Решение № 589 от 13.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Добрич, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20253230103752 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. Ю. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „**** № 38 срещу СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, ЕИК 000842653, с адрес: град Добрич, ул. „Велико Търново“ № 2, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

1. 129, 37 евро, представляващи дължима и неизплатена разлика от увеличеното брутно трудово възнаграждение за м. януари 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

2.

48, 73 евро, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец януари 2023 г., за периода от 26.01.2023 г. до 18.12.2025 г.;

3. 158, 88 евро, представляващи дължима и неизплатена разлика от увеличеното брутно трудово възнаграждение за м. февруари 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

4.

58, 28 евро, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец февруари 2023 г., за периода от 26.02.2023 г. до 18.12.2025 г.;

5. 158, 88 евро, представляващи дължима и неизплатена разлика от увеличеното брутно трудово възнаграждение за м. март 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното 1 изплащане;

6.

56, 87 евро, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец март 2023 г., за периода от 26.03.2023 г. до 18.12.2025 г.;

7. 158, 88 евро, представляващи дължима и неизплатена разлика от увеличеното брутно трудово възнаграждение за м. април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

8.

55, 36 евро, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец април 2023 г., за периода от 26.04.2023 г. до 18.12.2025 г.;

9. 158, 88 евро, представляващи дължима и неизплатена разлика от увеличеното брутно трудово възнаграждение за м. май 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

10. 53 79 евро, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец май 2023 г., за периода от 26.05.2023 г. до 18.12.2025 г.;

11. 158, 88 евро, представляващи дължима и неизплатена разлика от увеличеното брутно трудово възнаграждение за м. юни 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

12. 52, 23 евро, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец юни 2023 г., за периода от 26.06.2023 г. до 18.12.2025 г.;

13. 158, 88 евро, представляващи дължима и неизплатена разлика от увеличеното брутно трудово възнаграждение за м. юли 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

14. 50, 51 евро, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец юли 2023 г., за периода от 26.07.2023 г. до 18.12.2025 г.;

15. 151, 84 евро, представляващи дължима и неизплатена разлика от увеличеното брутно трудово възнаграждение за м. август 2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане;

16. 46, 56 евро, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец август 2023 г., за периода от 26.08.2023 г. до 18.12.2025 г.;

17. 2, 55 евро, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец март 2025 г., за периода от 26.03.2025 г. до 18.12.2025 г.;

2

18. 1, 67 евро, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец април 2025 г., за периода от 26.04.2025 г. до 18.12.2025 г.;

19. 0, 82 евро, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец май 2025 г., за периода от 26.05.2025 г. до 18.12.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответника по трудов договор на длъжност „старши учител, начален етап на основно образование“ с месторабота: СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, на адрес: град Добрич, ул. „Велико Търново“ № 2.

Сочи се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 01.09.2025 г. Твърди се, че със закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. е предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието. На основание приетия бюджет за 2023 г. на 10.08.2023 г. е подписан анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-415/28.12.2023 г., с който е изменен чл. 27 от действащия КТД, по силата на който от 01.01.2023 г. са увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието.

Според ищцата, ответникът е следвало да начисли и изплати договорено увеличение на основната работна заплата на педагогическите специалисти с 15 % през месец септември 2023 г. Това обаче не се е случило и до настоящия момент и затова работодателят дължи по 140 лева за всеки отработен месец от януари до август 2023 г. Сумите са формирани въз основа на основното трудово възнаграждение и процент прослужено време съобразно трудовия стаж на ищцата.

С анекс № Д01-30 от 31.03.2025 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01415/28.12.2023 г. е договорено ново увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти, считано от 01.03.2025 г.

Работодателят отново не е изплатил дължимото увеличение, като дължи на ищцата по 165 лева за всеки отработен месец от март до май 2025г.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок.

С процесуалния документ се потвърждава, че ищцата е работила при него по трудов договор на длъжност – „***********“ с месторабота: СУ „Св.

Св. Кирил и Методий“, на адрес: град Добрич, ул. „Велико Търново“ № 2, както и че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 01.09.2025 г. Потвърждава се също, че са подписани анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-415/28.12.2023 г. и анекс № Д01-30 от 31.03.2025 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-415/28.12.2023 г.

