Решение № 79 от 05.12.2019, Районен съд - Дряново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 79 гр.Дряново, 05.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Дряновски районен съд, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : Емилия Дишева при секретаря Кремена

Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 529 по описа за 2018 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание осн. чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В исковата молба на

Ц.Х.Н. ***, чрез пълномощник адв. Р.Д. от ГАК, съдебен адрес ***, против ЗД ***АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ***, ***, се излага, че на 16.09.2017 г., около 17.25 ч. в гр. Габрово на кръстовището между ул. „Чардафон" и ул. „Съзаклятие" възникнало ПТП, при което лек автомобил „Фиат Пунто" с peг.

№ ***, управляван от В.Ц.Х. ***, при извършване на маневра завиване наляво не пропуснал насрещно движещия се с предимство велосипедист – ищцата Ц.Х.Н. и я блъснал с предната част на автомобила. Във връзка с настъпилото ПТП, с наказателно постановление № 17-0892-000696/25.10.2017 г., влязло в сила на 18.12.2017 г., за извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на В.Ц.Х. било наложено административно наказание глоба. В административно наказателната преписка липсвали данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която се движила с велосипеда в дясната част на пътното платно при спазване на задълженията си като участник в движението. Вината за пътния инцидент била изцяло на водача на лекия автомобил В.Ц.Х., която безспорно нарушила правилата за движение по по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и като не изпълнила това свое задължение предизвикала процесното ПТП и вредоносния резултат.

В следствие на сблъсъка ищцата първоначално паднала върху автомобила, ударила се в предното панорамно стъкло след което паднала на пътното платно и нямала ясен спомен за случилото се. Ударила си главата и двата крака. Била приета за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ-Габрово. В исковата молба са описани подробно данните от медицинската документация - епикризи, амбулаторни листи, медицински удостоверения и изследвания, във връзка с проведеното лечение на ищцата. На 28.03.2018 г. на ищцата било издадено съдебномедицинско удостоверение, от което било видно, че са ѝ причинени следните травматични увреждания: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение; контузия на лявото коляно с вътреставно счупване на латералното плато на тибия (голям пищял); контузия на медиалния кондил на бедрената кост; оток и излив на течност в ставата; разтегнати колатерални ставни връзки двустранно; разкъсване на задния рог на медиалния менискус (установено чрез ядрено-магнитен резонанс); наранявания на дясното коляно; наранявания на вътрешната повърхност на лявата подбедрица и на вътрешния глезен на левия крак, на ръба на лявото ходило; настъпили усложнения след мозъчното сътресение - посттравматична церебрастения с оплаквания, продължаващи и към момента. Счупването на латералното плато на тибията на левия крак, както и разкъсването на медиалния менискус на лявото коляно, заедно и поотделно довели до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, за срок от 2 месеца за менискуса и около 2 месеца обездвижване с възстановяване на костната цялост и здравина за около 4-5 месеца за счупването на големия пищял. Поради увреждането на много от структурите на коляното, възстановяването може да продължи по-дълго. Външните увреждания и мозъчното сътресение са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На лице било и усложнение след мозъчното сътресение - посттравматична церебрастения с оплаквания, продължаващи и до момента, като не може да се даде прогноза за продължителността на това състояние. По отношение на травмите на лявото коляно описаните травматични увреждания представлявали две самостоятелни средни телесни повреди, а останалите телесни увреждания - леки телесни повреди.

Излага се, че известно време след инцидента ищцата започнала да изпитва чести неблагоприятни изживявания на епизоди на повтарящи се изживявания на психотравмата с оживяване на миналата сцена, страх от автомобили, нарушения в съня. Често сънувала кошмари. В тази връзка на 06.11.2017 г. е консултирана при специалист психиатър и е поставена диагноза - посттравматично стресово разстройство и назначено медикаментозно лечение с Золофт 50 мг. и Клонарекс 0.5 мг. по схема. Лечението продължило около шест месеца.

