Решение № 116 от 05.07.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Разград, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233300600198 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 20/16.03.2023 г. постановена по нчх дело № 20233330200001/2023 г., РС - Разград признал подсъдимата Д. Р. Д. за виновна в това, че за времето от 16.07.2022 гoд. до 26.12.2022 год. в гр.

Разград, като родител не изпълнила съдебно решение № 84279/30.10.2013 г. по гр. дело № 9503/2013 г. по описа на Районен съд -София относно режима за личните контакти между децата Д. А. И.а ЕГН ********** и Б. А. И. ЕГН ********** и баща им А. С. И. - престъпление по чл. 182, ал. 2, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 3000 лева.

Със същата присъда съдът признал подсъдимата Д. Р. Д. да е извършила деяние по чл. 182, ал. 2, пр. 1 от НК за времето “рождения ден на Б. А. И. *** г. за времето от 10 ч. до 17 часа.“ С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимата Д. Р. Д. да заплати на А. С. И. сума в размер на 1000 лева, представляваща разноски по водене на делото – адвокатско възнаграждение.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от назначения на подсъдимата Д. Р. Д. защитник адв. Ю. В. Й., с която присъдата се обжалва изцяло като незаконосъобразна и неправилна. Твърди се, че във втория абзац от присъдата не е ясно каква е волята на съда. Дали признава подсъдимата за 1 виновна или за невиновна по обвинението за извършено престъпление по чл.

182, ал. 2 от НК относно “рождения ден на Б. А. И. - *** г. за времето от 10 часа до 17 часа.“ Защитата счита, че това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, поради което от въззивната инстанция се иска да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно, в случай, че въззивният съд намери за неоснователно основното искане, се обжалва размерът на наложеното административно наказание глоба с искане за намаляването му до минималния предвиден размер от 1000 лева.

В предоставения за това срок тъжителят А. С. И. е депозирал отговор по въззивната жалба чрез повереника си адв. В. А. П., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че не е налице неясна воля на съда, който е посочил, че признава подсъдимата за виновна да е извършила посоченото престъпление през процесния срок, който включвал и 11.04.2023 г. Същевременно в отделен абзац съдът описал и съгласно решението на СРС конкретния текст който е нарушен от подсъдимата, като волята на съда е ясна и недвусмислена.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

При преценка на жалбата, съдът намери същата за редовна, като подадена от страна в процеса, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговаряща на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК.

По отношение на подсъдимата Д. Д. производството пред първоинстанционния съд е протекло в отсъствието на подсъдимата при хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, б. “а“ от НПК.

По делото е разпоредено изискването на справка за задграничните пътувания на подсъдимата, като видно от постъпилата справка е регистрирано последно излизане на подсъдимата ГКПП „Дунав мост“ на 09.09.2021 г

Въззивната жалба се подържа в съдебно заседание от назначения на подсъдимата служебен защитник адв. Ю. Й. на същите основания и със същите искания. Защитата изтъква, че във втория абзац присъдата е неясна и не става ясно каква е волята на съда, дали същата е осъдена или оправдана по отношение на обвинението, касаещо рождения ден на детето Б. /*** година/.

Алтернативно, в случай, че въззивният съд намери за неоснователно основното искане, се обжалва размера на наложеното административно наказание глоба с искане за намаляването му до минималния предвиден размер от 1000 лева.

В съдебно заседание въззиваемият не се явява лично, като се представлява от своя повереник адв. В. П., който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба с искане за потвърждаване на атакуваната присъда, с изключение на деянието извършено на *** година, касаещо рождения ден на детето Б.. Излага подробни съображения.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на постановената от първоинстанционния съд 2 присъда намери следното:

Обжалваната присъда е постановена при допуснато нарушение по чл.

348, ал. 1, т. 1 от НПК, изразяващо се в липса на посочване в диспозитива на присъдата дали лицето е признато за виновно или не за извършеното деяние на *** година, касаещо рождения ден на детето Б. И.. Съгласно чл. 305, ал. 4 от НПК в диспозитива на присъдата се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301. Следователно в диспозитива на присъдата съдът следва ясно, категорично и недвусмислено да отговори на въпросите, формулирани в разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК - има ли извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е то виновно. В процесния случай в диспозитива на присъдата действително липсва произнасяне призната ли е подсъдимата за виновна или не за извършеното на *** година деяние, и в този смисъл жалбата е основателна.

