Определение № 1360 от 02.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1360 гр. Варна, 02.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20233100900371 по описа за 2023 година

Производството образуването по искова молба и уточнителна към нея молба от И. А. Б. срещу „ДЗИ Общо Застраховане" ЕАД.

В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявените искове, на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да насрочи делото и да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; както и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Съдът на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

Производството е образувано по предявени от И. А. Б. срещу „ДЗИ Общо Застраховане" ЕАД искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника за сумите, както следва: 55 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания от загубата на сина си В. Н. Б., вследствие на ПТП, настъпило на 22.08.2020 г., виновно причинено от С. А. С., като водач на МПС „Ш. К.", peг. № СА **** РР, застрахован по риска „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/06/120001832758, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2020 г. до окончателното й изплащане; 20 108.34 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху платената извънсъдебно сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от 95 000 лева, считано от 02.10.2020 г. до 02.11.2022 г.; 3 125 лева, представляваща обезщетение за нанесените й имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за изработката и монтажа на триплексна плоча – паметна плоча за сина й В. Б. от „Гранит 2011“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата за имуществени вреди, считано от 25.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното 1 право:

В исковата молба се твърди, че на 22.08.2020 г., около 12.40 часа, на път по път III - 902 на около 4 км преди с. Рогачево, настъпва пътнотранспортно произшествие по вина на С. А. С., която като водач на автомобил „Ш. К.", peг. № СА **** РР е нарушила правилата за движение по пътищата, като не е изпълнила задължението си да пропусне преминаващите ППС с предимство и непропускайки лек автомобил „Н.П. 2.5 Д", с pen № ТХ **** АК, управляван от Г. Т. П., поради което е последвал сблъсък, в резултат на което е пострадал пътникът В. Н. Б., който е бил с опасност за живота. В следствие на причинените травматични увреждания от настъпилото ПТП на 30.08.2020 г. е настъпила смъртта на В. Н. Б..

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1/2020 г., издаден от РУ на МВР - Албена. Образувано е наказателно производство, като с Присъда № 61 от 11.04.2023 г., по НОХД № 420/2023 г. по описа на Софийски градски съд, С. А. С. е призната за виновна, за това, че по непредпазливост причинила смъртта на В. Н. Б., за което й е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от осем месеца, отложено с три годишен изпитателен срок, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от една година.

Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача С. е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/06/120001832758 с ответника, който следва да заплати обезщетение за вредите, причинени от застрахования.

Предявена била застрахователна претенция от И. А. Б., майка на починалия В. Н. Б., да й бъде заплатено застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се във формата на морални болки, страдания, негативни изживявания, тъга и психически дискомфорт, причинени от преждевременната и невъзратима загуба на сина й, в резултат на което е образувана преписка по щета № 43072952000170 при застрахователното дружество. След преглед на изисканите документи, застрахователят с писмо № 0-92-14788/04.11.2022 г. е определил и заплатил обезщетение в размер на 95 000 лева. Платеното обезщетение се счита от ищцата за крайно недостатъчно, поради което се претендира в настоящото производство такова в размер на 55 000 лева – разликата над платения до претендирания размер.

Предявена била и застрахователна претенция от ищцата да й бъде заплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 125 лева за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи, направени за изработката и монтажа на триплексна плоча за гроба на починалия В. Н. Б., по която с писмо с изх. № 0-92-15354/15.11.2022г. застрахователят е постановил отказ.

Въвеждат се твърдения, че претенцията на И. А. Б. за неимуществени вреди се обосновавала с това, че е била налице дълбока и силна емоционална 2 връзка между нея и синът й В. Н. Б., с когото дълго време живеели в един апартамент в разбирателство и без конфликти и смъртта му била преживяна изключително тежко нея. Излага се, че е била съкрушена, сломена психически, изпаднала в тежки състояния, наложили посещението й при психиатър. Въпреки приема на успокоителни лекарства, често имала силно главоболие. И до днес не била в състояние да преживее загубата на сина си и изпитвала непреодолима тъга и негативни душевни изживявания, тъй като с него са се намирали в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност.

По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди ищцата уточнява, че това са разходи, сторени за изработването и поставянето на паметна плоча на починалия й син В. Б., които са в пряка последица от непозволеното увреждане, причинено от застрахованото лице.

С посочване на разпоредбите на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ се обосновават претенциите за заплащане на законни лихви.

По изложените съображения се претендира осъждане на ответника да заплати процесните суми, както и сторените по делото разноски.

