Решение № 1902 от 28.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1902 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20221100106454 по описа за 2022 година

Предмет на делото са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.53 ЗЗД, вр. с чл.81 от Закона за здравето, както и иск по чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства и увеличение размера на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК, С. П. Д. ЕГН **********, чрез адв. Н. Г., САК пълномощник е предявила срещу МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „АМЕРИМЕД“ ООД ЕИК: 203245932, З. Б., ЕГН: ********** и Г. С., ЛНЧ: *******, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, чл.45, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.53 от ЗЗД, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищцата 14 823,31 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, както и иск за сумата 150 000 лева частично от глобална сума 360 000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки, страдания и обезобразяване, в резултат на извършени в ответното дружество от втория и третия ответник естетични операции през месец януари 2020г. и м.януари 2021г., при които са нарушени принципите на чл.

81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, за своевременност, достатъчност и качество на оказаната медицинска помощ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ищцата твърди, че през месец януари 2020г. в ответния медицински център била извършена естетична операция на носа срещу заплащане на сумата от 7 000 лв. Твърди се, че след операцията била принудена да напусне стаята в лечебното заведение, без никакъв постоперативен контрол. След операцията и свалянето на шина тип „лонгета“ 1 се оказало, че има множество отоци и че извършената ринопластика е неуспешна.

Появили се затруднения в дишането на ищцата, както и главоболие. Твърди се, че година по-късно на ищцата е извършена повторна операция - 19.01.2021 г. – ревизионна ринопластика в ответното МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „АМЕРИМЕД“ ООД.

След продължилата операция, отново между 5 и 6 часа операция извършена от д-р Б., изписването от МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР „АМЕРИМЕД“ ООД, отново станало на същият ден.

Ищцата изпитвала силни болки, а когато д-р С. махал превръзките, се разбрало, че нещо не е наред. Носът бил безформен, силно оточен, очевидно инфектиран и силно възпален, функцията на дишане липсвала изобщо, а ищцата изпитвала силни и непрестанни болки. Твърди се, че д-р С. започнал издирване в „Гугъл“ как се лекува инфекция и изпратил рецепта за антибиотик по Вайбър. Изписан бил и антибиотичен крем. Ищцата мажела и пращала снимки в клиниката, за да следят как повлиява.

Ищцата се чувствала и изглеждала обезобразена, а дишане от носа нямало.

Инфекцията не само, че не спряла, тя пламнала. Ищцата започнала консултации със специалисти дерматолози, пластични хирурзи и други лекари, благодарение на които инфекцията била овладяна, но носът бил разрушен отвътре и отвън.

След това осакатяване, ищцата започнала консултации с много лекари, които правели ринопластика, но всички, с които се срещнала в България, отказали да правят каквото и да било на носът й, тъй като случая е много тежък и сложен, и никой не се наемал да я оперира, независимо от заплащането. След дълго търсене, ищцата намерила д-р Г.А. в Истанбул, който не обещавал и не гарантирал нищо, но все пак се наел да оперира.

Така ищцата заминала за Турция и там я оперирали на 24.01.2022 г. - нямала ужасяващи болки, нямала синини и травми. Операцията по думите на д-р Г.А. е била сложна, като се е наложило да се използват присадки от реброто на ищцата, за да се възстанови част от носът й, но въпреки това, в момента е възвърнала нормалния си вид. Излага, че все още обаче не може да диша през носа, има чести главоболия и не вижда добре, като твърди, че това са последици от първите две операции, извършени от д-р Б. и д-р С..

Ищцата твърди, че към момента на извършване на двете операции – януари 2020г. и януари 2021г., д-р С. и д-р Б. не са имали придобита каквато и да било специалност.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „АМЕРИМЕД“ ООД, чрез адв.

