 2 явила. В това заседание са приети писмени доказателства и е даден ход на устните състезания.

С Решение №753/18.09.2025г. по гр.д.№4004/2025г. на СлРС предявените искове са изцяло уважени. На ищцата са присъдени направените разноски в размер на 4199,91лв., от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв.

Решението е връчено на ответното дружество на 29.09.2025г., като на 06.10.2025г. същото е подало молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение с искане за намаляването му.

Молбата е връчена на насрещната стрА., като в срок е постъпил отговор.

С обжалваното Определение №4007 от 22.10.2025г. СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че е уговореното и заплатено от ищцата възнаграждение е съобразено с исковите претенции и дори е под минималния размер, посочен в НВАР.

Определението е връчено на „Еос Матрикс“ ЕООД на 03.11.2025г. Частната жалба против него е подадена на 06.11.2025г.

Въз основа на установеното от фактическа стрА., съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна стрА., имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

РазгледА. по същество, същата е неоснователна. Изложените в частната жалба съображения за неправилност на акта на СлРС са изцяло неоснователни.

В случая е налице договорен размер на адвокатското възнаграждение на адв. С. в размер на 3000лв. и възнаграждението е заплатено напълно и в брой.

По делото са предявени два обективно кумулативно съединени иска по чл. 439 от ГПК, които са уважени изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.

След въведените изменения с ДВ, бр.14/2025г., Наредба №1/2004г. определя вече критерии, по които се определя адвокатското възнаграждение при липса на писмен договор. В случая писмен договор между страните е налице и с него те са уговорили размер на адвокатското възнаграждение. Приетите в Наредбата критерии са ориентировъчни.

Предявените искове са уважени изцяло. При това положение, съгласно 3 разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски по производството, в т.ч. и направените за заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от стрА.та възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди разноските в по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 ЗА.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че с оглед фактическата и правна сложност, договорения и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен. Съдът съобрази извършената от адвоката на ищцовата стрА. работа, свързА. с проучване и подготвяне на исковата молба, подаването на същата, направените доказателствени искания, участието на адвоката в проведеното открито съдебно заседание, в което са събирани доказателства. Извършен е А.лиз на събраните по делото доказателства. Съдът съобрази и обстоятелството, че адвоката е проявил и допълнителна процесуална активност, като е подал молба за обезпечение на исковите претенции, която е уважена от съда. Поради това и съобразявайки действителна фактическа и правна сложност на делото, броя, вида и размера на предявените искове и извършената от адвоката работа намира, че адвокатското възнаграждение в размер на 3000лв. не е прекомерен.

Освен това следва да се посочи, че съобразно критериите на Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 3305,01лв. Следователно договореният и заплатен размер от 3000лв. се явява даже под този размер.

Преценявайки сложността на делото и положените процесуални усилия от стрА. на пълномощника на ищцата, намира уговорения и заплатен размер на възнаграждението за напълно справедлив и съответства на положения от адвоката труд. Съдът не следва да го намалява.

Правилно районният съд е отказал да измени размера на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение.

Поради това и подадената против определението по чл.248 от ГПК частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******* против Определение №4007 от 22.10.2025г. по гр.д. №4004/2025г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането за изменение на постановеното по 4 делото съдебно решение, в частта относно присъдените на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 773 гр. Сливен, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двА.десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500477 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Еос Матрикс“ ЕООД, гр. София против Определение №4007 от 22.10.2025г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№4004/2025г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането за изменение на Решение №753/18.09.2025г. по гр.д. №4004/2025г. на СлРС, направено от „Еос Матрикс“ ЕООД, в частта за осъждането му да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 3000лв.

Жалбоподателят чрез пълномощника гл. юриск. М. твърди, че атакуваното определение е неправилно. Посочва, че Присъденото адвокатско възнаграждение надхвърля значително обичайното възнаграждение, присъждано по сходни дела, с единствен аргумент материален интерес. Счита, че материалният интерес не следва да служи като ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение. Извършената работа от процесуалният представител на ищеца е еднаква, както при иск с нисък материален интерес, така и при такъв с висок. Твърди, че е налице нарушение на принципите на пропорционалност и разумност на разноските за адвокатско възнаграждение. Посочва, че съгласно съдебната практика, при определяне на адвокатското възнаграждение следва да се вземе предвид вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършената работа и фактическата и правна сложност на спора. С оглед изложеното, частният жалбоподател моли 1 въззивния съд да отмени обжалваното определение и да уважи молбата по чл.248 от ГПК.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Т. Х. И., която в законоустановения срок е подала отговор, с който намира частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Заявява, че присъденото на ищцата адвокатско възнаграждение напълно съответства на предоставената на ищцата правна защита и е съобразено с вида, характера и обема на адвокатската работа.

Разпечатката съдържа 57 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25721e7b-8622-4572-8ab7-8d6d1e69ffad