Решение № 14356 от 24.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14356 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20221110117946 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на В. Ю. П. срещу Прокуратурата, с която се иска осъждане на ответника да му заплати обезщетение за 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, и 6100 лева – обезщетение за имуществени вреди (разноски в процеса), претърпени вследствие на неоснователно обвинение в престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. четвърто и пето, алтернатива първа НК, повдигнато на 12.11.2010 г. по досъдебно производство № ЗМ 1814/2010 г. по описа на 5 РУ на СДВР, по което подсъдимият е оправдан с Присъда от 01.12.2016 г. по н.о.х.д. № 1319/2016 г. на Софийския градски съд, 3. състав, потвърдена с Решение № 122/14.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 48/2017 г. на Апелативен съд – София, и влязла в сила на 05.04.2017 г., както и обезщетение за забава за плащане на горепосочените суми за периода от 05.04.2017 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил обвинен в това, че през 2010 г. чрез изпращане на пратка до Казанлък с куриер „Спиди“ разпространил високорисково наркотично вещество – хероин, като за пръв път бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от от 12.11.2010 г., като му била наложена и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 600 лева. Твърди, че обвинението било внесено в Софийския градски съд на 10.08.2011 г. и било образувано н.о.х.д. № 3809/2011 г., като по това дело с присъда от 02.03.2012 г. ищецът бил признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от три години. След обжалване тази присъда била отменена с Решение № 319/25.10.2012 г. по в.н.о.х.д. № 669/2012 г. на Апелативен съд – София, и делото било върнато на 1 прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения. Отново бил внесен обвинителен акт, но производството пред Софийския градски съд отново било прекратено по н.о.х.д. № 5313/2012 г. поради открити съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза и било върнато на ответника. На 23.05.2013 г. ответникът внесъл нов обвинителен акт, по който с Присъда от 10.02.2015 г. по н.о.х.д. № 2484/2013 г. на Софийския градски съд, 16. състав, ищецът бил осъден на лишаване от свобода от две години, глоба от 5000 лева и привеждане на лишаване от свобода от три месеца по предходна присъда в ефективно наказание. С Решение от 17.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 1163/2015 г. на Апелативен съд – София тази присъда била отменена и делото било върнато за повторно разглеждане от Софийския градски съд, който с Присъда от 01.12.2016 г. по н.о.х.д. № 1319/2016 г. на Софийския градски съд, 3. състав, бил оправдан по повдигнатото обвинение, като тази присъда била потвърдена с Решение № 122/14.03.2017 г. по в.н.о.х.д.

№ 48/2017 г. на Апелативен съд – София, което влязло в сила на 05.04.2017 г.

Ищецът твърди, че участвал в множество процесуални действия по посочените дела лично, няколко пъти бил осъждан неокончателно и търпял шест години наказателен процес, което му причинило страдание, а освен това препятствало работата му и го злепоставило пред негови роднини и съседи.

Твърди освен това, че за заплащане на адвоката си във воденото наказателно производство е платил общо 6100 лева.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника – Прокуратурата, която оспорва иска по основание и размер към датата на подаването му.

