Решение № 430 от 29.12.2023, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. П., 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря В. А. като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230100434 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са първоначални и насрещни субективно (активно и пасивно) съединени отрицателни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищците – Б. Б. Б., ЕГН ********** и З. М. Б., ЕГН ********** – и двамата с постоянен адрес в с. С., общ. П., ул. „Ц.С.В.“ № **, твърдят, че са съпрузи и в режим на съпружеска имуществена общност притежават поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. П., одобрени по ЗКИР. Поясняват, че собствеността им произтича от договор за покупкопродажба, сключен между първия от тях (като купувач) и Е. М. С. и съпругата му М.

Н. С. (като продавачи), за което е бил съставен нотариален акт с № 037/13.09.2022 г. по нот. д. № 235/22 г. на нотариус с № 287 на Нотариалната камара. Заявяват, че ответниците, които също са съпрузи, са се снабдили с констативен нотариален акт с № 048/14.02.2022 г. по нот. д. № 36/22 г. на нотариус с № 511 на Нотариалната камара, с който са били признати за собственици по давност на същия имот. Смятат, че двамата ответници не са упражнявали върху имота фактическа власт с намерение за своене за период от 10 години, поради което не са титуляри на собствеността му. Искат последното да бъде признато за установено. Претендират и съдебни разноски.

Ответниците – Е. К. С., ЕГН ********** и Н. П. С., ЕГН ********** – и двамата с постоянен адрес в с. С., общ. П., ул. „Г.М.“ № **, изтъкват, че още от 2007 г.

1 упражняват давностно владение върху спорния имот и надлежно са станали негови собственици, поради което ищците няма как да са го придобили чрез сочения продажбен договор. Настояват да бъде отречено правото на собственост на ищците спрямо имота, както и да им бъдат присъдени съдебно-деловодни разходи.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

1.1.) Преди да се пристъпи към изследването на конкретните проблеми от фактическо и правно естество, стоящи в основата на настоящия казус, е нужно да се маркират някои от най-важните принципни специфики на отрицателния установителен иск за собственост.

1.1.1.) С т. 1 на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/12 г., ОСГТК на ВКС е прието, че:

- Правен интерес от такъв иск е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече тези на ответника.

- В производството по тази искова претенция ищцовата страна доказва фактите, от които произтича правният й интерес, а ответникът – обстоятелствата, от които се поражда негово право, като той трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи в правната му сфера.

- При липсва на правен интерес производството по делото се прекратява.

1.1.2.) Постановката от цитирания тълкувателен акт, че исковото производство се прекратява, когато ищецът не докаже фактите, пораждащи правния му интерес, важи само в случая, при който интересът се извежда от твърдения, които не включват притежание на самото спорно право. Затова, ако ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, доказването, че спорното право му принадлежи е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация (вж. Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г., II г. о. на ВКС и Решение № 13/12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г., II г. о. на ВКС).

1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по спора, поставен за решаване, се извлича от анализа на относимите доказателствени източници, както следва:

1.2.1.) Актуалната индивидуализация на имота, до който се отнасят предявените искове, се черпи от представената скица с № 15-80137-25.01.2023 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Бл., а именно: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. П., одобрени по ЗКИР, с адрес – в същото населено място, м. „П.“, с площ – 2145 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно 2 ползване – нива, с номер по предходен план – 062050, при съседи – поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***.

1.2.2.) От решение № 20376/25.08.1998 г. и решение № 20287/25.08.1998 г., издадени от Поземлена комисия – гр. П., е видно, че:

- собствеността върху посочения имот, описан като такъв с № 062050 по картата на землището на с. К., общ. П. е била възстановена едновременно на наследниците на две различни лица;

- с първото решение имотът е бил реституиран на наследниците на А.

С. Г., а с второто решение – на наследниците на С.Н.Л.;

- и върху двете решения е отбелязано, че са влезли в сила на 10.09.1998 г., като върху решението с № 20287 допълнително е отразено, че имотът с № 062050 „не фигурира в регистъра на собств. на наследниците на С.Н.Л., съгласно регистъра по КККР на с. К.“.

1.2.3.) От удостоверения за наследници с изх. № 190/13.12.2021 г. и с изх.

№ 113/06.04.2023 г. – и двете на Кметството в с. К., общ. П., става ясно, че:

- Сред наследниците на А. С. Г. са М.Е. С. (починал през 2019 г.), който е баща на Е. М. С. (праводател на ищците по продажбения договор, от който произтичат претендираните от тях права), както и Д.Е. С. и Г.К.С., като последните трима имат качеството на свидетели по делото.

- В наследствения кръг на С.Н.Л. се включват и лицата К.С.Л. и М.С.С., които са брат и сестра, като първият е баща на Г.К.С., имащ качеството на свидетел по делото, а втората е майка на ответника Е. С..

1.2.4.) Горецитираните констативен нотариален акт от 14.02.2022 г., издаден в полза на ответниците (като съпрузи), и нотариален акт за продажба от 13.09.2022 г., по който купувач е ищецът Б., също са приобщени към доказателствения материал и от тях се потвърждават фактите, до които се отнасят тези документи.

1.2.5.) Съгласно удостоверение за сключен граждански брак с № 133359/82 г. на Общински народен съвет – гр. П., двамата ищци са съпрузи от 02.05.1982 г.

1.2.6.) С констативен нотариален акт с № 006/10.08.2022 г., издаден по нот. д. № 204/22 г. на нотариус с № 287 на Нотариалната камара, свидетелят Е. М. С. също е бил признат за собственик по давност на процесния имот.