3

В тази връзка се подчертава, че 03.06.2025 г. е проведено общо събрание на работниците и служителите в училището. На същото е взето решение за увеличение на всички трудови възнаграждения съобразно анекс № Д01-30 от 31.03.2025 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-415/28.12.2023 г. Така, със заповед № РД-05-1064 от 26.06.2025 г. възнаграждението на ищцата е било увеличено съгласно взетото по протокола решение. Според ответника, възнагражденията са изплатени в пълен размер.

Претендираните обезщетения за забава се оспорват с твърдения, че анексът, на основание на който се искат тези възнаграждения, е приет през месец август 2023 г. Следователно, за предходните месеци работодателят не е имал задължението да изплаща увеличен размер на възнагражденията. Наред с това, счита, че ищцата не е съобразила, че в някои от месеците двадесет и петият ден е неработен, т.е. срокът за изплащане на възнагражденията е първият работен ден след 25-то число на месеца.

Прави се искане за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

В съдебно заседание се явяват процесуалните представители на страните – адвокат К. Д. и адвокат М. Г..

Ищцовата страна поддържа исковете по основание и в изменените размери, чрез адвокат К. Д..

Процесуалният представител на ответната страна – адвокат М. Г., пледира за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по чл. 128, т. 2 от КТ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ е в тежест на ищцата да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника за периода от 01.01.2023 г. до 01.09.2025 г. на длъжност „старши учител, начален етап на основно образование“; полагане на труд по трудовото правоотношение през посочения период; размер на трудовото възнаграждение за процесния период; настъпила изискуемост на трудовото възнаграждение за процесния период.

Ответникът трябва да установи в условията на пълно и главно доказване, че е изплатил пълния размер на месечните трудови възнаграждения на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до 01.09.2025 г.

Не е спорно, а и от трудов договор от 12.09.2012 г. се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение (л. 167). Не е спорно също, че в периода от 01.01.2023 г. до 01.09.2025 г. ищцата е заемала длъжността „******“ с месторабота: СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, на адрес:

4 град Добрич, ул. „Велико Търново“ № 2.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие на страните със заповед № РД-05-1138/01.09.2025 г. (л. 80).

По делото е представен Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-269/06.12.2022 г., сключен на основание чл. 51б от КТ между Министерство на образованието и науката, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България и Сдружението на директорите в средното образование в Република България, като „работодатели“, от друга страна и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, като трета страна (л. 37). Този колективен трудов договор е изменен на 10.08.2023 г. с анекс № Д01-192 (л. 50). Променен е текстът на разпоредбата на чл. 27 от действащия КТД, както следва: „За старши учител и старши възпитател в системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. в размер на 1763 лева“. Според чл. 3, т. 2 от анекса, „Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %“.

Ответната страна направи възражение за неприложимост на КТД по отношение на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Същото е релевирано едва по време на съдебните прения, поради което се явява преклудирано.

То е и неоснователно, защото във Вътрешните правила за работната заплата в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – град Добрич за 2023г. ясно е посочено, че индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите специалисти се договарят и променят в размери не по-ниски от определените в чл. 27 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищно образование № Д01-269/06.12.2022 г. и Анекс № Д01-192 – чл. 7 от ВПРЗ (л. 69). При съобразяване на последните, минималната основна работна заплата на ищцата за 2023 г. не може да бъде по-ниска от 1900, 00 лева, както е изчислило вещото лице. Затова СУ „Св. Св.

Кирил и Методий“ дължи разликата между платеното трудово възнаграждение и посочения минимален размер по КТД. Позоваването на КТД и анекса в правилата потвърждава тезата на ищцата, че училището е обвързано от КТД. Ответникът сам е приел минималните размери по КТД и анекса за долна граница на възнагражденията на педагогическите специалисти в училището. Поради тази причина същите се явяват приложими за страните само поради позоваването на тях във ВПРЗ. Дори ответникът да не е обвързан от КТД, то същият с положителност е обвързан от вътрешните правила за работната заплата, които сам е приел.