Решение № 11932 от 03.11.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11932

Варна, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIV състав, в съдебно заседание на трети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

При секретар ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА административно дело № 20257050701130 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.10 ал.6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/, вр. с 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба вх. № 8699/23.05.2025 г., подадена от О. Б., гражданин на Украйна с [ЛНЧ] със статут на временно пребиваващ в РБългария, като майка и законен представител на детето Р. О. Б. с [ЛНЧ], роден на [дата]. срещу Заповед № ЗСПД /Д-В/7176 от 08.05.2025 г., постановена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, с която е отказано отпускане на месечна помощ по чл.8д ал.1 от ЗСПД за отглеждане на дете с трайни увреждания.

В жалбата по подробно изложени съображения се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с неговата цел. Оспорва се изводът на административния орган, че не е налице предвидено основание за получаване на тази помощ в друг закон или в международен договор, по който РБългария е страна. В тази връзка жалбоподателката се позовава на чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Твърди се, че същата е ратифицирана от Великото народно събрание от 11.04.1991г., т.е. налице е международен договор, по който Р. България е страна. Позовава се на разпоредбата на чл. 3 от Конвенцията за закрила на детето и на чл.14 от Конституцията на Р. България предвиждаща закрила на майчинството и децата. По горните, подробно развити в жалбата съображения, и предвид прякото приложение на Конвенцията на ООН за правата на човека и преимуществото й пред вътрешното законодателство, се поддържа, че са налице основания за получаване на търсената помощ. По изложените съображения се моли отмяна на заповедта и връщане на преписката на ответника със задължителни указания за издаване на заповед в посочения смисъл.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се представлява. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника адв.А., оспорването се поддържа на изложените основания. Изразява се становище по съществото на спора, в което в контекста на доразвитите основания по жалбата, се твърди, че О. Б. отговаря на условията за предоставяне на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане, предвид и представените по делото доказателства. Прави искане за отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски.

Ответната страна - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, оспорва жалбата. По съображения в писмена молба с.д. № 15204/23.09.2025 г. сочи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, без допуснати процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. По същество сочи, че за да възникне правото по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените законови предпоставки. Носители на правото на семейни помощи за деца при спазване на чл. 3, т. 3 от ЗСПД, са семействата, в които единият от родителите е български гражданин, съответно детето/децата е/са с българско гражданство и се отглеждат в страната. В случая по делото е установено, че детето и родителят са с украинско гражданство - както към момента на подаването на заявлението, така и към момента на постановяване на обжалваната заповед. В четири от петте хипотези на чл.3 ЗСПД, това право е признато само на българските граждани. Правото на семейни помощи за деца на чужди граждани е регламентирано само в хипотезата на чл.3, т.5 ЗСПД, която също не е налице, т.к. към момента липсва договор между двете държави, предвиждащ изплащането на подобни помощи и Директивата за временната закрила е неприложима в случая. В тази връзка счита, че при проверка на обжалвания акт следва да се отчете липсата на препращаща норма, последващ акт на държавен орган, който да прецизира отпускането на конкретния вид помощ и да стане основание социалните служители, които нямат право да тълкуват закона и действат при условията на обвързана компетентност, да я предоставят. Прави възражение по претендираните разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима.

Административен съд – Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и приложимите материални разпоредби, намира за установено от фактическа страна, следното:

О. Б., гражданин на Украйна с [ЛНЧ], е с предоставена временна закрила, заедно с децата си Р., р. *******г. и Н., р.*******г., съгласно Регистрационна карта на чужденец № *********** /л.10/. Оспорващата е подала Заявление – декларация вх. № ЗСПД/Д-Б/7176/08.05.2025г. за отпускане на месечна помощ за дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД, за сина си Р. Б.. Заявлението - декларация е разгледано от социален работник, който на 08.05.2025г. е дал заключение, че лицата са с украинско гражданство и няма закон или сключен международен договор, по който РБ да е страна и в който да е предвидено получаването на този вид помощ - основание за отказ на помощта по чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

Със Заповед № ЗСПД /Д-В/7176 от 08.05.2025 г., постановена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, е отказано отпускане на месечна помощ по чл.8д ал.1 от ЗСПД за отглеждане на дете с трайни увреждания - Р. Б. р.******г., на основание чл. 3, т.5 от ЗСПД.

Видно от мотивите на заповедта, отпускането на исканата помощ за детето е отказано поради факта, че членовете на семейството на заявителя са с украинско гражданство и липсва нормативна уредба, предвиждаща получаване на този вид помощ, което обуславя неприложимост на чл. 3 т. 5 ЗСПД.

С жалбата от оспорващата са представени: Експертно решение № 91153 от 80/28.04.2025г. от ТЕЛК към МБАЛ „Княгиня Клементина“ – София ЕАД Варна, от което се установява, че Р. Б. е освидетелстван с 50 % увреждане без чужда помощ за срок до 01.04.2028г. с водеща диагноза „Нарушение на активността и вниманието“ с придружаващо заболяване „Смесено разстройство на училищните умения“; Регистрационна карта на чужденец № ********* /л.10/, където детето Р. Б. е вписано като придружаващо дете под 14 год.възраст. Срокът на действие на картата е до 04.03.2026г.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 от АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 10, ал. 4 от ЗСПД – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в предвидената писмена форма и при спазване на задължението за мотивиране по чл. 10, ал. 5 от ЗСПД и чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което не страда от пороци, сочещи на нейната нищожност. В производството съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта до степен, налагаща неговата отмяна на това основание.

Оспорващата не твърди и при извършената от съда служебна проверка не се установиха допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Последната съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който я издава, посочен е адресатът на акта, изложени са достатъчно фактически и правни основания за издаването й, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

Оспорената заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон, по следните съображения:

Съгласно чл.8д, ал.1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители /осиновители/, когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съгласно ал.7 месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичане срока, определен в предоставеното експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от ЗСПД.

В случая няма спор, че жалбоподателката е украинска гражданка, майка на дете до 18-годишна възраст, с установени 50 % вид и степен на увреждане, както и че заедно с двете си деца са със статут на временно пребиващи на територията на Република България. Съдът приема за безспорно от ответника и обстоятелството, регламентирано в разпоредбата на чл.8д ЗСПД, че детето Р. Б. се обучава по надлежния ред с цел завършване на средно образование, доколкото в представения от ответника „Лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална помощ“ е отбелязано от негов служител, че заявлението за отпускане на социално плащане е окомплектовано с всички документи съгласно нормативните изисквания.

Спорен по делото е въпросът дали О. Б., при тази фактическа установеност има право на помощта по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, или такава не й се дължи на соченото в заповедта основание – чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

С нормата на чл. 3 ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Същевременно чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл.2, ал.6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ включва социалните помощи, в т.ч. и за лица с предоставена временна закрила. От своя страна претендираната помощ по чл.8д ал.1 от ЗСПД представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл. 2, ал. 2 от ЗСП.

В този смисъл разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД е в противоречие с чл.39 от ЗУБ и чл.2, ал.6 от ЗСП. Това противоречие следва да бъде разрешено при съобразяване с поетите ангажименти от Република България относно правата на детето и разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

Съгласно чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето, която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Следва да се зачете и разпоредбата на чл.23, ал.2 от Конвенцията за правата на деца с увреждания, съгласно която държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето с умствени или физически недостатъци на специални грижи и насърчават и осигуряват според наличните ресурси оказването на такова дете и на поелите грижата за него на помощ, за която са направени постъпки и която отговаря на състоянието на детето и на положението на родителите или другите лица, грижещи се за детето.