Решение № 56 от 22.02.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. П., 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230100543 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от А. С. Т., ЕГН: **********, гражданка на Руска Федерация, родена на **** г. в гр. П., с адрес гр. П., бул. „Д.“ № 66, ап. 56, чрез адв. А.

П., АК – П., със служебен адрес гр. П., ул. „В.“ № 4, ет. 3 и Адвокатско дружество „Д.“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „В.“ № 4, ет. 3, представлявано от управителя Г.Д.Б., със съдебен адрес и адресат за призоваване и съобщения гр. П., ул. „В.“ № 4, ет. 3, за адв. А. П., против Ю. Ю. К., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „М.“ № 13.

Ищцата твърди, че на 20.04.2017 г. между страните е сключен договор за заем в писмена форма, по силата на който е предоставила на Ю. К. сумата от 5 100 евро, с левова равностойност 9945 лева, със срок за връщане на заема до 30.12.2017 г., като заемната сума е предадена в брой и договорът служи за разписка за нейното предаване и получаване. Посочва, че поводът за предоставяне на сумата била нуждата на К. от средства, които да бъдат вложени в бизнес начинанието й свързано с отглеждане на крави. Ищцата и ответницата били дългогодишни приятелки и не един път А. Т. предоставяла суми на Ю. К., като нямала основание да се съмнява, че сумата ще й бъде върната. Въпреки това, към настоящия момент ответницата не е върнала заетата сума.

В тази връзка, се иска от съда да постанови решение, с което да признае за 1 установено по отношение на Ю. Ю. К., ЕГН: **********, че същата дължи на А. С. Т., ЕГН: **********, сумата от 9 945 лева, представляваща дължима сума по договор за заем, сключен на 20.04.2017 г. в гр. П., с падеж за връщане на заема – 30.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производства.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна, в която се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Излагат се твърдения, че настоящия спор вече е бил разрешен от компетентен български съд, поради което е налице забрана на чл. 299, ал. 1 от ГПК, като се иска от съда да прекрати настоящето производство. Ответната страна сочи, че твърдяната заемна сума не й била предадена поради нейна лична нужда от финансови средства или нужда от такава за извършването на професионалната й дейност, а процесният договор представлява привидна сделка с относителна симулация, тъй като сделката е породила правни последици, различни от видимо уговорените в договора. Действителната цел на този договор била да играе ролята на разписка за платена сума, удостоверяваща, че ищцата е извършила своята дължима към ответницата престация по Договор за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност от 27.01.2015 г., която сума била посочена в договора и с помощта на която ответницата да закупи нужните животни, които впоследствие да отгледа, те да родят и да продаде новородените животни, като реализира печалба от продажбата, която да раздели с ищцата. Твърди, че към 27.01.2017 г. се задължила да издаде запис на заповед за цялата сума на договора в размер на 48 750 лева или 25 000 евро, която сума ищцата й предоставила в брой, без издаване на разписка, като се уговорили процесната запис на заповед да има такова предназначение. Ищцата инициирала съдебно производство пред ОС-Благоевград, с твърдение, че ответницата е изпаднала в забава и претендирала съдът да признае за установено, че ответницата й дължи по запис на заповед от 27.01.2017 г. сума в размер на 48 750 лева. С Решение № 2122/09.05.2019 г. по гр.д. № 116/2018 г. по описа на ОСБлагоевград, съдът отхвърлил така предявения иск, като в мотивите си приел за доказано, че запис на заповед от 27.01.2017 г. е издаден във връзка със сключения между страните договор за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност от 27.01.2015 г. Цитираното решение е потвърдено с Решение № 2726/09.12.2019 г. по в.гр.д. № 3188/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, което с Определение № 392/20.05.2020 г. по гр.д. № 968/2020 г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване.

Ответната страна поддържа становище, че дори да се приеме, че процесният договор за заем е действителен, то ищцата е следвало да се ползва от уговореното между страните в Допълнение към договора за инвестиции, сътрудничество и 2 съвместна дейност № 6 от 27.01.2015 г., обезпечение на заема, а именно чрез запис на заповед, издаден от заемателя за сума в размер на 12 500 евро, еквивалентна на 24 375 лева. Твърди, че като е инициирала настоящото производство посредством документ по чл. 410 ГПК (договор за заем), вместо документ по чл. 417 ГПК (запис на заповед), ищцата не е спазила договорената между страните клауза (чл. 11 от договора за заем от 20.04.2017 г.) и е нарушила чл. 20а ЗЗД, което противоречи на добрите нрави. В тази връзка навежда, че въз основа на Запис на заповед от 20.04.2017 г. ищцата е инициирала съдебно производство, окончателно приключило с Решение № 2073/08.05.2019 г. по в.гр.д. № 155/2019 г. по описа на ОС – Благоевград, с което е отменено Решение № 10/14.01.2019 г. по гр.д. № 694/2018 г. по описа на РС – П., и с което въззивният съд е отхвърлил осъдителния иск на ищцата срещу ответницата, като е посочил, че записът на заповед от 20.04.2017 г. за сума в размер на 24 375 лева, не съдържа нужните реквизити – падежна дата, поради което е нередовен от външна страна документ.

На следващо място, ответната страна прави възражение за изтекла погасителна давност, като твърди, че вземането се погасява с изтичането на тригодишния срок по чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Прави възражение по чл. 26, ал. 2 за разкриване на относителна симулация, като поддържа, че договор за заем от 20.04.2017 г. представлява разписка за платена от ищцата сума, представляваща задължение за предоставяне на инвестиция за закупуване на животни по договора за съвместна инвестиция и сътрудничество от 27.01.2015 г.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и поддържа предявения иск, депозира писмено становище по възраженията наведени от ответната страна в отговора на исковата молба.

