Решение № 7117 от 24.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7117 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100514157 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.294 ал.1 вр. чл.258 – 273 ГПК.

С решение №208/11.12.2023 г. по гр.д. №249/2023 г. на Върховния касационен съд, І ГО, е отменено решение от №3104 от 03.07.2020 г., постановено по гр.д. №11206/2019 г. по описа на СГС, с което е потвърдено решение №518419 от 29.10.2018 г., постановено по гр.д.

№82094/2017 г. по описа на СРС, 145 състав, в обжалваната част, с която е допусната делба на процесния недвижим имот, заедно със 70/2000 ид.ч. от общите части на сградата на етажната собственост и толкова ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на съделителите Х. А. А. и М.Г. А. срещу решение от 29.10.2018 г. по гр.д. №82094/2017 г. на Софийския районен съд, 145 състав, в частта, в която е допусната делба на 70/2000 ид.ч. от общите части на сградата на етажната собственост и толкова ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата и който е с идентификатор ***, с площ по документ за собственост от 529 кв.м., номер по предходен план 5, кв.400, парцел V по плана на гр.

София , м. „Центъра“, и площ по кадастрална скица 551 кв.м., при съседи с идентификатори:

***, ***, ***, ***, ***, припадащи се на

АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр. София, на втори етаж на сградата на ул. „******** /първи етаж над мецанина на ***-а по документ за собственост/ , бивша ул.

„********, състоящ се от: пет стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и килер, с площ 126,50 кв.м., с изложение към ул. „Граф Игнатиев“, заедно с тераса с барака за въглища, при съседи: д-р А.И.Д., и калкана на сградата към зданието на наследниците на К.Б. и общи съседи на сградата на етажната собственост: наследниците на К.Б., ул. „Граф Игнатиев“, ул. „Алабин“ и ул. „Белчев“, и Лea П., който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-33/15.06.10 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с адрес:

1 гр. София, район „Средец“, ул. „********, в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, при съседи: на същия етаж ***, под обекта - ***, над обекта - ***, при квоти:

48,5/100 ид.ч. за Б. С. К., 48,5/100 ид.ч. за Н. С. К., и 3/100 ид.ч. общо за Х. А. Ал- С. и М.Г.

А..

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че към допуснатия до делба апартамент принадлежат 70/2000 ид.ч. от общите части на сградата и от поземления имот, без да съобрази, че 27/2000 ид.ч. принадлежат към собствения им друг самостоятелен обект – тавански обект. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да допусне делба на процесния апартамент, заедно с 47/2000 ид.ч. от общите части на сградата и от поземленият имот. Не претендират разноски.

Въззиваемите съделители Б. С. К. и Н. С. К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендират разноски.

Решението не е обжалвано в частта, в която е допусната делба на описания по-горе апартамент при описаните по-горе квоти, и в частта, в която Б. С. К. и Н. С. К. са осъдени да заплащат на Х. А. А. и М.Г. А. на основание чл.344 ал.2 ГПК сумата от по 42,00 лв. месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от ищците, съответно на притежаваните от ответниците идеални части от имота, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение, до окончателното извършване на делбата, поради което е влязло в законна сила в тези му части.

В производството пред ВКС с определения от 24.07.2023 г. и 11.10.2023 г. на основание чл.227 ГПК като съделител по делото е конституирана наследникът по завещание на починалата М.Г. А. – А. Х. А..

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

От представените по делото нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №41, т.ХХVІІІ, н.д. №4691/1964 г., нот. акт за поправка на нот. акт №50, т.ХVІІ, н.д. №2905/1965 г. и протокол от 22.02.1984 г., с който е одобрена съдебна спогодба по гр.д. №3899/1984 г. по описа на СРС, 45 състав, се установява, че праводателят на страните – Р.Н.М., е придобила процесния недвижим имот, заедно със 70/2000 ид.ч. от общите части на сградата на етажната собственост и толкова ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата.

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 04.06.1990 г. се установява, че Р.Н.М. е придобила по силата на възмездна правна сделка следния недвижим имот, собственост на държавата, находящ се в гр. София, ул.

„********, представляващ таван със ЗП от 23,10 кв.м.

