Определение № 8032 от 03.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8032 гр. София, 30.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20231100502320 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по депозирана въззивна жалба с вх. №

25044715/07.06.2022 г. срещу решение № 20035008 от 11.05.2022 г., постановено по гр.д. № 15217/2021 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, с което Ч. М. Т., ЕГН **********, е осъден да заплати в полза на М.Р.“, ЕИК ******* на основание чл. 403, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди следствие на допуснатата обезпечителна мярка по гр.д. № 11609/2018 г. на СГС, ведно със законната лихва от 17.03.2021 г. до окончателното заплащане на сумата. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Ч. М. Т., ЕГН **********, срещу М.Р.“, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Л.Х. Т.а, ведно със законната лихва от 17.03.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

На 08.07.2022 г. е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с която я оспорва. Поддържа, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

С определение № 20050162 от 26.07.2022 г. постановено по гр.д. № 15217/2021 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, въз основа на депозирана от ответника в производството молба, постановеното по делото решение е изменено в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като присъдените в полза на Ч. М. Т., ЕГН **********, разноски са намалени на 231,24 лева. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК Ч. М. Т., ЕГН **********, е осъден да заплати в полза на М.Р.“, ЕИК ******* сума в размер на 933,33 лева, представляваща разноски по делото. Със същото определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение инкорпорираната във 1 въззивната жалба молба по чл. 248 ГПК на Ч. М. Т., ЕГН **********, за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу определението на първоинстанционния съд от 26.07.2022 г. е депозирана частна жалба от Ч. М. Т. чрез процесуалния му представител – адв. Й. С.Ф., с която го оспорва. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че съдът се е произнесъл по искане, което не е било насочено към него, а жалбата на страната от 07.06.2022 г. не представлявала молба по чл. 248 ГПК, каквато депозирала насрещната страна.

Излага доводи, че първоинстанционният съд е присъдил разноски в прекомерно висок размер. Сочи, че производството пред първата инстанция е прекратено по отношение на имуществените претенции преди започване на процесуалните действия, поради което и ответникът не е осъществявал защита в пълен обем. Твърди, че след постановяване на определението по реда на чл. 248 ГПК сумата за разноски се е увеличила до стойности, които не отговарят на законоустановените.

В срока за отговор е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна. Излага доводи, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

С разпореждане № 5528 от 13.03.2023 г. на съдията-докладчик по в.гр.д.

№ 2320/2023 г. по описа на СГС, ГО, II-Е въззивен състав, на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за датата, на която е подадена въззивната жалба.

В указания срок, с молба вх. № 36053 от 13.04.2023 г., жалбоподателят посочва, че на 17.05.2022 г. е получил съобщение за постановеното на 11.05.2022 г. първоинстанционно съдебно решение, върху което поради техническа неточност са отбелязали срок за жалбата 07.06.2022 г., в който срок същата била подадена. Посочва, че с въззивната жалба се обжалва решението изцяло, в това число и в частта за разноските. Твърди, че на 07.06.2022 г. е получил съобщение за обжалване на решението в частта за разноските, срещу което е изпратено възражение по електронен път.

Поддържа, че на 15.09.2022 г. е получил съобщение за измененото с определение № 20050162 от 26.07.2022 г. първоинстанционно съдебно решение по реда на чл. 248 ГПК. Сочи, че на 29.09.,2022 г. е депозирана жалба срещу допълненото и изменено съдебно решение с електронен подпис.

Излага доводи, че първата жалба, макар и подадена технически неточно, е била приета и допусната разглеждане от първоинстанционния съд при постановяване на окончателното му решение по делото. Поддържа, че жалбата от 29.09.2022 г. отразява по същество възраженията на жалбоподателя срещу крайния съдебен акт. Моли съда да приеме, че за образуване на въззивното дело следва да се приеме жалбата от 29.09.2022 г., а не тази от 07.06.2022 г.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и взе предвид доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

2

От приложеното към първоинстанционното производство съобщение, намиращо се на л. 337 от делото се установява, че постановеното по делото съдебно решение е било връчено на Ч. М. Т. чрез процесуалния му представител – адв. Й. С.Ф. на 17.05.2022 г.

На 07.06.2022 г. , с оглед постъпила от насрещната страна молба по чл.

248 ГПК и след разпореждане на съда, на адв. Й. С.Ф. е връчено съобщение за отправеното от насрещната страна искане, като й е указано, че може да вземе становище в едноседмичен срок от получаване на съобщението. На 13.06.2022 г. е депозиран отговор на молбата от адв. Фикиина.