Твърди се, че в резултат на произшествието и получените травми, ищцата претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания и множество неудобства. Качеството ѝ на живот рязко се влошило, с оглед на тежката травма на лявото коляно, продължителния период на обездвижване, настъпилото усложнение след мозъчно сътресение - посттравматична церебрастения, с продължаващи оплаквания, без да може и към момента да се даде прогноза за продължителността на това състояние. И към настоящият момент ищцата изпитвала негативна симптоматика, свързана с често главоболие и замаяност.

Първоначално кракът ѝ бил обездвижен с шина, като след извършената операция продължила да носи шина около 30 дни по препоръка на лекарите. През този период до края на м. ноември ползвала помощни средства за предвижване - патерици, първоначално две и в края на периода една. Лечението и възстановяването ѝ от възникналото състояние на посттравматично стресово разстройство продължило около шест месеца. През възстановителния период, поради тежката травма на коляното, са ѝ издадени общо 177 дни болнични за временна неработоспособност от периода на произшествието до 07.03.2018 г. И към настоящия момент ищцата изпитвала болки в областта на лявото коляно при ходене пеша по дълго време, качване и слизане по стъпала или при промяна на времето.

След проведен курс по рехабилитация от 29.01.2018 г. до 05.02.2018 г. ѝ е препоръчано продължаване на курса по рехабилитация след 5-6 месеца.

Твърди се, че във връзка с лечението ищцата направила разходи в общ размер на 1168 лв. за закупени консумативи, престой в болница, изписани лекарства и проведена рехабилитация.

Към момента на възникване на инцидента управляваният от причинителя на ПТП, лек автомобил „Фиат Пунто" с peг.

№ *** бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите към дружеството ответник, съгласно застрахователна полица № BG/02/117001529710, сключена на 27.05.2017 г. и валидна за периода от 27.05.2017 г. до 26.05.2018 г. Ответното дружество в качеството на застраховател, на основание чл. 493 от КЗ, носело отговорност за покриване на причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди, настъпили в следствие на процесното ПТП.

След установяване на телесните увреждания ищцата уведомила ответника, със завеждане на застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ с вх. № ОК-368858/08.06.2018 г. за доброволно уреждане на отношенията за сумата от 25 000 лв. Чрез телефонно обаждане в 15-дневен срок след предявяване на претенцията, представител на застрахователя предложил сумата от 10 000 лв. за уреждане на претенцията и сключване на споразумение.

Тъй като ищцата не била съгласна с определеното обезщетение от 10 000 лв., отказала да сключи споразумение. До настоящия момент ответникът не бил изплатил обезщетение, поради което и на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ, е предявен настоящият иск.

Направено е искане съдът да осъди ответника ЗД ***АД да заплати на ищеца следните суми: 25 000 лв. - обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически и психически болки, страдания и неудобства, вследствие на причинени телесни повреди при гореописаното ПТП, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 1168 лв., представляващи направени от ищцата финансови разходи за лечението ѝ, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането — 16.09.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Извън срока по чл.

131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва изцяло предявените искове за неимуществени и имуществени вреди, както по основание, така и по размер и моли същите да бъдат отхвърлени.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото протокол за ПТП №

1482008/16.09.2017 г., план-схема към него и Констативен протокол с пострадали лица № 70, се установява, че на 16.09.2017 г., около 19,25 ч., в гр. Габрово, в зоната на кръстовището между ул. „Чардафон" и ул. „Съзаклятие" е възникнало пътно транспортното произшествие с участието на лек автомобил „Фиат Пунто" с рег. № ***, управляван от В.Ц.Х. *** и велосипед "WINORA BLASTER", управляван от ищцата Ц.Х.Н. ***, по вина на водача на лекия автомобил В. Х., която е предприела маневра завиване наляво, без да пропусне насрещно движещия се по път с предимство велосипед, блъскайки го с предната част на автомобила.

За произшествието е съставен акт за установяване на административно нарушение № 424169/16.09.2017 г. против В.Ц.Х. ***, за това че като водач на лек автомобил „Фиат Пунто" с рег. №

***, на 16.09.2017 г., около 19,25 ч., в гр. Габрово, в зоната на кръстовището между ул. „Чардафон" и ул.

„Съзаклятие" е предприела маневра завиване наляво в посока ул.