Твърди, че не са представени доказателства за влизане в сила на оправдателната присъда. Сочи, че не се доказват претърпените страдания от уронване на доброто име на ищеца. Излага доводи, че тези вреди на ищеца не следва да се определят в така голям размер, тъй като същият е бил осъждан по две други наказателни производства, преди да му се повдигне обвинение по делото, за което претендира обезщетение. Сочи се, че това е и основание да се приеме, че не търпи така големи неудобства и от участието си в наказателния процес, тъй като е бил осъждан и преди това. Поради това се сочи, че поисканият размер на обезщетението е прекомерен спрямо действителните вреди на ищеца. Оспорва се ищецът да е имал в семейната и професионалната си среда безукорна репутация с оглед съдебното му минало. Посочва се, че не са изнасяни данни за обвинението сред обществеността. По отношение на претенцията за неимуществени вреди се претендира, че е недоказана, евентуално – че размерът на уговорените хонорари за адвокати на ищеца е прекомерен и следвало да бъде намален. Иска се отхвърляне на иска, евентуално – частично.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представено на лист 7 – 8 от делото, а и в оригинал на лист 78 от прокурорска преписка № 6537/2010 г. на Софийската градска прокуратура, на 12.11.2010 г. ищецът по делото В. Ю. П., тогава на ** години, бил привлечен като обвиняем за това, че на 02.02.2010 г. в София, в офис на 2 куриер „Спиди“ на *** държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин, с тегло 9,4698 г. на стойност 615,50 лева, като с куриерска пратка № 30723305/002.02.2010 г. го изпратил на Иван Петков Петков – престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. четвърто и пето, алтернатива първа НК, като му е наложена мярка за неотклонение „гаранция“ в пари в размер на 600 лева. Съгласно представено на лист 94 от досъдебното производство заключение на вещи лица, ищецът по настоящото дело е бил и обект на изследване от комплексна психиатрична и психологическа експертиза, назначена от разследващите органи. съгласно протокол на лист 144 от досъдебното производство разследването е било предявено на ищеца в деня на привличането му като обвиняем – на 12.11.2010 г.

Съгласно представено на лист 149 от досъдебното производство Определение от 10.12.2010 г. на Софийския градски съд, 13. състав, на ищеца е била определена окончателна мярка за неотклонение „гаранция“ в пари в размер на 500 лева. Това е наложило на 10.01.2011 г. на ищеца отново да се предявява разследване съгласно протокол на лист 150 от досъдебното производство. След назначена допълнителна експертиза за оценка на стойността на хероина, разследването е предявено на ищеца за трети път на 22.07.2011 г. съгласно протокол на лист 160 от досъдебното производство.

Съгласно обвинителен акт на лист 3 от н.о.х.д. № 3809/2011 г. на Софийския градски съд, 6. състав, на 10.08.2011 г. обвинението срещу ищеца е било внесено за разглеждане от първоинстанционния съд. Съгласно протоколи от съдебни заседания на лист 38, 65, 78 и 89 от същото дело са проведени четири съдебни заседания в присъствието на подсъдимия на 02.11.2011 г., 02.12.2011 г., 02.02.2012 г. и 02.03.2012 г. С приложена на лист 95 от делото Присъда от 02.03.2012 г. по н.о.х.д. № 3809/2011 г. на Софийския градски съд, 6. състав, ищецът е бил осъден на лишаване от свобода от три години и глоба от 10 000 лева.

С протоколно определение от 02.02.2012 г. по н.о.х.д. № 3809/2011 г. на Софийския градски съд, 6. състав, мярката за неотклонение на ищеца е изменена в „подписка“, като няма данни това определение да е обжалвано и следва да е влязло в сила на 10.02.2012 г., т.е. мярката за неотклонение „гаранция“ е действала спрямо ищеца за период от 10.12.2010 г. до 10.02.2012 г., или за една година и три месеца.

Съгласно представени на лист 3 и 18 въззивна жалба и допълнение ищецът е обжалвал Присъда от 02.03.2012 г. по н.о.х.д. № 3809/2011 г. на Софийския градски съд, 6. състав, като е образувано в.н.о.х.д. № 669/2012 г. на Апелативен съд – София, 8. състав, по което съгласно протокол на лист 25 от делото е проведено едно заседание на 03.10.2012 г.

Съгласно приложено на лист 29 от в.н.о.х.д. № 669/2012 г. на Апелативен съд – София, 8. състав, Решение по същото дело № 319/25.10.2012 г., Присъда от 02.03.2012 г. по н.о.х.д. № 3809/2011 г. на Софийския градски съд, 6. състав, е отменена, а делото е върнато на прокуратурата за уточняване на датата на извършване на инкриминираното 3 деяние, тъй като в обвинителния акт тя се колебае между 02.02.2010 г. и 22.02.2010 г. и не става ясно за коя точно дата е предявено обвинението.

