Определение № 1248 от 15.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1248 гр. София, 14.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20238002901707 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Аква Тим БГ“ ЕООД със седалище в гр. София - чрез адв. Е. Д. от АК Видин, срещу решение № 434 от 28.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 381/2023 г. на Апелативен съд София. С посоченото решение е потвърдено решение № № 232 от 20.02.2023 г. по т. д. № 2809/2021 г. на Софийски градски съд, с което е осъдено „Аква Тим БГ“ ЕООД да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 90 908.30 лв. възнаграждение, дължимо за осъществена в периода от м. ноември 2019 г. до м. октомври 2021 г. услуга „водоподаване“ по договор № 19ИД-Х60В041 от 12.07.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до погасяване на задължението, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 9 232.12 лв. - лихва за забава от падежа на всяко месечно вземане до 20.12.2021 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 4 945.62 лв. - разноски.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове - изцяло или частично, с присъждане на разноски.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което 1 като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси :

„1.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя; 2. Може ли правен субект (юридическо или физическо лице) да предоставя услуги, свързани със стока/вещ, относно която няма права“. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се подържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в приетите от Пленума на ВС постановления № 1/1953 г., № 7/1965 г. и № 1/1985 г., както и в противоречие с практиката на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения. За втория въпрос е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване е посочена и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Национална електрическа компания“ ЕАД („НЕК“ ЕАД) със седалище в гр.

София - чрез юрк. С. И.. В отговора е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба, като е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е съобразил следните релевантни за спора факти :

На 12.07.2019 г. е сключен договор № 19ИД-Х60В041 между „Аква Тим БГ“ ЕООД като възложител и „НЕК“ ЕАД като изпълнител, с който изпълнителят се е задължил да предоставя на възложителя услугата „водоподаване“ при условията на издадено разрешително чрез отклонение от напорния тръбопровод на язовир „Кърджали“ срещу заплащане на месечно възнаграждение в размер на 0.00237 лв./куб. м. без ДДС. В договора е уговорено, че възнаграждението ще се заплаща след отчитане на водните обеми от изпълнителя по измервателно устройство, за което се съставя 2 протокол, в 7-дневен срок от получаване на издадената от изпълнителя данъчна фактура, а в случай, че не е монтиран водомер, изразходваните водни обеми ще се определят на база максимално разрешеното водно количество.

Договорът е сключен за срок от 20.05.2019 г. до 31.12.2023 г. при наличие на разрешително от 20.05.2014 г., с което на „Аква Тим БГ“ ЕООД е разрешено да водовзема от язовир „Кърджали“ водни количества с цел производство на електрическа енергия посредством ВЕЦ на определено място, режим на водовземане и лимит на ползваната вода. В съставяните от Министерство на околната среда и водите графици за използване на водите от язовир „Кърджали“ за периода м. ноември 2019 г. - м. октомври 2021 г. е предвидено ползването на водата в границите на разрешения лимит за всеки месец да се извършва по график, съгласуван между „НЕК“ ЕАД и „Аква Тим БГ“ ЕООД.

В периода на действие на договора ищецът „НЕК“ ЕАД е издал 24 бр. данъчни фактури за дължима цена на предоставена на „Аква Тим БГ“ ЕООД услуга „водоподаване“ в периода м. ноември 2019 г. - м. октомври 2021 г. на обща стойност 90 908.30 лв. Фактурите са придружени със справки за подадените водни обеми от язовир „Кърджали“ и с подписани от представители на двете страни протоколи за обема на подадените водни количества. Според заключението на съдебносчетоводната експертиза, прието в производството пред първата инстанция, всичките 24 фактури са отразени в счетоводните регистри на „Аква Тим БГ“ ЕООД и върху данъчната им основа е начислен 20 % ДДС; Обемите, за които е начислена сумата 90 908.30 лв., съответстват на отчетените с протоколите количества подадена вода.

След съвкупна преценка на фактите по делото въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валиден договор, по силата на който за „НЕК“ ЕАД е възникнало задължение да предоставя на „Аква Тим БГ“ ЕООД услугата „водоподаване“ срещу заплащане на уговорена цена. Възражението на ответника за нищожност на договора поради невъзможен предмет е преценено от въззивния съд като неоснователно. Съдът е изложил съображения, че предметът на договора е фактически осъществим и липсва правна забрана за неговото реализиране, а възможността за извършване на услугата „водоподаване“, която не е легално дефинирана, произтича от уреденото в закона право на титулярите на разрешителни да водовземат от съответния воден обект, доколкото това право не може да бъде упражнено, 3 без преди това водата да е подадена/доставена до ползвателя на услугата. За неоснователно съдът е счел и възражението, че договорът е нищожен поради липса на основание, тъй като ответникът не притежава въведена в експлоатация водноелектрическа централа, за чиято дейност е договорено да се използва подадената от ищеца вода. Според въззивния съд, липсата на изградена електроцентрала не представлява обстоятелство, водещо до нищожност на сключения между страните договор, тъй като освен за целите на производството на електрическа енергия, договорената от страните услуга е предназначена и за промишлено водоснабдяване; Липсата на изградена водноелектрическа централа е от значение за възможността на възложителя да получи уговорената в договора престация, т. е. за изпълнението на договора, но не и за неговата действителност; През периода, за който се отнася исковата претенция, договорът е обвързвал валидно страните и е породил за всяка от тях уговорените в съдържанието му права и задължения.

