Решение № 216 от 02.03.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ / 02.03.2020г. гр.Плевен 02.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РЕНИ СПАРТАНСКА

: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ при секретаря Жени Стойчева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията

РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №1148 по описа за 2019г.на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд ,ІV-ти гр.с.№2085 от 22.10. 2019г.,постановено по гр.д.№2255/2019г. по описа на същия съд ОД на МВР Плевен,гр.*** ,представлявана от ***е осъдена да заплати на П.А.Д., ЕГН **********от гр.Плевен сумата 1

640,42 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 10.04.2016 г.до 31.03.2019 г.,получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на ИМ-10.04.2019г.до окончателното ѝ изплащане,както и сумата 205,98лв.,представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до завеждане на ИМ.С решението на ПРС ОД на МВР е осъдена да заплати на П.Д. деловодни разноски в размер на 490лв.На основание чл.78, ал.6 ГПК ОД на МВР Плевен е осъдена да заплати по сметка

Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 73,86лв.върху уважените искове.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от ОД на МВР Плевен, представлявана от директора ***чрез главен юрисконсулт ***като в жалбата са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/. За процесния период 10.04.2016г.-31.03.2019г., за който се претендира заплащане на допълнителни суми, като главница за положен нощен труд, който следва да бъде преобразуван към дневен труд със съответния коефициент са действали няколко наредби за реда ,организацията и разпределянето на работното време: Наредба № 8121з – 407/11.08.2014 г. /в сила до 02.08.2016 г./, Наредба № 8121з – 592/ 25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г./ и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г. Въззивникът твърди, че отмяната на Наредбата от 25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа занапред, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016 г. От 29.07.2016 г. до 02. 08. 2016г.,когато е обнародвана последващата Наредба е действала

Наредбата от 2014 г.,но само за четири дни. В нарушение на материалния закон, ПРС е мотивирал изцяло своите правни изводи за целия процесен период,съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от същата Наредба.Въззивникът счита за неправилни изводите на ПРС, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР, като съдът е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.В жалбата се излагат доводи, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР.Твърди се,че съгласно разпоредбите на ЗМВР на служителите от МВР е разрешено да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от лицата, работещи по трудово правоотношение и държавните служители по ЗДСл.,за които е разрешено полагане на 7 часа нощен труд,поради което коефициентът 1,143 не може да се приложи спрямо служителите на МВР,за които съотношението е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд ,равно на 1. Изложени са доводи,че ОД на МВР своевременно е заплащала на ищеца всеки положен час нощен труд с допълнително възнаграждение по 0,25лв. на час,че ако се приложи този коефициент от 1,143 ще има дублирано заплащане на положените часове нощен труд, веднъж като допълнително възнаграждение по 0,25лв.на час и още веднъж с оглед направената трансформация,като сумата неоснователно ще бъде завишена с 50 % за извънреден труд.Твърди се,че по делото не са събрани доказателства ищецът да е работил над рамките на установеното за него работно време по график и не му се дължи заплащане на извънреден труд с 50

% увеличение.В тази насока относно неприложимостта на гражданското законодателство и на НСОРЗ е посочена практика на районни и окръжни съдилища в страната.Въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявените искове, като главница и лихви, поради което моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС като неправилно и необосновано и вместо него постанови друго,с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Алтернативно в жалбата е взето становище,че ако не се възприемат изложените доводи за недължимост на претендираните суми от ищеца,исковата претенция следва да бъде отхвърлена частично за периода от 01.01.2018 г.- 30.06.2018 г.,за който период извънредния труд следва да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,в редакцията й ДВ бр.41/2017г.Въззивникът моли съда предявените искове, съответно за главницата с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ и чл.144 от КТ да бъде отхвърлен за сумата в размер на 302,78лв.,а предявеният иск за лихви на основание чл.86 от ЗЗД да бъде отхвърлен за сумата от 26,91лв лв.,съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.Претендират се и направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.В съд.заседание на 05.02.2020г.не се е явил представител на ОС на МВР Плевен.Депозирано е писмено становище,в което са изложени подробни доводи по съществото на спора.Претендират се и направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият

П.А.Д. ,чрез своя пълномощник адвокат В.П. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който се излагат доводи, че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.В тази насока са изложени подробни съображения,като се твърди, че за процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи за организацията и разпределяне на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно време в сила от 02.08.2016 г., като в тази Наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в предходно действащите наредби – от 11. 08. 2014г.,но в размер от 0,143, като е отпаднал с приетата Наредба от 25.05. 2015г. Посочено е,че липсата на такава правна норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените часове нощен труд от служителите на МВР в дневен такъв. При наличие на непълнота в специалната уредба,касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от 26. 01.2007 г./, като съгласно чл.9 ал.2 от същата, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Въззиваемият твърди, че в случая,по отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2 от горепосочената Наредба,че в противен случай, служителите на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители, досежно заплащането на допълнителни възнаграждения,като се излагат доводи,че международно-правните актове по които РБ е страна,също не допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение правото им на труд.В тази насока са изложени подробни съображения.Въззиваемият се позовава и на чл.52 от Хартата за основните права на ЕС.В заключение моли Окръжния съд да постанови решение,с което обжалваното решение на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.В съд .заседание на 05.02.2020г.въззиваемият П.Д. чрез своя пълномощник адвокат В.П. от ПАК оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на ПРС като правилно и законосъобразно. Претендират се и разноските за въззивната инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Окръжният съд като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Безспорно между страните е,че за процесния период 10.04.2016г.-31.03. 2019г.ищецът П.А.Д. е заемал длъжността „Ст.полицай-ВПА група ООР“ в 02 РУ-Плевен при ОД на МВР Плевен по служебно правоотношение.Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд

- дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време , съгласно чл.187 ал.3 от ЗМВР.

В исковата си молба,ищецът твърди, че за процесния период е положил нощен труд, както следва: за 2016 г. -416 часа нощен труд, за 2017г.- 568 часа нощен труд,за 2018г.-624 часа нощен труд и за

2019г.-64 часа нощен труд .От общо положените 1 760 часа нощен труд ищецът твърди, че следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, които възлизат на 2011,68 часа , съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд, което води до разлика от 251,68 часа,представляващи извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира че му се дължи допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 1761,76 лв.за периода 10.04.2016г.-31.03.2019г., ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-10.04.2019г. до окончателното й изплащане.С ИМ на осн.чл.86 ЗЗД ищецът претендира и лихва за забава в размер на 300лв.върху главницата за процесния период.

В хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице ***,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12/24 часови смени,в т.ч.и през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно.Съгласно експертизата за периода от 10.04.2016 г. до 31.03.2019г. ищецът е положил общо 1 736 часа нощен труд,който не е преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.Установено е от ВЛ,че този нощен труд е заплащан своевременно от ответника по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1984,248 часа,като за разликата от 248,248 часа е изчислено възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 640,42лв. при средна часова ставка 7,02лв.,формирана на база месечните основни работни заплати., изчислено с увеличение 50% за извънреден труд.Размерът на мораторната лихва от първо число на месеца,следващ месеца за начисляване на всяко възнаграждение до завеждане на ИМ-10.04.2019г.е 219,69лв.С допълнителното заключение ,а и с оглед дадените обяснения в съд.заседание на 24.09.2019г.ВЛ *** е определила размер на мор.лихва -205,98лв.,изчислена от изискуемостта за всяко тримесечие до завеждане на ИМ. По реда на чл.214 ГПК ищецът е направил изменение на предявените искове,съответно за главницата до размер на 1 640,42лв.,а за мораторната лихва до размер на 205,98лв.което е допуснато от ПРС в съд. заседание на 24.09.2019г.