Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260143 от 01.12.2020, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1184/2020
Вид
Решение № 260143
Подписан
01.12.2020
В сила
22.01.2021
Състав
ДИМИТЪР БОРИСОВ БИШУРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.17 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.32, т.3, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100 ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123 ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183 ал.2, т.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.28 · Закон за движението по пътищата

Р Е Ш Е Н И Е гр.Пазарджик, 01.12.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 09.11.2020 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 1184/2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.И.Б. ***, ЕГН ********** против НП № 20-1006-001782 от 29.06.202 год. на началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и:

- чл.183 ал.2, т.11 от ЗДП, за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/;

- чл.175 с ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушение на чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца;

- чл.183 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП, за нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размера на 10 лв. /десет лева/.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата си и иска отмяна на НП.

Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик по съществото на спора, с което иска НП да се потвърди.

Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 17.05.2020г., около 00:15 часа, в гр.Пазарджик, на **** е управлявал л.а. „Ситроен Ксара“ с рег. № ***– негова собственост, като предприел маневра движение назад, но не се съобразил с паркирания л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***– собственост на Н.В. Т., като го блъснал. Настъпило ПТП с материални щети. След това, като участник в ПТП, Б. не спрял, за да установи щетите от произшествието, а продължил движението си и паркирал пред съседен вход на около 20-30 метра. Там заключил автомобила и влязъл във входа. Не носел в себе си контролен талон.

Всичко това според наказващия орган съставлявало нарушение съответно на чл.40 ал.1 от ЗДП, чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП и чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП.

Тези нарушения първоначално били констатирани от пристигналия на мястото на инцидента автопатрул на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, в състава на който бил актосъставителя - св.Б.Г..

Той бил изпратен на местопроизшествието след подаден сигнал за ПТП на тел. 112.

Св.Г. установил къде бил паркиран след инцидента автомобила на жалбоподателя, както и фактът, че двигателят му бил все още топъл. Автомобилът му бил показан от свидетел-очевидец на събитията – Й.Ш., както и от бащата на собственика на ударения автомобил, който в момента на сблъсъка бил на терасата на апартамента си и също наблюдавал ситуацията по настъпилото ПТП. Водачът Б. обаче не бил открит вечерта след инцидента. Това станало около двадесет дни след събитията, когато Б. бил повикан в сградата на Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик и бил запознат с жалбата, която бил пуснал собственикът на ударения автомобил по повод на ПТП.

За констатираните нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№ 524401 от 06.06.2020 година, който му бил предявен, но горният отказала да го подпише и получи. Отказът бил редовно оформен с подпис на свидетел.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на жалбоподателя на 07.072020 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на същата дата, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, изцяло от показанията свидетелите Б. Г., Й.Ш. и Н.Т. и частично от обясненията на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е частично основателна по следните съображения:

Относно нарушението по пункт І от НП.

От показанията на всички разпитани по делото свидетел и най-вече на свидетеля-очевидец Й.Ш., включително и от обясненията на жалбоподателя, стана ясно, че непосредствено преди сблъсъка между двата автомобила, Б. е управлявал своя и се движел на заден ход, а другият автомобил е бил паркиран, т.е. в пълен покой.

При това положение не може да има съмнение, че с поведението си Б. не е извършил вмененото му администрпативно нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДП, която норма гласи: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“. За да е налице съставът на това нарушение от обективна страна е необходимо първо - виновният водач да се движи назад, второ – да не е изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и трето - да не е изпълнил задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. От последното се налага извод, че за да е извършено нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДП във всички случаи на мястото на нарушението следва да има и други участници в движението, извън движещия се назад виновен водач, и че с неговото поведение за тях да е създадена опасност или затруднение, като участници в движението. В нормата на §6, т.28 от ДР на ЗДП е дадена легална дефиниция на понятието "Участник в движението", като става ясно, че това е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.

В конкретния казус обаче такива други участници в движението на мястото на ПТП не е имало, защото както стана ясно, удареният автомобил е бил паркиран и в него не е имало водач или пътник. Ето защо с поведението си водачът Б. не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Неговото поведение би могло да съставлява нарушение на чл.40 ал.2 от ЗДП, ако е било установено например, че при движение на заден ход не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство или пък нарушение на общата норма на чл.20 ал.1 от ЗДП, ако е било установено, че не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и в резултат на това е предизвикал ПТП, но такива административни обвинения против жалбоподателят не са повдигани и на настоящия етап от производството не може да се ангажира отговорността му за тях.

По изложените до тук съображения и като не е квалифицирал точно нарушението, АНО не е приложил правилно материалния закон, при което се е стигнало до там, че жалбоподателят е санкциониран за нещо, което обективно не е извършил. В същото време е извършил друго нарушение, а именно посочените по-горе по чл.20 ал.1 или по чл.40 ал.25 от ЗДП, но такова административно обвинение против него не е било повдигано и против него той не се е бранил, което пък значи, че ще остане ненаказан за предизвиканото ПТП.

