Определение № 586 от 01.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586 гр. Шумен, 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500291 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5325/19.05.2026 г. подадена от „Еос Матрикс“ ЕАД действащо чрез пълномощника си адв. Н. К. при АК гр. Стара Загора, против разпореждане № 1774/07.05.2026 г., по ч.гр.д.№ 1152/2026 г. на НПРС, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ц. П. Б., за следните суми: 1 818.97 евро главница, ведно със законна лихва от 30.04.2026 г. до изплащане на вземането, 1 273.27 евро мораторна лихва за периода от 17.11.2013 г. - 30.04.2026 г., както и за присъждане на разноски за държавна такса в размер на 52,57 евро и възнаграждение за адвокат за 122,71 евро. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че в разпореждането на съда имало твърдения, които не отговаряли на посоченото в заявлението. Съдът приел, че не били посочени какви плащания по договора е извършил длъжникът, а в заявлението било посочено, че длъжникът не е правил плащания. В разпореждането съдът посочил, че размера на главницата е 3300лв., а в заявлението и уточняващата молба било посочено, че главницата е 3600лв., след Анекс от 17.09.2013 г. Съдът посочил, че не е ясно какви суми включва главницата, а с уточняваща молба било посочено, че се претендира само главница, която не включва застраховки и такси. Заявителят претендирал само главница и лихва за забава. Дори да се приемело, че процесният договор страда от порок по отношение на ЗПК и по отношение на ГПР, то не отпадало задължението да бъде върната само главницата. Сочи съдебна практика. Излага още, че заповедното производство било строго формално и било достатъчно да бъдат индивидуализирани дължимите суми и заявлението да е в съответствие с чл.410 ГПК. Моли съдът да отмени атакуваното разпореждане и върне делото на НПРС за издаване за заповед по чл.410 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

1

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д.№ 1152/2026 г. по описа на НПРС е образувано по заявление по чл.410 от ГПК, подадено от „Еос Матрикс“ ЕАД срещу длъжника Ц. П. Б., за следните суми: 1 818.97 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата от 30.04.2026 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 273.27 евро мораторна лихва за периода от 17.11.2013 г. - 30.04.2026 г., както и за присъждане на разноски за държавна такса в размер на 52,57 евро и възнаграждение за адвокат 122,71 евро. Заявителят излага, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 04.12.2025г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023 и „Агенция за събиране на вземания“ EАД с ЕИК 203670940 задължението на Ц.

П. Б., произтичащо от Договор за потребителски кредит за ползване с кредитна карта № 3999713956 от 22.10.2012г., било изкупено от „Агенция за събиране на вземания“ EАД. С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 29.10.2025г. между „Агенция за събиране на вземания“ EАД с ЕИК 203670940 и „ЕОС Матрикт“ ЕАД с ЕИК 208597211, задължението на Ц. П. Б., произтичащо от Договор за потребителски кредит за ползване с кредитна карта № 3999713956 от 22.10.2012г., било изкупено от „ЕОС Матрикс“ ЕАД.

С Разпореждане № 1689/30.04.2026 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, с конкретни и подробни указания, както следва: 1/ Да посочи чистата сума по договора за кредит, главницата, а не като сбор от главницата и посочената в договора застраховка, Еднократна такса за оценка на риска, както това е посочено в чл. 7 от договора.

2/ да посочи точно претендираните от него вземания, като ги разграничи според техния вид– главница, застраховки – според техния вид и начин на уговаряне, Еднократна такса за оценка на риска, лихви, такси и пр.; 3/ да посочи размера на претендираната договорната (възнаградителна) лихва върху оставащата главница, както и да посочи периода за който се иска; 4/ да посочи размерът на претендираната мораторна лихва върху различни по вид вземания, произтичащи от договора – главница, застраховка, такси и др., и ако претендира такава върху всяко вземане да ги разграничи; 5/ да посочи, какви по вид, основание и размер плащания е извършил до момента длъжникът по договора, въз основа на който се иска издаването на заповедта за изпълнение за главница, като отдели сумата за чистата стойност на кредита и сумата за застраховка, договорна лихва и др., до датата на подаване на заявлението в съда. Да разграничи платените суми по чистата сума за главница, застраховки, такси и др. вземания.

С уточняваща молба заявителят е посочил, че чистата стойност на кредита /главница/ по договора е в размер на 3 600 лв. В чл.7 от Договора не е посочено, че се дължи Еднократна такса за оценка на риска. По договора не се дължи застраховка. 2.