Констатираното нарушение по въпроса за това дали има извършено деяние, извършено ли е то виновно от подсъдимата, за което на подсъдимата е наложено наказание, преценено от гледна точка на правото на защита на последната, се явява пречка за разглеждане по същество на делото от въззивната инстанция, доколкото нормата на чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК въвежда това процесуално нарушение като абсолютно основание за отмяна на присъдата и връщане делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав.

Освен това въззивният съд констатира, че присъдата е постановена при нарушение и на разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от НПК. Цитираната разпоредба изисква присъдата да се изготви в ЕИСС и да се обяви от председателя на състава незабавно, след като е подписана с квалифициран електронен подпис /КЕП/ от всички членове на съдебния състав. Доколкото протоколите от проведените съдебни заседания имат характер на доказателствено средство за извършените действия, за реда по който са извършени, и за събраните доказатества, то от изготвения по делото протокол № 165/16.03.2023 година е видно, че съдът е обявил присъдата си в проведеното на 16.03.2023 год. съдебно заседание, което е приключило в 14:47 часа /лист № 133 от делото на РС/. При внимателен прочит на присъдата се установява, че същата е била подписана от председателя на състава с КЕП едва на 20.03.2023 г. в 11:03:08 часа, т.е. четири дни след приключване на съдебното заседание. Съответно обявената в съдебното заседание на 16.03.2023 год. присъда не е била подписана с КЕП от съдебния състав в ЕИСС, а подписването й е станало едва четири дни след като заседанието е приключило. Процедирайки по този начин първостепенния съд е допуснал абсолютно нарушение на императивната норма на чл. 310, ал. 1 от НПК, регламентираща начина на постановяване на присъдата, а именно, че същата се изготвя в ЕИСС и се обявява от председателя незабавно, след като е подписана с квалифициран електронен подпис /КЕП/ от всички членове на състава на съда, което е довело до липса на яснота дали в съдебното заседание е била обявена присъда и ако е била обявена, каква е била по съдържание тя. Още повече, че в протокола от проведеното съдебно заседание на 16.03.2023 год. не е посочено след проведеното тайно съвещание пред кого точно е била обявена присъдата, 3 като това от своя страна възпрепятства възможността за преценка от кога тече срокът за нейното обжалване за всяка една от страните.

Допуснатите процесуални нарушения от първостепенния съд води до невъзможност на въззивната инстанция да осъществи проверка на обжалвания съдебен акт в рамките на правомощията си. Касае се за съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними в хода на въззивното производство, но отстраними при ново разглеждане на делото. С оглед на отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане безпредметно се явява обсъждането на доводите на защитата по същество.

Същите следва да бъдат съобразени от решаващия съд при новото разглеждане на делото.

В допълнение следва да се посочи, че решаващият съд при новото разглеждане на делото има задължение да подведе фактите изнесени в тъжбата под правилния наказателен запрет, като им придаде словна и цифрова конкретизация на състава от материалния закон, под който престъпната деятелност следва да се субсумира. На първо място следва да се направи внимателна преценка дали извършеното от подсъдимата деяние/деяния следва да се субсумира/т по предложение първо или по предложение второ на чл. 182, ал. 2 от НК, тъй като двете изпълнителни деяния визирани в наказателния запрет са алтернативни и не биха могли да се осъществят едновременно. Престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК може да бъде осъществено чрез предвидените в закона алтернативни форми – неизпълнение или осуетяване по какъвто и да е начин на влязлото в сила съдебно решение по повод упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. Следва да се вземе предвид, че неизпълнението на съдебното решение може да се състои в непредаване на детето, докато за осуетяването е необходимо създаване на пречки, поради които решението обективно да не може да бъде изпълнено. За съставомерността на деянието по предложение първо на чл. 182, ал. 2 от НК – „неизпълнение“ е необходимо само формалното му извършване, докато по предложение второ на чл. 182, ал.

2 от НК - „осуетяване“ се изисква настъпване на престъпния резултат. На следващо място решаващият пъроинстанционен съд е необходимо да прецени дали в настоящия случай цялата престъпната деятелност не следва да се подведе под института на продължаваното престъпление /чл. 26 от НК/ или деятелността е такава с продължителен характер /трайно продължено престъпление/, както е прието в мотивите към проверяваната в настоящото производство присъда.

При горните мотиви, настоящият състав на Окръжен съд - Разград намери, че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен изцяло, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. първо от НПКК съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 20/16.03.2023 г., постановена по нох дело № 20233330200001/2023 г., по описа на Районен съд - Разград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5