„Съзаклятие", не е пропуснала насрещно движещия се по път с предимство велосипед с водач Ц.Х.Н., и е предизвикала пътно транспортно произшествие, блъскайки го с предната част на автомобила - нарушение на чл. 37 ал. 1 ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено наказателно постановление № 17-0892-000696/25.10.2017 г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР- гр.

Габрово, с което на В.Ц.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

За установяване механизма на пътно транспортното произшествие е назначена съдебно автотехническа експертиза с вещо лице инж. Б.М.. От заключението, неоспорено от страните, което съдът приема за обосновано и правилно, се установява, че на 16.09.2017 г., около 17,25 ч., в гр. Габрово, лек автомобил „Фиат Пунто” с рег. № ***, управляван от В.Ц.Х.,***. Навлиза в кръстовището между ул. „Чардафон” и ул. „Съзаклятие”, намалявайки скоростта си на движение до около 20 km/h, като предприема маневра за завиване на ляво, с цел включване по ул. „Съзаклятие”. В същия момент, в десния край на дясната пътна лента на ул. „Чардафон”, в посока към Дом на Хумора, Ц.Х.Н. управлява велосипед със скорост в рамките на 12 ÷ 15 km/h. Към момента на започване на завиването на автомобила на ляво, велосипедът се е намирал от мястото на удара на разстояние около 6,6 м. – 8,4 м., което определя, че при започване на завиването на лекия автомобил наляво, велосипедът е бил навлязъл и се е движел в кръстовището. Водачката на лекия автомобил не възприема велосипедистката своевременно, не я пропуска, а продължава изпълнение на предприетата маневра, навлиза в платното за движение на велосипеда, при което се осъществява удар между предна дясна част на автомобила с предна гума на велосипеда и левия крак на велосипедистката, като след прехвърляне през предния капак, косо, главата на велосипедистката достига до предното стъкло. В края на удара, велосипедът и велосипедистката са отхвърлени напред и на дясно по отношение на траекторията на лекия автомобил, като се установяват на възможни разстояния от 5 м. до 8 м. от мястото на удара.

Лекия автомобил, движейки се по дъговидна траектория се установява в заснетото от контролните органи положение. Сравняването на ефективния спирачен път на лекия автомобил след удара - 2,2 м., необходимото разстояние за спиране от реагирането до мястото на установяване на автомобила - 7,2 м. след удара, с изминатия път от мястото на удара, до спирането - 8 м., определя, че водачката на автомобила е реагирала за спиране след удара, т. е. със закъснение на възникналата ситуация. Към момента на протичане на произшествието е имало добра видимост, пътната настилка е била суха, няма данни за наличие на други превозни средства в движение, които да са се намирали между процесния автомобил и велосипедистката. Наличните данни по делото, определят протичане на произшествието при неограничена и ненамалена видимост за участниците във произшествието, като всеки е разполагал с техническа възможност да възприема движението на насрещното превозно средство на разстояние не по малко от 80 м. до 100 м. преди зоната на протичане на удара. Според вещото лице, от техническа гледна точка, произшествието е било предотвратимо от страна на водачката на лекия автомобил, ако тя своевременно е възприела движещата се в кръстовището велосипедистка и е изчакала преминаването ѝ, след което при липса на други превозни средства е следвало да осъществи маневрата завиване на ляво. Водачката на лекия автомобил е разполагала с реална видимост за своевременно възприемане на движещата се в полагащата ѝ се пътна лента велосипедистка. Поради изложеното съдът приема, че причина за произшествието е отнемането на предимството на велосипедиската - ищцата Ц.Х.Н. от водачката на лекия автомобил „Фиат Пунто” - В.Ц.Х., поради което вината за настъпилото ПТП е само на последната.

Разпечатката съдържа 34 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2570926f-9979-445d-b727-7ca8873cc765