Н. С. е депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че към процесиите периоди февруари 2020г. и януари 2021 г. д-р Б. е бил в трудови правоотношения с лечебното заведение, но д-р С., не е бил служител на МЦ „АМЕРИМЕД“ и същият не е бил натоварен да извърши оперативно лечение на 2 ищцата в посочените периоди. Посочва, че д-р С. многократно е пребивавал на територията на лечебното заведение, поради колегиални и приятелски взаимоотношения с д-р Б., с цел да се обучава, присъствайки на прегледи, консултации и оперативни интервенции, тъй като е желаел зачисляване по специалността пластична и възстановителна хирургия. Сочи, че проведената на 13.02.2020г. интервенция в МЦ „АМЕРИМЕД“, е извършена съгласно Наредба № 10 от 4.11.2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ушно-носно-гърлени болести“. Оспорва твърденията в исковата молба, че ищцата е била заблудена кой медицински специалист ще извърши интервенцията, както и че същата не е надлежно информирана за рисковете от нея.

Пациентката в достатъчен срок преди самата интервенция е комуникирала с д-р С., обсъждала е възможни алтернативи, а и самата тя има богат опит в миналото си с подобен род интервенции - шест броя оперативни интервенции, измежду които поставяне и ревизии на гръдни импланти и абдоминопластика за периода 1998г. 2020г. Уточнява, че оператор е бил д-р Б., а д-р С. само е присъствал в операционната зала с обучителна цел, без да участва пряко в оперативния процес. Извършената интервенция е от категорията на така нар. еднодневна хирургия, тоест с кратък болничен престой като същата съгласно медицинския стандарт по лицево-челюстна хирургия е квалифицирана съгласно списъка на оперативните процедури в група III „Операции със среден обем и сложност". На пациентката е оказана дължимата грижа и внимание, включително са й дадени указания за постоперативния период. Твърденията за „липсващо постоперативно наблюдение" са голословни и недоказани. Пациентката е напуснала лечебното заведение в същия ден след преглед и консултация с д-р Б. и в добро общо състояние. Твърди, че ищцата не се е явила в МЦ „АМЕРИМЕД“ за сваляне на тампони в ноздрите на 3 ден, нито за премахване на превръзката и лонгетите (силиконови пластини) на 7-10 ден, въпреки дадените й указания.

Твърдението, че С. Д. „е търсела постоянен контакт с ответниците, с двамата лекари и със самия медицински център“ е абсолютно невярно, което е проследимо и в болничната им информационна система, от която е видно, че пациентката в периода от първата до втората интервенция (13.02.2020г. до 19.01.2021 г.) не е регистрирана за преглед, не се е обаждала за консултация, нито е осъществявала контакт с лечебното заведение или лично с д-р Б..

Твърди, че при втората интервенция, медицинска необходимост не е била налице, тоест носът, като орган е функционирал без отклонения, а интервенцията е била само и единствено с естетична цел. Не оспорва, че на 19.01.2021г. ищцата е претърпяла ревизионна ринопластика. Заявява, че след приключване на операцията е поставена фиксираща външна превръзка. Пациентката е посещавана многократно от д-р Б. и от д-р С. в краткия постоперативен период. Наблюдавана е в достатъчна степен като същата е оставена да пренощува в лечебното заведение, макар необходимост от това да не е била налице предвид доброто й общо състояние. Лечебното заведение е 3 ангажирало медицински специалист д-р М.Й. - специализант по нервни болести за наблюдението й. В късните часове на деня, след разговор с д-р С., С. Д. по собствено желание е взела решение и е напуснала територията на МЦ „АМЕРИМЕД“, което е отразено и в декурзуса на ИЗ-то й. Твърди, че ищцата не е получила епикриза, поради неявяването на същата в МЦ „АМЕРИМЕД“ на задължителните постоперативни консултации. Отново превръзки, шевове и лонгети не са премахвани в лечебното заведение от д-р Б.. Сочи още, че след 19.01.2021 г., първият контакт на пациентка с лечебното заведение е през м. февруари 2022г. или една година по-късно. Оспорва твърденията за нарушение правото на изразено информирано съгласие и при двете интервенции, особено в частта касаеща липсата на информираност за специалността на медицинските специалисти. Заявява, че при двете интервенции информираните съгласия са надлежно предоставени, поради което счита, че наличието им е изпълнило функциите си като е прехвърлило риска от настъпване на усложнения. По отношение на твърденията на липса на правоспособност на д- р Б. и д-р С., с които ищцата обосновава наличието на противоправни действия, заявява, че д-р С., само е присъствал на двете операции, а по отношение на д-р Б. към настоящия момент този въпрос е предмет на друго производство, но при условията на евентуалност твърди, че наличието или липсата на специалност чисто формално няма отношение към въпроса за изпълнението на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради това, че формалната липса на правоспособност, в случая придобита специалност, не е в причинно-следствена връзка с правомерността на действията или бездействията, които се твърди да са извършени и да са причинили на пациентката твърдяните вреди.

