Решение № 851 от 02.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. Бургас, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120105475 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на "БАЛЕВ - 7" ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. .........., представляван от С..В..Б.., с пълномощник адв. М. А. И., със съдебен адрес: гр. ..........., срещу Ж. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. ...., бл. ............., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 2000 евро – главница по договор за заем, сключен между страните с получаване на заемната сума от длъжника на 14.06.2023г., чийто падеж е настъпил на 14.07.2023 г., сумата от 488,24 евро – обезщетение за забава за периода от 15.07.2023 г. до 23.04.2025 г., ведно със законната лихва считано от 25.04.2025 г. до пълното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2929 от 2025 г. по описа на Бургаски районен съд.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за заем, по силата на който ответникът е получил по банков път сумата от 2000 евро на 14.06.2023г., със задължението да я върне в срок от един месец. Тъй като е налице неизпълнение на падежа се претендира плащане на главницата ведно с лихва за забава. Представят се писмени доказателства. Моли за присъждане на направените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с който исковата молба се оспорва. Твърди се, че не е установено сключването на договор за заем, като единствено посочването в платежното нареждане не установява вида на договора, още по-малко задължението за връщане на сумата и нейния падеж. Затова се иска отхвърляне на иска.

Оспорва се представения документ на чужд език, поради липсата на надлежно заверен превод.

1

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Договорът за заем е реален договор за валидността на който, законът не изисква писмена форма. За да се установи неговото съществуване е необходимо ищецът, чиято е доказателствената тежест, да докаже при условията на пълно и главно доказване елементът "предаване в собственост" на пари или други заместими вещи и кумулативно с това поето от длъжника задължение да върне заетата сума.

По първата от посочените предпоставки съдът намира, че представеното платежно нареждане за извършен банков превод с наредител BALEV-7 EOOD и получател Z..T.., с посочено основание “Loan/Darlehen”, надлежно удостоверява предоставянето в заем на посочената в документа сума от 2000 евро. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел И..Р..Р.., който посочва, че С..Б..е управител на дружеството и е предоставил в заем на ответника Ж. Т. сумата от 2000 евро, която последният не му върнал, въпреки проведените няколко разговора, включително в присъствието на свидетеля, както и и многократни позвънявания. При така установените факти, съдът приема за доказана претенцията по основание и размер.

Във връзка с направените от особения представител на ответника възражения следва да се посочи, че действително, от факта на предаване на сумата по банков път не може да се направи несъмнен извод, че страните са сключили договор за заем. За уважаване на иска по чл. 240 ЗЗД следва този, който твърди, че предаването е извършено въз основа на заем, да установи това обстоятелство, тъй като плащането би могло да бъде извършено на различно от посоченото договорно или извъндоговорно основание. В случая обаче изричното изписване на основанието в платежния документ, макар и на английски и немски език, съдът приема за достатъчно за установяване на този факт. Още повече, че е подкрепено и с гласни доказателствени средства.

По предявения иск за заплащане на лихва за забава съдът съобрази, че от представените писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля, не може да бъде изведен точния падеж на задължението за връщане на предоставената сума, поради което за изпадането на длъжника в забава следва да бъде отправена покана, съгласно чл. 240, ал. 4 ЗЗД. Макар и свидетелят да е разбрал от ищеца, че уговорката за връщане на сумата е след един месец, показанията му не са категорични и преразказват думите на ищеца, поради което не следва да бъдат кредитирани. Затова, при липсата на отправена покана, съдът намира иска за заплащане на лихва за забава от 488,24 евро, за периода от 15.07.2023 г. до 23.04.2025 г., за неоснователен.

Предвид изхода от делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест на ответника да бъдат възложени направените от ищеца разноски, съобразно уважената част от иска, възлизащи на общо 538 евро за настоящото производство /включващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител/, както и 450 евро – разноски по ч.гр.д.№ 2929/2025г. на БРС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.

2

....., че в полза на "БАЛЕВ - 7" ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. ..... представлявано от С..В..Б.., съществуване вземане в размер на сумата от 2000 евро – главница по договор за заем от 14.06.2023 г., ведно със законната лихва считано от 25.04.2025 г. до пълното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2929 от 2025 г. по описа на Бургаски районен съд, като и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 488,24 евро – обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.07.2023 г. до 23.04.2025 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Ж. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ....., да заплати на "БАЛЕВ - 7" ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. ..., ж.к. ..., бл. ..., ет. ...., представлявано от С..В..Б.., сумата от 538 евро – разноски по делото, както и сумата от 450 евро - разноски по ч.гр.д.№ 2929/2025г. на БРС.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3