В настоящето въззивно производство е приета цялата продажбена преписка по 2 описания по-горе договор за продажба на държавния недвижим имот – таван, както и акт за държавна собственост №4807/21.12.1963 г. за апартамент от 7 стаи, находящ се на ІІ етаж и една таванска стая, заедно със съответните сервизни помещения и съответните ид.ч. от сградата и мястото.

По делото е представен нот. акт за продажба на недвижим имот №90, т.І, н.д.

№81/2014 г. на нот. З.Т., от който се установява, че Р.Н.М. е продала на А. Х. А. и Х.Ш. 2/100 ид.ч. от процесния апартамент, заедно с целия таван със ЗП от 23,10 кв.м., заедно с 27/2000 ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата.

От приетото в настоящето въззивно производство заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че описаният по-горе таван, придобит от Р.Н.М. по силата на договора за покупко-продажба на държавен недвижим имот, никога не е принадлежал към процесния апартамент, като таванът е без указан принадлежащ му дял от общите части на сградата, от правото на строеж или от дворното място, т.е. не разполага с такъв. От заключението се установява още, че таванът, принадлежащ към апартамента по описания погоре АДС №4807/21.12.1963 г., представлява процесния таван, продаден на Р.Н.М. с договора за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 04.06.1990 г.

Съгласно императивната разпоредба на чл.40 ЗУЕС, дяловете на собствениците на самостоятелни обекти от общите части на сградата в режим на етажна собственост и от дворното място, върху което тя е построена, са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните обекти, които те притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост. Определянето на обема общи части към обект от етажната собственост следва да стане в отделно производство с участието на всички етажни собственици, които са необходими задължителни другари поради естеството на спорното право, и всеки от съсобствениците може да поиска по реда на чл.40 ЗС да се определят припадащите се общи части към неговия или към друг самостоятелен обект от етажната собственост. Етажните собственици не могат по своя воля да определят /намаляват или увеличават/ дела от общите части към самостоятелен обект, не могат и да се разпореждат само с общи части или с различен дял от общите части от този, който се следва за конкретния обект, определен по правилото на чл.40 ЗС. До делба не може да се допуска част от самостоятелен обект или обект с различен от определения по правилото на чл.40 ЗС дял от общите части. Те са принадлежност към обекта по смисъла на чл.98 ЗС и го следват в законово определения обем. Нормата на чл.40 ал.3 ЗС дефинира как се определя дела от общите части когато собственикът на етаж или част от етаж прехвърли отделна част от своя имот на друго лице – като съотношение между стойността на прехвърлената и стойността на запазената част по време на прехвърлянето, като това правило се прилага и при делба.

В конкретния случай по делото се установи, че праводателят на страните – Р.Н.М., е придобила процесния апартамент, заедно със 70/2000 ид.ч. от общите части на сградата на етажната собственост и толкова ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот , в който е построена сградата, т.е. преди делбата на процесния недвижим имот припадащите се ид.ч. от общите на сградата и поземления имот, върху който е изградена, са били изначално определени. Установи се още, че таванският обект с площ от 23,10 кв.м. е бил придобит от Р.Н.М. през 1990 г. като самостоятелен обект на собственост, но в договора за покупкопродажба не са посочени съответните ид.ч. от общите части на сградата на етажната собственост и ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот. Таванът от две помещения, собственост на въззивниците, обаче се установи, че не е отделен от процесния апартамент като самостоятелен обект и какъвто и да е дела от общите части към този таван по правилото на чл.40 ал.3 ЗС /към момента на отделянето се следват съответни ид.ч. от общите части на сградата от съотношението между стойностите на прехвърлената и запазената част по време на прехвърлянето/, то това не касае ид.ч., принадлежащи на 3 процесния допуснат до делба апартамент.

По изложените правните съображения и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.77 ГПК, въззивниците следва да заплатят по сметка на СГС сумата от 500,00 лв., представляваща депозит за вещо лице.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №518419 от 29.10.2018 г., постановено по гр.д.

№82094/2017 г. по описа на СРС, 145 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Х. А. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „********, и А. Х. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „********, на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплатят по сметка на СГС сумата от 500,00 лв., представляваща депозит за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4