Решение № 4486 от 17.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4486 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. К. при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. К. Гражданско дело № 20221110165815 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Старт Спед“ ЕООД, с ЕИК:

201525953, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Гео Милев, ***, ет. партер, офис 1, уточнена с молби с вх. № 11411/16.01.2023 г., с вх. № 46878/20.02.2023 г., с вх. № 93414/04.04.2023 г., подадена чрез законния му представител – управител Б.М.А., против Т. А. А., с ЕГН **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 12072,62 лева /левовата равностойност на 5400 британски лири/, представляваща наложена глоба на лицето Т. А. А. в качеството му на работник при ищеца на длъжност „шофьор на товарен автомобил – международни превози“ за установено откриване на 9 нелегални мигранти на 03.02.2020 г. на пристанище Кале в управляван от него служебен автомобил, която глоба е заплатена от ищцовото дружество, ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 01.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „Старт Спед“ ЕООД, като подизпълнител и дружеството „Сигма голд“ ЕООД, като възложител, е имало сключен и действащ рамков договор, по силата на който ищцовото дружество се задължава да превозва товари по поръчка на възложителя.

От своя страна ищцовото дружество „Старт Спед“ ЕООД било в трудово правоотношение с ответника в периода от м. декември 2019 г. до м. март 2020 г., като ответникът заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил – 1 международни превози“. Посочва се, че в изпълнение на трудовите си задължения ответникът с Допълнително споразумение № 1/20.12.2019 г. е бил командирован за периода от 20.12.2019 г. до 19.03.2020 г. до страни-членки на ЕС с товарен автомобил с рег. № СА **** ХТ и ремарке с рег. № СВ **** ЕА.

На следващо място се твърди, че служителят бил запознат с инструкции и вътрешни заповеди за предотвратяване на неправомерно качване на мигранти в управляваното от него превозно средство. Посочва, че при постъпване на работа служителят е преминал и обучение в 7 видеоурока, в които се разяснява и е разработена методология как следва да действа при ситуация с неправомерно качване на мигранти в превозното средство. Твърди, че според тази методология и вътрешни правила след почивка и при потегляне със служебното превозно средство, служителят е бил длъжен да провери ремаркето, пломбажното въже и катинара, както и дали брезента, с който е покрито ремаркето не е срязан и да попълни резултата от всички тези проверки в чек листове, които са му били предоставени. Според така разработената методология при съмнение за неправомерно проникване в превозното средство, служителят е бил длъжен, когато стигне до компетентните органи на съответната държава да изиска проверка, като поиска при откриване на нарушение органите, извърпили проверката да отразяват своите констатации в двуезичините чек листове, за да се оправдаят евентуални нанесени щети по превозваната стока.

В процесния случай обаче ответникът изпълнявал курс до Великобритания. На 03.02.2020 г. на пристанище Кале е проверено служебното превозно средство, с което е осъществяван превозът, като при извършване на проверката е установено, че в ремаркето са скрити общо 9 души – нелегални мигранти или лица, които укриват такива.

Вследствие на така установеното нарушение, на ищцовото дружество и на шофьора първоначално е наложена глоба в размер на по 8100 британски лири. За налагане на глобата обаче ищецът разбрал едва на 22.04.2020 г., когато е бил уведомен от Гранична полиция на Великобритания, като е предупреден, че при неплащане на наложената глоба следващият автомобил на фирмата, който иска да премине граничния пункт, ще бъде спрян. Посочва, че глобата е наложена на дружеството и на водача Т. А., като за глобата на водача дружеството отговаря солидарно с него.

На следващо място се излагат подробни доводи, че ищцовото дружество наело адвокатска кантора във Великобритания, на която платил хонорари, разноски, такси /останали за негова сметка/, вследствие на което е успял да намали глобата от 900 на 600 британски лири за всяко намерено (укрито) лице.

Поради солидарната отговорност дружеството се е наложило да заплати две санкции – едната, наложена на дружеството и другата – наложена на лицето, работещо за дружеството. Твърди, че е влязъл в контакт с водача след като е разбрал за налагане на глобата, поискал е да заплати задълженията си или да остане да работи при ищеца, докато покрие глобата, но ответникът е отказал.

След извършване на нарушението, за което е наложена глобата, ответникът се прибрал в България, по не искал да изпълнява заявките на 2 ищцовото дружество-работодател и да осъществява повече курсове – като уточнил, че е оставил влекача на платен паркинг, тъй като не се е чувствал добре от случая.

Поради допуснатите тежки нарушения на трудовата дисциплина ищецът уволнил ответника.

Излагат се подробни доводи, че глобата е наложена заради тежко нарушение на трудовите задължения от страна на ответника, за които е бил запознат и които са били уредени в длъжностната харакеристика, в Правилника за вътрешния трудов ред, в Заповед за отговорностите на шофьорите в Западна Европа, Допълнително споразумение № 36/13.12.2019 г. и извършено умишлено, с което нарушение е причинил имуществена вреда на своя работодател – наложена глоба, заплатена от ищцовото дружествоработодател. Поради това навежда, че е налице основание за ангажиране на пълна имуществена отговорност на работника по чл. 203, ал. 2 от КТ, вр. с чл.

45 от ЗЗД.

В последната уточнителна молба се твърди, че ищецът е заплатил иззяло процесната глоба – както тази наложена на самото дружество, така и тажи на водача /поради солидарната отговорност/ - за което представя платежни нареждания – като поддържа, че това станало на 25 вноски.