Посочва още, че не е налице неуспешна и увреждаща интервенция, а интервенция с незадоволителен за пациентката резултат. Цитираните от пациентката болка и страдания са норма в голяма част от случаите в постоперативния период (отоци, запушен нос и др.). По отношение на твърдените за настъпили увреждания, изразяващи се в „изкривяване на носа....“, при извършване на операции на външния нос окончателният ефект от операцията се наблюдава минимум след 1 година, резултатите в общи линии са постоянни, с времето обаче хрущяла, поддържащ носа продължава да расте и да се измества, което може да доведе до промени във визията на носа. Категорично оспорва твърдението, че втората интервенция е в причинноследствена връзка с първата, доколкото тя се квалифицира като неуспешна. Втората интервенция е изцяло с естетическа цел, по желание на пациентката и без медицински данни за извършването й. Втората интервенция се дължи както на субективната преценка на пациентката за естетизъм и за желаната от нея форма на носа, така и на настъпили нежелани изменения, в никакъв случай не е налице функционален проблем.

Оспорва твърдението за настъпили вреди вследствие на втората интервенция, дължащи се на неправомерно поведение. Оспорва истинността и авторството на представената с исковата молба епикриза от д-р Е.А., като заявява, че приложеният 4 превод не е легализиран, както и липсват данни за лечебно заведение и документация за данните от третата интервенция. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция, както и възражение за съпричиняване на вреда от самата ищца.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от д-р З. Б., чрез адв. Н. С. - пълномощник, в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че през февруари 2020г., д-р Г. С. е насочил към д-р Б. С.

Д. за УНГ консултация. При посещението й в МЦ „АМЕРИМЕД“ и след извършените преглед и консултация, д-р Б. и пациентката обсъдили решението да се извърши оперативно лечение под обща анестезия - „ринопластика“, поради деформация на външния й нос, която създавала комплекс на ищцата. На пациентката са дадени указания за задължителните предоперативни консултации и същата действително ги е извършила в други лечебни заведения и специалисти, което е практика и не е неправомерно като указание доколкото е допустимо при пациенти, подлежащи на планов прием. На 13.02.2020г., в МЦ „АМЕРИМЕД“ била извършена оперативна интервенция, съгласно след изрично изразено от последната информирано съгласие, както и попълване на всички изискуеми други документи. Оспорва, че ищцата е заплатила 7 000лв. за оперативната интервенция, като твърди, че е заплатена сума в размер на 4 000лв. След извършената интервенция, постоперативният период преминал гладко и на същия ден пациентката, след консултация с д-р Б., била изписана в добро общо състояние от лечебното заведение. В краткия и дългосрочен постоперативен период обаче пациентката изобщо не се е явявала, нито правила опит за контакт с д-р Б., независимо от дадените й указания, а именно да се яви за задължителни контролни прегледи, свързани с обичайните за тези интервенции като премахване на тампони, превръзки и лунгети. Твърди се в отговора, че пациентката е била дезинтересирана и от съхраняваните в лечебното заведение медицински документи (епикриза), които е потърсила едва две години по-късно.