Междувременно на 07.06.2022 г. е депозирана въззивна жалба от Ч. М.

Т. чрез процесуалния му представител – адв. Й. С.Ф., с която обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Видно от намиращата се на л. 337 разписка се установява, че на 17.05.2022 г. Ч. М. Т. чрез процесуалния си представител – адв. Й. С.Ф., е надлежно уведомен за постановеното по делото първоинстанционно съдебно решение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК, жалбата срещу първоинстанционното съдебно решение се подава чрез постановилия го съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните. В настоящия случай въззивната жалба е подадена на 07.06.2022 г., а срокът за въззивно обжалване е изтекъл на 01.06.2022 г. Ето защо, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, жалбата следва да бъде върната, а образуваното въз основа на депозирането й производство – прекратено.

Във връзка с постъпилата молба в отговор на разпореждането на въззивния съд № 5528 от 13.03.2023 и за пълнота следва да се отбележи, че срокът за въззивно обжалване тече, считано от връчване на съобщението за постановеното по делото решение. Депозирането на молба по чл. 248 ГПК от някоя от страните не променя това обстоятелство. Производството по чл. 248 ГПК се развива независимо от въззивното производство, а депозирането на искане по посочената разпоредба не предоставя на страната, пропуснала да депозира въззивна жалба в съответния срок, нов срок за това. Съдебното решение в частта му за разноските има характера на определение и компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд. Това негово произнася не води до постановяване на ново решение, а определението, с което се произнася по същество по направеното искане за изменение, подлежи на самостоятелен съдебен контрол по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК.

Не на последно място, отправеното до съда искане от страна на жалбоподателя до съда да приеме, че въззивната жалба е депозирана на 29.09.2022 г. също не може да обоснове извод за депозиране на въззивната жалба в предвидения за това срок, доколкото тази също е извън срока по чл.

259 ГПК.

3

По изложените аргументи, депозираната въззивна жалба следва да бъде върната, тъй като е подадена след изтичането на двуседмичния преклузивен срок.

По отношение на депозираната частна жалба срещу определението, с което първоинстанционния съд се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:

В молбата, депозирана от ответника е посочено, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил отговорността за разноски, тъй като не е взел предвид, че с определение от 26.10.2021 г., производството по делото е прекратено в частта по предявените искове, с предмет заплащане на имуществени вреди, поради недопустимост на претенциите. Излага доводи, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника се следват разноски и при прекратяване на делото.

В срока за отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от насрещната страна, с което поддържа, че молбата е неоснователна и моли искането да бъде оставено без уважение.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото, ответникът има право на разноски.

С определение от 26.10.2021 г. първоинстанционният съд е прекратил производството в частта, с която ищците са предявили иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 3246,60 лева за ищцата Л.Х. Т.а и на 3515 лева за ищеца Ч. М. Т. поради недопустимост на исковете. На основание чл.

78, ал. 4 ГПК на ответника се следват разноски съразмерно на тази част от претенцията. Неоснователно е възражението, че ответникът не се е защитавал по тези искове и не е сторил разноски в тази връзка. Видно от материалите по делото, същият е депозирал отговор на исковата молба, като е изложил доводи за недопустимост на претенцията в тази част. Своевременно е представил и доказателства, че разноските са реално заплатени, което се установява от представените два броя договори за правна защита и съдействие, в които това обстоятелство е удостоверено, като същите имат характера на разписка в тази им част. Присъдените суми са съразмерни на претенцията, по която производството по делото е било прекратено.

На ищеца се следват разноски съразмерно на уважената част от претенцията и в този смисъл правилно първоинстанционният съд е намалил присъдената в полза на ищеца сума до размера на 231,24 лева, като е оставил без уважение искането на ищеца за намаляване на присъдените в полза на ответника разноски.

По изложените аргументи, правилно и обосновано първоинстанционният съд е уважил молбата на ответника за изменение на решението в частта му, касаеща отговорността за разноски.

С оглед гореизложеното обжалваното определение на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК следва да бъде потвърдено.

4

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 25044715/07.06.2022 г. срещу решение № 20035008 от 11.05.2022 г., постановено по гр.д. № 15217/2021 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивна жалба вх. №

25044715/07.06.2022 г.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20050162 от 26.07.2022 г. постановено по гр.д. № 15217/2021 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав.

Определението в частта, с която се прекратява производството по въззивна жалба вх. № 25044715/07.06.2022 г. подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението с частна жалба пред Софийски апелативен съд.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5