По делото е постъпил отговор от ответната страна „ДЗИ Общо Застраховане" ЕАД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

Излагат се съображения, че предявените искове са неоснователни и ги оспорва по основание и размер.

За безспорни се сочат обстоятелствата: валидността на застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност", обективиран в полица № BG/06/120001832758, сключен относно л. а. „Ш. К." с рег. № СА **** РР, към датата на процесното събитие, както и наличието на заведена извънсъдебна претенция, регистрирана под номер 43072952000170.

Оспорва иска за неимуществени вреди по основание и размер, като счита, че определеното и заплатено обезщетение от застрахователното дружество в размер на 95 000 лева представлява пълно и цялостно възмездяване на претърпените от ищцата вреди, при съобразяване с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Прави се възражение за съпричиняване към настъпването на вредоносния резултат от страна на починалия, а именно към настъпването на собствените му травми, посредством противоправно поведение - пътувал без поставен предпазен колан в нарушение на разпоредбите на чл. 137а от ЗДвП. Коефицентът на приноса се определя да е в размер 50%.

Излагат се съображения, че претендираната сума за неимуществени вреди е силно завишена, несъответна на обичайно присъжданите суми от съдилищата и на принципа за справедливост. В условията на евентуалност счита, че предявеният размер не е редуциран с приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП.

3

Доколкото се оспорва основателността на главния иск, то се оспорва и основателността на акцесорния иск - за лихвата за забава върху претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди.

Оспорва се основателността на претендираното обезщетение за забава, изчислено върху платената главница за неимуществени вреди в размер на 95 000 лева, считано от 02.10.2020г. до 02.11.2022г., като ответникът посочва, че дружеството не е изпадало в забава, тъй като ищецът при предявяване на застрахователната си претенция е следвало да представи допълнителни документи.

Ответникът оспорва по основание и размер претенцията за имуществени вреди поради липсата на представен платежен документ, както и акцесорния иск - за лихвата за забава върху главния иск за обезщетяване на имуществените вреди.

По изложените съображения, моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, а при условията на евентуалност размерът на исковата претенция да бъде редуциран, съобразно със съдебната практика по аналогични случаи и с приноса от страна на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

Прави особено искане за обединяване на настоящото производство с търговски дела № 372/2023г. и № 373/2023г., двете по описа на ВОС, на основание чл. 213 ГПК, заведени по отношение на претърпените от Н. Н. К. и К. Н. Б. и страдания във връзка със смъртта на брат им В. Б., тъй като касаят един и същ предмет и установяването на едни и същи факти.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищцата, че носи доказателствената тежест да докаже, че на посочената дата е настъпило ПТП с посочения механизъм, че в следствие на ПТП е настъпила смъртта на В. Н. Б., че пострадалото лице е син на ищцата, че са претърпени твърдяните неимуществени и имуществени вреди, които са в пряка връзка с настъпилата смърт, че между ответника и виновния водач е налице валиден договор за застраховка със срок на действие, покриващ датата на ПТП, че е предявена претенцията за изплащане на обезщетение. По отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва върху обезщетението следва да се установи, че ответникът е изпаднал в забава от посочената начална дата и дължи обезщетение за забава в претендирания размер.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните факти, на които се позова, изключващи отговорността му, включително и фактите за наличие на съпричиняване на вредите, а именно, че пострадалото лице е допринесло за причиняването на вредоносния резултат, тъй като е пътувало без поставен предпазен колан.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът приема за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване:

4 че лек автомобил марка „Ш. К.", peг. № СА **** РР към дата 22.08.2020г. е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/06/120001832758 в ответното дружество; че по вина на С. А. С. на 22.08.2020 г. е настъпило ПТП; че В. Н. Б. е починал в резултат на ПТП; че И. А. Б. е майка на пострадалото лице В. Н. Б.; заплащането от ответника извънсъдебно на сумата в размер на 95 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на смъртта на сина й.

На основание чл. 300 от ГПК съдът указва на страните, че влязлата в сила присъда по НОХД № 420/2023 г. по описа на СГС е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице факти по отношение, на които страните не сочат доказателства.

На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът намира, че делото подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес.

По предварителните въпроси, по отношение особеното искане на ответника, съдът намира искането за неоснователно, тъй като макар претенциите да биват основани частично на общи факти, то във всяко едно производство ще бъдат установявани различни по вид претърпени вреди и с обединяването на производствата не би се постигнал по-голяма ефективност или бързина.

Горните мотиви обуславя т отхвърляне на същото.

На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК , съдът следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.