Пред въззивната инстанция ответникът е поддържал и заявеното с отговора на исковата молба възражение за недължимост на претендираните с исковете суми по причина, че ищецът не е собственик на язовир „Кърджали“ и не може да предоставя услугата „водоподаване“, която е предмет на договора. След анализ на приложимата към спорното правоотношение правна уредба и на доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до извод, че възражението е неоснователно и че ищецът, в чиято дейност е включено стопанисването на язовир „Кърджали“, е разполагал с правото да сключи конкретния договор и да предоставя услугата „водоподаване“. Така направеният извод е мотивиран със съображения, че „НЕК“ ЕАД е образувано по решение на Министерски съвет от 07.11.1991 г. за преобразуване на обединения, комбинати и предприятия от системата на Комитета по енергетика, сред които предприятие „Язовири и каскади“; Новосъздаденото дружество е поело активите и пасивите на преобразуваните стопански единици, включително правото на стопанисване на язовир „Кърджали“, което е намерило отражение в утвърдените от МОСВ графици по чл.53 от Закона за водите (ЗВ) за използване на водите на комплексните и значими язовири; С разпоредбата на чл.139а ЗВ е образувано държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, чиято дейност е комплексно управление на язовири - публична и частна държавна собственост, но съгласно чл.139а, ал.7 ЗВ извън обхвата на тази дейност са язовирите, стопанисвани и управлявани 4 от „НЕК“ ЕАД, в т. ч. язовир „Кърджали“.

Относно изпълнението на договора от страна на ищеца въззивният съд е приел, че същото е доказано с приетите по делото двустранно подписани протоколи за отчитане на количествата подадена вода, изготвени в съответствие с клаузите на договора. Предвид безспорно установения по делото факт, че всички фактури, съставени от ищеца въз основа на протоколите, са осчетоводени от ответника и са включени във водените от него дневници на покупките по ЗДДС с право на ползване на данъчен кредит, съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника, че протоколите са подписани от лице без представителна власт. Неоснователността на възражението е аргументирана и с липсата на данни по делото ответникът да се е противопоставил на действията на лицето, подписало протоколите, незабавно след узнаването им. След като е взел предвид констатациите в заключението на счетоводната експертиза за съответствие между отчетения в протоколите обем на доставените количества вода и отразения във фактурите обем подадена вода, за който е начислена претендираната с главния иск цена от 90 908.30 лв., въззивният съд е формирал решаващия извод, че ответникът дължи на ищеца посочената сума, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД. С оглед уговорените в договора срок и начин на плащане, за дължима съдът е счел и сумата 9 232.12 лв., представляваща обезщетение за забава върху главното задължение от 90 908.30 лв. за периода от падежа на задължението за всяко месечно плащане до предявяване на исковете на 20.12.2021 г.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение.

Първият формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос - за задължението на въззивния съд да обсъди „всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя“, е значим за делото, но по отношение на него не е изпълнено специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнително изискване - да е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и/или с практиката на ВКС. В мотивите към решението въззивният съд се е произнесъл по всички оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, наведени във въззивната жалба на ответника - сега касатор, и по всички 5 поддържани пред въззивната инстанция възражения и доводи за недължимост на претендираните с исковете вземания/суми. Въззивният съд е формирал и обосновал свои собствени изводи както по възражението на касатора, че не дължи заплащане на претендираната цена за услугата „водоподаване“ поради липса на изградена водноелектрическа централа за производство на електроенергия, така и по доводите, че „НЕК“ ЕАД не е собственик на язовир „Кърджали“ и поради това няма право да предоставя срещу заплащане услугата „водоподаване“, използвайки водния ресурс в язовира. Обжалваното решение е постановено в съответствие с цитираната в изложението съдебна практика на ВС и ВКС относно правомощията на въззивния съд като втора инстанция по съществото на спора и необходимото съдържание на мотивите към решението на въззивния съд, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.