Относно нарушението по пункт ІІ от НП.

Установи се безспорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място, жалбоподателят, при управление на процесния лек автомобил –е предизвикал ПТП с паркирания автомобил на св.Т. по описания вече начин. Установи се категорично и това, че след предизвиканото ПТП той не е спрял на място, а е напуснал местопроизшествието, придвижел се 20-30 метра и паркирал автомобила си пред съседен вход на Блок, след което го заключил и влязъл във входа. По сведения на Б. той тогова отишъл на гости на свой приятел.

При това положение е видно, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговоронст на Б. на основание чл.175 ал.1, т.5 във вр. с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП. Първата прана норма предвижда санкции за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Втората правна норма пък регламентира, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Вярно е, че жалбоподателят в своите обяснения отрича категорично по време на движението да е разбрал, че е предизвикал ПТП, т.е. че при движението назад със своя автомобил и ударил паркирания автомобил на Т.. С това очевидно жалбоподателят се стреми да внуши, че вмененото му нарушение по пункт ІІ от НП е несъставомерно от субективна страна, т.к. той нямал съзнанието, че е станал участник в ПТП, респ. не е нарушил виновно и задълженията си като такъв, регламентирани в чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП. Съдът обаче не даде вяра на тези негови твърдения, т.к. ги намери за необективни и противоречащи, както на показанията на свидетеля-очевидец – Й.Ш., така и на тези на св. Т.. Св.Ш. бе абсолютно категорична, че пред да настъпи ПТП водачът Б. е управлявал автомобила си с висока скорост, а в момента на удара се чул „силен трясък, тътен“, както се изрази горната. Като се има предвид, че ударът между двете МПС е бил съпроводен със силен шум от сблъсъка, както и това, че удареното МПС е било засегнато в цялата му лява страна без преден ляв калник, т.е. предна и задна леви врати и заден калник, за което свидетелства св.Т., но е отразено и протокола за ПТП, то при интензитета на тези поражения е несъмнено, че сблъсъкът не е бил така повърхностен и незабележим, както сочи жалбоподателят. С оглед на всичко това съдът не възприе защитната теза на жалбоподателя, че не е разбрал за предизвиканото от него ПТП и по тази причина не е спрял на място. По тези съображения НП по пункт ІІ ще следва да се потвърди.

Относно нарушението по пункт ІІІ от НП.

С него е ангажирана отговорността на Б. на основание чл.183 ал.1, т.1, предл.2 във вр. с чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП, т.к. на инкриминираната дата водачът не носел в себе си контролния талон към СУМПС, макар последното да не е изписано изрично. Това нарушение обаче остана абсолютно недоказано. Както стана ясно от показанията на актосъставителя, Б. е бил установен като участник в процесното ПТП не в деня на инцидента – 17.05.2020г., а на 06.06.2020г., когато се явил в СПП при ОДМВР-Пазарджик и там му е бил съставен АУАН. Казано с други думи, в деня на ПТП Б. не е бил проверяван и не е било ясно дали по време на управлението е носел КТ. Това, че той не е носел този документ в деня на съставянето на акта не означава автоматично, че не го е носел и на инкриминираната дата, както неправилно е разсъждавал актосъставителят и АНО. При това положение така вмененото административно нарушение почива само и единствено на предположения, но не и на действително доказани факти, което е абсолютно основание за отмяна на НП и в тази му част.

При определяне вида и размера на наказанията за нарушението по пункт ІІ от НП, а именно по чл.175 ал.1, т.5 във вр. с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП, АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е отчел високата степен на обществена опасност на конкретното нарушение, която се завишава от наличието на настъпило ПТП, което благодарение на адекватна реакция на свидетеля-очевидец Й.Ш., е било разкрито. Отчетено е и това, че Б. се е оформил като един системен нарушител на правилата по ЗДП, доколкото освен с процесното НП той е била санкциониран до момента с още 3 НП и 5 фиша.

При това положение правилно глобата и лишаването от правоуправление са наложени в размер над минимума, а именно - 100 лева и два месеца, което е съответно на нарушението и с което ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.

При този изход от делото – потвърждаване на ЕФ, принципно ответната страна – ОДМВР-Пазарджик, би имала право на разноски. В същото време обаче искането на А.С.Г., в качеството му на пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, от която териториална структура е издадено НП, направено в постъпило писмено становище по съществото на спора преди последното съдебно заседание, а именно за присъждане на разноски на основание чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8 във вр. с чл.32, т.3, пр.2 от ГПК, не може да бъде уважено. Това е така, защото видно от представеното пълномощно пълномощникът А.С.Г. – началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик е лице с юридическо образование.