Съгласно Разпореждане № 2004/05.04.2013 г. по н.о.х.д. № 5313/2012 г. на Софийския градски съд, 16. състав (на лист 8 от делото), поправеният след Решение № 319/25.10.2012 г. по в.н.о.х.д. № 669/2012 г. на Апелативен съд – София, 8. състав, обвинителен акт срещу ищеца отново не е бил изцяло уточнен досежно датата на инкриминираното деяние.

Съгласно представен на лист 3 – 5 от н.о.х.д. № 2484/2013 г. на Софийския градски съд, 16. състав, обвинителен акт, обвинението срещу ищеца е било изправено на 23.05.2013 г. Съгласно налични по делото на лист 73, 189, 277, 321, 364, 463, 513 и 555 протоколи от открити съдебни заседания, с участието на ищеца са проведени осем такива заседания на 08.11.2013 г.;

14.02.2014 г.; 02.04.2014 г.; 22.05.2014 г.; 14.07.2014 г.; 08.10.2014 г.;

02.12.2014 г. и 10.02.2015 г. С Присъда № 38/10.02.2015г. по н.о.х.д.

2484/2013 г. на Софийския градски съд, 16. състав (на лист 558 от делото), ищецът отново е признат за виновен и осъден на две години лишаване от свобода и 5000 лева глоба, като в изпълнение е приведено и предходно негово условно осъждане на три месеца лишаване от свобода.

Съгласно приложените по делото на лист 3 и 5 от в.н.о.х.д. № 1163/2015 г. на Апелативен съд – София, 3. състав, въззивна жалба и допълнение защитникът на ищеца е обжалвала Присъда № 38/10.02.2015г. по н.о.х.д.

2484/2013 г. на Софийския градски съд, 16. състав, за което е образувано в.н.о.х.д. № 1163/2015 г. на Апелативен съд – София, 3. състав. по същото дело съгласно протокол на лист 31 е проведено едно открито заседание с участие на ищеца на 11.03.2016 г., като съгласно наличното на лист 34 от делото Решение № 95/17.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 1163/2015 г. на Апелативен съд – София, 3. състав, Присъда № 38/10.02.2015г. по н.о.х.д. 2484/2013 г. на Софийския градски съд, 16. състав, е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния Софийски градски съд.

Въз основа на последното решение е образувано н.о.х.д. № 1319/2016 г. на Софийския градски съд, 3. състав, като съгласно намиращите са на лист 32, 90, 175, 267 и 321 от него протоколи от открити съдебни заседания ищецът е участвал в пет такива – на 12.04.2016 г.; 12.05.2016 г.; 17.06.2016 г.;

07.10.2016 г., и 01.12.2016 г. С Присъда № 313/01.12.2016 г. по н.о.х.д. № 1319/2016 г. на Софийския градски съд, 3. състав, ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения поради недоказаността им.

Срещу цитираната присъда е подаден протест, наличен на лист 3 – 5 от приложеното в.н.о.х.д. № 48/2017 г. на Апелативен съд – София, 5. състав.

Съгласно наличния на лист 17 от делото протокол по същото е проведено едно заседание с участие на ищеца на 15.02.2017 г., в което делото е обявено за решаване. С Решение № 122/14.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 48/2017 г. на Апелативен съд – София, 5. състав, оправдателната присъда за ищеца е потвърдена. Съгласно разписки на лист 33 – 35 от делото решението е връчено на защитника на 16.03.2017 г., а на прокуратурата и подсъдимия – на 20.03.2017 г., поради което при липса на данни за подадена касационна жалба 4 или протест присъдата е влязла в сила на 05.04.2017 г. след изтичане на 15дневния срок за оспорването ѝ.

Косвено влизането на оправдателната присъда в сила се потвърждава и от приложеното на лист 353 от първоинстанционното н.о.х.д. № 1319/2016 г. на Софийския градски съд, 3. състав, искане от 03.05.2017 г. на ВКП за запознаване с делото с цел преценка дали да се иска възобновяването му.

Съгласно адвокатско пълномощно и договор (на бланка) на лист 37 от н.о.х.д. № 3809/2011 г. на Софийския градски съд, 6. състав, по това дело ищецът е представляван от адв. Грънчарова, като в договора се съдържа и разписка за платени 200 лева хонорар в брой.