Определение № 11284 от 21.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40033/2025
- Вид
- Определение № 11284
- Подписан
- 21.03.2026
- В сила
- 21.03.2026
- Състав
- ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- § 1 т. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11284 гр. С., 21.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110140033 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. К. М., с ЕГН **********, представляван от адв. С. А. Н., съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.
С., ул. „********** (от към ул. „*******“) срещу: „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК 175330437, с адрес на управление: гр. С., р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес Център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899, с адрес на управление: гр. С., р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес Център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2026 г. от 9:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:
Ищецът твърди, че на 13.01.2022 г. между него и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № 2503956. На същата дата – 13.01.2022 г., ищецът сключил и акцесорен договор за обезпечаване на основния, а именно – Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст” ЕООД. По силата на Договора за потребителски кредит, „Кредисимо“ ЕАД е поел задължението да предостави на ищеца парична сума в размер на 1 500,00 лв., а последният се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: срок на кредита – 12 1 месеца, погасителни вноски – 12 ежемесечни погасителни вноски, размер на кредита – 1 500 лв., годишен лихвен процент – 34.94%, годишен процент на разходите – 41.12 %, такса за поръчител – 1 202,52 лв., общ размер на плащанията – 3 001,32 лв. По договора за поръчителство, обезпечаващ процесния договор за кредит, била начислена допълнителна такса за възнаграждение на поръчителя, дължима по силата на чл. 4, ал. 1 от процесния договор за кредит на юридическо лице – поръчител, предварително избрано и одобрено от „Кредисимо“ ЕАД. Ищецът твърди, че процесният Договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че Договорът за потребителски кредит не е изцяло недействителен, то същият съдържал нищожни клаузи. Поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.
Излага подробни съображения в тази насока. Моли съда да прогласи нищожност на Договор за потребителски кредит № 2503956 от 13.01.2022 г., сключен между ищеца Г. К. М. с ЕГН ********** и ответното дружество – „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условия на евентуалност - на клаузата, регламентирана в чл. 4 от процесния договор за предоставяне на обезпечение като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща ЗПК. Моли съда да прогласи нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 13.01.2022 г., сключен между ищеца Г. К. М. с ЕГН ********** и ответното дружество - „Ай Тръст” ЕООД с ЕИК 203508899 поради накърняване на добрите нрави и заобикалянето на задължителните изисквания на ЗПК, а в условие на евентуалност - на клаузата, съдържаща се в чл. 8, ал. 1 във връзка с Приложение № 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, че ищецът дължи възнаграждение на „Ай Тръст” ЕООД с ЕИК 203508899 в размер на 1 202,52 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от двамата ответниците, с които оспорват предявените искове.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД не оспорвам, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №2503956/13.01.2022г., по силата на който ответното дружество е отпуснало кредит на Г. К. М. в размер на 1500лв., за срок от 12 месеца, при приложим ГЛП в размер на 34,94% и ГПР в размер на 41,12%, като общият размер на всички плащания е в размер на 1798,80лв. Поддържа, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Освен това твърди, че размерът на възнаграждението за поръчител не бил известен на „Кредисимо” ЕАД към момента на сключване на договора за кредит. Твърди, че съгласно условията на договора кредитополучателят имал право, но не и задължение да предостави обезпечение. Сочи, че за кредитополучателя е била предвидена възможност в случай, че избере да предостави обезпечение за промяна на първоначалните условия по кредита, както и възможност за анулирането на кредита. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв) се сключвал след сключването на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, поради което „Кредисимо“ ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор не е страна. Твърди, че кандидатстването за кредита ставало в сайта на „Кредисимо“, като след попълването на заявката и при избор на поръчител потребителят се препращал към сайта на „Ай Тръст“ ЕООД, където се извършвало сключването на договора за поръчителство. Поради това ответникът „Кредисимо“ ЕАД, нямайки достъп до сайта на поръчителя, е нямал информация относно параметрите на договора за поръчителство. Не оспорва, че е собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но твърди, че двете дружества са самостоятелни юридически лица със собствен предмет и дейност. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между 2 ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.
Счита, че дори да е налице свързаност на лицата и наличие на скрито обогатяване, то би довело единствено до недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди, че дори процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит да е нищожен, неговата евентуална недействителност би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск спрямо него и присъждането на сторените по делото разноски.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че на 13.01.2022г. е сключен Договор за потребителски кредит №2503956/13.01.2022г. между Г.
К. М. от страна, като кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител Ай Тръст ЕООД и потребител Г. К. М.. Твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст“ ЕООД, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп. Впоследствие дружеството предоставя на „Кредисимо“ ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя. Поддържа, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, съгласно която, за да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябва да има следните три характеристики: трябва да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е (3) известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита“. Твърди, че предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител, е изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисъл сключването на този договор не било „задължително условие за получаване на кредита“, като възнаграждението за поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Правна квалификация:
Ищецът е предявил срещу „Кредисимо“ ЕАД главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с който се иска прогласяването на нищожността на Договора за потребителски кредит № 2503956 от 13.01.2022 г.
Ищецът е предявил срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, с които се иска прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 13.01.2022 г. към договора за потребителски кредит с „Кредисимо” ЕАД № 2503956 от 13.01.2022 г.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на Договор за потребителски кредит с първия ответник „Кредисимо" ЕАД със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни 3 материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По предявените искове за прогласяване на нищожност на договора за поръчителство в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че на 13.01.2022 г. е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ" ЕООД; 2/ че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания - че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 13.01.2022 г. се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че същият е лишен от основание.
Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следните факти: Между страните е сключен Договор за потребителски кредит №2503956/13.01.2022г., по силата на който ответното дружество е отпуснало кредит на Г. К. М. в размер на 1500лв., за срок от 12 месеца, при приложим ГЛП в размер на 34,94% и ГПР в размер на 41,12%, като общият размер на всички плащания е в размер на 1798,80лв. На 13.01.2022г. е сключен Договор за потребителски кредит №2503956/13.01.2022г. ежду Г. К. М. от страна, като кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител Ай Тръст ЕООД и потребител Г. К.