1.2.7.) В показанията на свидетелите Е. С. и Г. С., ангажирани от ищците, се съобщава, че:

- Около 2004 г. – 2005 г. е било извършено неформално поделяне на имотите, притежавани от А. С. Г., при което процесната нива е била предоставена на бащата на свидетеля Е. С. – М. С..

- За кратко време М. С. е обработвал нивата, след което я е отстъпил за обработване на К.С.Л. и на сина му Г.К.С., но срещу предоставяне на част от продукцията, отглеждана в нея.

3

- Последните двама са обработвали имота от 2005 г. до 2010 г., след което свидетелят Е. С. отново е започнал да го стопанисва.

- През 2022 г. в имота самоволно се настанил ответникът Е. С., започвайки да го ползва, като го е заградил откъм пътя и е поставил там пчелни кошери. Свидетелят Е. С. не е неправил нищо в тази връзка, за да защити правата си, а просто е решил да продаде нивата на ищеца Б..

1.2.8.) В разпита на свидетеля Г. С., доведен от ответниците, се сочи, че:

- Имотът, за който се води делото, му е известен от детинство като такъв, който е собственост на неговия дядо С.Л., и още преди образуването на ТКЗС в с. К., общ. П. е бил обработван от неговите родители.

- След възстановяването на собствеността върху този имот, около 2003 г. наследниците на С.Л. са решили, че той ще бъде предоставен на майката на ответника Е. С. – М. С..

- Впоследствие свидетелят С. и баща му Костадин Ляпчев са постигнали устна договорка с М. С. те да обработват имота и около 2005 г. са започнали да отглеждат там овощни насаждения (череши).

- През 2010 г. – 2011 г. свидетелят С. се е разболял, поради което не е бил в състояние да извършва селскостопанска работа и е предал ползването на имота на ответника С., доколкото по-рано наследниците на техния общ дядо са решили той да бъде именно на майката на този ответник. Оттогава и до настоящия момент само ответникът С. е стопанисвал имота.

- Свидетелят С. е познавал много добре бащата на свидетеля Е. С. – М. С., защото двамата са били колеги и никога не е искал от него разрешение да ползва имота, нито пък се е уговарял да му предоставя част от произведената продукция срещу това ползване и не му е предоставял такава продукция.

1.2.9.) Гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетелката Д. С., осигурена също от ответниците, съдържат информация, че:

- Тази свидетелка е сестра на бащата на свидетеля Е. С. и винаги е била в много добри роднински отношения с тях двамата.

- Отношенията й със свидетеля Е. С. обаче са се влошили през 2022 г., когато е разбрала, че той се е снабдил с констативен нотариален акт за процесната нива и впоследствие я продал на ищеца Б.. Причината за влошаването на отношенията им е, че свидетелката Д. С. смята, че тази нива никога не е била собственост на наследодателя й А. С. Г., а на наследодателя на свидетеля С. и на ответника С. – С.Н.Л..

- Братът на свидетелката Д. С. и баща на свидетеля Е. С. – М. С., никога не е имал претенции към този недвижим имот и никога не го е стопанисвал, нито такова нещо е било правено от самия свидетел Е. С..

- До около 2010 г. нивата е била ползвана от свидетеля С., а по-рано и 4 от неговия баща, след което и до сегашния момент – от ответника С..

1.2.10.) Между свидетелите С. и С. е проведена очна ставка, с цел изясняване на фактическия проблем дали първият и/или неговият баща са искали разрешение от М.Е. С. за ползването на имота. Свидетелят С. продължава категорично да поддържа, че подобно разрешение не е искано, докато свидетелят С. уточнява, че за обсъжданата уговорка всъщност е чувал само от баща си, но не дава никаква конкретика в тази връзка.

1.2.11.) В така събраните гласни доказателства се наблюдава съществено противоречие по въпроса дали ответникът С. или свидетелят С. е упражнявал фактическа власт върху спорния имот през последните 10 години, преди всеки от тях да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2022 г.

1.2.11.1.) Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът трябва да вземе предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си (вж. Решение № 527/15.03.2012 г. по гр. д. № 943/10 г., ІV г. о. на ВКС).

1.2.11.2.) В този контекст следва да бъде даден кредит на доверие на показанията на свидетелите Г. С. и Д. С., а не на тези на свидетелите Е. С. и Г. С., тъй като:

- Впечатленията на свидетелите Г. С. и Д. С. датират от един много по-продължителен период назад във времето и логично обясняват отношението както на наследниците на С.Л., така и на наследниците на А.Г. към имота, станал причина за съдебното производство. Казаното от тези двама свидетели не се разколебава от факта, че след 2010 г. Г. С. е посещавал имота само няколко пъти, защото често е комуникирал с ответника С., а Д. С. е пребивавала често в чужбина, понеже все пак е била в с. К. поне по 1 месец в годината. Този начин на формиране на възприятията им не дискредитира техните показания, щом като са категорични по обстоятелствата, за които свидетелстват.

- Свидетелката Д. С. е в изключително близка родствена връзка с бащата на свидетеля Е. С., като тя е била и в много добри отношения със самия Е. С. до преди около година, поради което няма причина да се счита, че изведнъж е решила да свидетелства срещу неговите интереси.

- Щом като свидетелят С. знае още от дете, че нивата, за която сега се спори, е била на неговия дядо, а по-късно е било издадено и реституционно решение за нея в полза на наследниците на дядо му, нелогично е той или баща му да са искали разрешение от бащата на свидетеля Е. С., за да я ползват.