С тези аргументи иска претенцията да бъде уважена.

С исковата молба са представени: трудов договор № 36/13.12.2019 г., длъжностна характеристика на Т. А., заповед за отговорностите на шофьорЗападна Европа, Правилник за вътрешния трудов ред, Допълнително споразумение №1/20.12.2019 г., декларация от 13.12.2019 г., подписана от Т.

А., бланка за ЧЕК листове, уведомително писмо за наложена глоба с превод от английски на български език, протокол от гранична полиция, ведомости за преведени заплати, снимков материал - 2 бр черно-бели снимки.

С допълнителни молби са представени платежни нареждания, заповед за уволнение, съдебно решение, извлечение от електронно банкиране.

Представени са в превод и документи от гранични власти във Великобритания и във връзка с производството по обжалване.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Т. А. А. е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

Посочва, че изложените в исковата молба твърдения са неверни.

Признава, че е работил като международен шофьор при „Старт Спед“ ЕООД.

Посочва, че при извършване на превоза, по време на който му е наложена процесната глоба, стриктно е изпълнявал своите служебни задължения и дадените от работодателя инструкции за проверка на ремаркето. Твърди, че работодателят не му е предоставил пломбажно въже и катинар и поради това служителят ги е закупил със собствени средства и е заплатил сума от 158 евро, която все още не му е възстановена от ответника.

Относно процесния случай посочва, че при първоначална проверка композицията е минала през скенер и е отворен брезента за извършване на 3 физическа проверка, като митничарите не са открили мигранти. Едва след извършване на полицейска проверка с кучета и след разчуване на превозваните каси се е установило, че са налице тайници, в които са се намирали нелегални мигранти. Посочва, че мигрантите са били там при натоварване на камиона и шофьорът не е знаел за това, при извършване на превоза и поради това отрича наличието на умисъл.

Тайниците, в които са се намирали мигрантите, са били в превозвания товар и водачът на превозното средство не е имал достъп до тази част на камиона. Посочва, че според констатациите на белгийските и английските власти служителят не е знаел за наличието на тайници и прекарването на мигранти. Поддържа, че не за първи път на камиони на ищцовото дружество са откривани скрити нелегални мигранти. Твърди, че наложената на ищеца глоба е в размер на 5400 британски лири или по 600 лири на намерен нелегален мигрант и че наложената санкция е солидарно на работодателя и шофьора.

След налагане на глобата ответникът твърди, че е поискал от ищцовото дружество да осъществява превоз по друг курс, работодателят му е обещал да удовлетвори искането му, но след това му е възложен отново курс по същата дестинация и при следваща проверка отново са открити нелегални мигранти.

Твърди, че поради нежеланието си да бъде използван за извършване на нелегални дейности категорично е заявил на работодателя си, че желае да прекрати курса, но работодателят му не е взел никакви мерки и е продължил да издава незаконни разпореждания. Ответникът твърди, че е чувствал застрашени здравето и живота си, тъй като е бил принуждаван да превозва агресивни мигранти от своя работодател, което е незаконно, поради което е отказал да изпълнява незаконните разпореждания на работодателя и е спрял да осъществява превози. Оспорва наличието на вина, причинната връзка, отрича да е имал противоправно поведение.

Евентуално, при установяване на небрежност, посочва, че следва да носи ограничена имуществена отговорност, но тя не може да се реализира по съдебен ред преди да е спазена извънсъдебната процедура по чл. 210 КТ.

Моли съдът да отхвърли предявените искове.

В условията на евентуалност, ако съдът уважи иска, прави възражение за прекомерност и оспорва иска по размер, като посочва, че като солидарен длъжник по наложената глоба, ответникът следва да отговаря не за пълния размер на глобата, а само за половината от глобата или за 2700 британски лири.

Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

По делото са разпитани и свидетели – Л. С. Л.

/служител на ищеца/ и В. Д. П. /без дела и родство със страните по делото/.

В проведеното на 12.11.2024 г. процесуалният представител на ищеца изрично уточнява, че за процесния случай са наложени две глоби – всяка по 5400 евро – едната на самото дружество и едната лично на шофьора.

Доколкото обаче дружеството отговаряло солидарно с шофьора за наложената на него глоба, то ищецът бил принуден да заплати същата. В тази връзка се 4 уточнява изрично, че претендираната по настоящото дело сума е именно глобата, наложена лично на шофьора, която ищецът заплатил в качеството му на солидарен длъжник / а не глобата, която дружеството платило на собствено основание/.

В съдебно заседание по делото, проведено на 18.02.2025 г. ищцовото дружество чрез адв. К. счита иска за доказан и иска същият да бъде уважен.

Ответникът редовно призован, не се явява. От процесуалния представител на същия е постъпило писмено становище, с което се иска отхвърляне на иска.

От ищеца по делото са постъпили писмени бележки.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приложения трудов договор от 13.12.2019 г. се установява, че същите са били в трудово правоотношение като ответникът е бил назначен да изпълнява длъжността „шофьор, товарен автомобил, международни превози“. Трудовият договор е подписан от ответника като същият е постъпил на работа на 20.12.2019 г. Заедно с трудовия договор е подписана и декларация от 13.12.2019 г., с която ответникът е посочил, че е запознат с отговорността, която носи в хипотезата на чл. 203 от КТ, както и чл.