Ответната страна не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа изложените в отговора доводи за неоснователност на предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В хода на производството по делото са ангажирани писмени доказателства, разпитани са свидетели.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.д. № 1773 по описа на РС - П. за 2022 г. се установява, че е издадена заповед № 1057 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.12.2022 г., по силата на която е разпоредено длъжникът Ю. Ю. К. да заплати на кредитора А. С. Т. сумата от 9945 лева, представляваща левовата равностойност на 5100 евро - главница по Договор за заем от 20.04.2017 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /29.12.2022 г./ до изплащане на задължението, както и сумата от 200 3 лв. - държавна такса и 960,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.

По делото е представено заверено копие на документ, озаглавен Допълнение към договора инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност № 6, като саморъчно е изписано „от 27.01.2015“. Коментираният документ обективира, че на 20.04.2017 г. в гр. П., е сключен договор за заем между ищцата като заемодател и ответницата като заемател, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 5100 евро, еквивалентна на 9945 лева, за срок до 30.12.2017 г., като след изтичането на този срок заемателят е задължен да върне даденото (чл. 1 от договора), като сумата е предадена на заемателя в деня на сключването на договора и същият служи като разписка за нейното реално предаване и получаване (чл. 2 от договора). В част V – „Обезпечение на заема“ от цитирания договор, в чл.11 страните са уговорили, че връщането на заема по настоящия договор се обезпечава чрез запис на заповед издадена от заемателя за сумата 12 500 (дванадесет хиляди и петстотин) евро, еквивалентна на 24 375 (двадесет и четири хиляди триста седемдесет и пет) лева, която е издадена за обезпечение по 3 бр. договори за заем, включително.

Към доказателствения материал по делото е приобщен Договор за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност, сключен на 27.01.2015 г. в гр. П., между ответницата Ю. Ю. К. и А.В.Т., с ЛНЧ: *** и ищцата А. С. Т., с ЛНЧ: ***, ведно с надлежен превод от руски език. От съдържанието на този договор се извличат следните параметри на породеното от него правоотношение, а именно, че ответницата и ищцата и нейният съпруг декларират своите намерения за сътрудничество в областта на селското стопанство, като са постигнали съгласие за закупуването на 25 крави и 25 телета, които животни след закупуването им ще се намират във фермата като залог за вложените инвестиции до прекратяването на договора или при неговото изменение, а 50 % от печалбата инвеститорът може да прибира на всеки 6 месеца, както сметне за необходимо. Ю. К. се задължава да осигури паша, отглеждане, изхранване и други необходими неща за тези крави и телета във ферма № 2850-0283 в гр. П., т.е. да поеме отглеждането им, след което да извършва продажба на телета, печалбата от които ще дели наполовина с инвеститора, както и да предостави печалбата за 2015 г. - 2016 г. до 15.05.2016 г., след приспадане на разходите и данъците, като е определена приблизителната печалба от вложената сума за 2015 г. - 2016 г. – 50 % за половин година или 12 500 евро. Посочената в договора сума на инвестицията е 25 000 (двадесет и пет хиляди) евро, която се дава в момента на сключване на договора, който се сключва за срок от две години, с последващо удължаване до 2020 г. - 2022 г. След положените от страните по договора подписи, следват ръкописните отбелязвания: „На 28.10.2016 г. получих 14 000 /четиринадесет хиляди лева/“ с положен подпис; „Днес, 27.06.2016 г. аз, Т. А. С., получих от К. Ю. 2 000 /две хиляди/ евро, като процент по настоящия договор“ с положен подпис и отбелязване в скоби А. С. Т.; „На 30.09.2016 г. аз, Т. А. С., получих от К. Ю. 2 500 /две хиляди и петстотин/ евро, като процент по 4 настоящия договор“ с положен подпис и отбелязване в скоби А. С. Т.; „Договорът се удължава до 27.01.2018 г.“ с положен подпис.

В подкрепа на тезата си, че ищцата е продала наличното си имущество в Русия, за да може да инвестира получените суми в съвместното сътрудничество с ответницата, от ищцовата страна са представени документи, ведно с преводи от руски на български език на Договор за продажба на недвижим имот от 14.01.2015 г., Допълнително споразумение към договор за продажба от 14.01.2015 г., Договор за покупко-продажба от 30.05.2014 г., и Договор за покупко продажба на МПС от 27.08.2014 г.

Представила е и два броя Годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за данъчна година 2017 г., ведно с Приложение № 6 и Приложение № 11 към тях, за данъчно задължените лица А.Т. и А.

С. Т.. Съгласно двата броя Приложение № 6 към цитираната декларация, през 2017 г. и двете данъчно задължени лица са получили доходи от източници в България (Ю. Ю.

К.) в размер на 12 223,94 лв., за което са внесли и дължимия данък, видно от приложените два броя преводно нареждане от 30.04.2018 г. Видно от двата броя Приложение № 11 за предоставени/получени парични заеми за данъчна година 2017 г., и А.Т. и А. С. Т. са декларирали, че размерът на непогасения остатък по предоставени парични заеми в полза на Ю. Ю. К., са както следва: остатък в размер на 24 447,88 лв. по предоставен заем през 2015 г., и остатък в размер на 36 671,81 лв. по предоставен заем през 2017 г. Приложен е и Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 316/01085/Р00000000127584 от 22.05.2020 г., с посочен в договора кредитор „УниКредит Булбанк“ АД и кредитополучател А. Т., както и жалба до Софийска апелативна прокуратура от А. С. Т. и др.

Разпечатката съдържа 25 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/256b37fc-3dac-4328-ab80-3c99b4d24997