Претендираната главница в заявлението в размер на 1818,97 евро представлява само главница, като същата не включва застраховки и такси. 3. Договорна /възнаградителна/ лихва не се претендира. 4. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Мораторната лихва в размер на 1 273,27 евро е претендирана единствено за дължимата главница /1 818,97 евро/, като същата е изчислена като обезщетение при забава на парично задължение, равняващо се на основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ плюс 10 пункта. Изчислението е за всеки ден закъснение, базирано на 1/360 от годишния размер.

Претендирана е за периода от датата на забава - 17.11.2013г. до датата на подаване на заявлението в съда -30.04.2026г. 5. Чистата стойност на кредита, съгласно Анекс от 17.09.2013г. към Договора за потребителски кредит за ползване с кредитна карта № 3999713956 от 22.10.2012г. между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и Ц. П. Б. е 3 600 лв. В тази сума не се включва застраховка, лихви, такси и др. Длъжникът няма направени плащания след усвояване на потребителския кредит.

С атакуваното разпореждане № 1774/07.05.2026 г., по ч.гр.д.№ 1152/2026 г. на НПРС, 2 е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ц. П. Б., за следните суми: 1 818.97 евро главница, ведно със законна лихва от 30.04.2026 г. до изплащане на вземането, 1 273.27 евро мораторна лихва за периода от 17.11.2013 г. - 30.04.2026г., както и за присъждане на разноски за държавна такса в размер на 52,57 евро и възнаграждение за адвокат за 122,71 евро. Съдът е приел, че заявителят не е посочил какво включва претендираната главница. Сочи, че не се претендират застраховки, макар към договора да са налице сключени застрахователни полици за застраховки, както и такси. Поради това е намерил, че е налице обоснована вероятност вземанията да се основават на неравноправни клаузи в договора.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на ЗЗД, правилата на специалния ЗПК, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" нормите на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Заповедното производство е формално, като с оглед целта му - да се провери дали едно вземане е спорно, законът е поставил изисквания за редовност от външна страна на заявлението, посочени в чл. 410, ал. 2 от ГПК, като по отношение на съдържанието му, текстът препраща към уредбата на задължителното съдържание на исковата молба в чл. 127, ал. 1 от ГПК. Редовността на заявлението по чл. 410 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като за да е редовно, заявлението трябва да съответства на изискванията на чл. 410, ал. 2, както и да съдържа ясна и пълна индивидуализация на претендираното вземане с посочване 3 фактическите обстоятелства на неговото възникване, съществуване и изискуемост в степен осигуряваща яснота за съда относно търсеното вземане и гарантираща в един по-късен момент правото на защита на длъжника чрез подаване на възражение срещу заповедта. При сезиране с надлежно писмено заявление по предвидения за това образец, преценката на плоскостта на нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК е формална, като съдът се опира само на твърденията на заявителя и не обсъжда основателността на вземането. Поради това, с оглед спазване изискването на закона, както и правото на защита на длъжника, следва да е ясно посочено какво представлява вземането, което се претендира, какъв е размерът му и как същият е определен.

В настоящия случай на заявителя е указано да посочи, какви по вид, основание и размер плащания е извършил до момента длъжника по договора, въз основа на който се иска издаването на заповедта за изпълнение за главница, като отдели сумата за чистата стойност на кредита и сумата за застраховка, договорна лихва и др., до датата на подаване на заявлението в съда. Да разграничи платените суми по чистата сума за главница, застраховки, такси и др. вземания.

Видно е, че стойността на кредита съгласно договора за потребителски кредит и анекса към него е в размер на 3600 лв., еквивалентни на 1840,65 евро. А претендираната главница е 1818,97 евро, което сочи, че по договора са извършвани някакви плащания.

Видно от приложените две застрахователни удостоверения по групова застрахователна полица с начална дата на застраховката 16.02.2013 г., с крайна дата 22.10.2015г. Ц. Б. е сключила застраховка със ЗК „Уника Живот“ АД, с притежател на полицата и застрахователен посредник „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, при застрахователна сума - 2000лв., със застрахователно покритие смърт на застрахования вследствие злополука; трайна загуба на работоспособност вследствие злополука, както и застрахователна полица при риск финансова загуба при злоупотреба с открадната карта 300 лв. и преиздаване на лични документи, банкови карти и ключове - 170 лв..

При тези данни по делото и с оглед обстоятелството, че заявителят не е изяснил в указания му от заповедния съд срок, какви плащания са извършени от длъжника /очевидно е налице несъответствие между претендираната главница и чистата стойност на отпуснатия размер на кредита, сключени са и застрахователни полици/, съответно какви задължения на длъжника по вид и в какъв размер са погасени с тях и за какъв период, е налице неотстранена нередовност по заявлението, за изправянето на която е дадено валидно указание на съда.