Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14752 от 17.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69124/2021
Вид
Решение № 14752
Подписан
17.12.2022
В сила
17.12.2022
Състав
ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 14752 гр. София, 17.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И. като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20211110169124 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] (с предишно търговско наименование [фирма] – до 14.06.2022 г., видно от справка в ТРРЮЛНЦ) против Д. М. Д. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 125 лева, представляваща ½ част от възнаграждение по договор за посредничество от 31.07.2019 г., както и сумата от 212 лева, представляваща еднократно начислена неустойка за забава по т. 8.1. от договора.

Ищецът твърди, че на 31.07.2019 г. между него, от една страна, в качеството му на изпълнител и ответника Д. Д. и третото за процеса лице М.И., от друга страна, в качеството им на възложители, бил сключен договор за посредничество, по силата на който се задължил да осъществява посредничество при продажбата на недвижим имот, собственост на насрещната договаряща страна, представляващ апартамент № 1, находящ се на адрес: гр.

София, местност „Л.“ срещу заплащането на възнаграждение за извършената услуга, равняващо се на 1,5 % от продажната цена на имота. Посочва се, че съгласно уговореното между страните това възнаграждение следвало да бъде заплатено на [фирма] (понастоящем "ЕКС НВД") в деня на сключване на предварителен договор за покупко – продажба на жилището. В клаузата на т. 7 от договора била уговорена солидарна отговорност на Д. и И. за заплащането му. Ищецът поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора провеждал огледи и предлагал на възложителите различни предложения от кандидат – купувачи. Сочи, че на 13.08.2019 г. възложителите по договора за посредничество сключили предварителен договор за продажба на апартамента. Съгласно клаузата на чл. 1 от този договор продажната цена възлизала на сумата от 145 000 евро, равняващи се по фиксинга на БНБ на сумата от 283 595 лева. От този момент за възложителя по договора за посредничество възникнало вземане спрямо изпълнителите за възнаграждение за оказаната услуга в размер на сумата от 4 253 лева с вкл. ДДС. Излага се, че М.И. заплатила в полза на [фирма] сумата от 2125 лв., но останалата част останала непогасена. Доколкото ответникът е солидарно отговорен за заплащането на договореното възнаграждение, то ищецът претендира сумата от 2125 лв. от същия. Съгласно клаузата на т. 8.1 от договора за 1 посредничество при забава от страна на възложителя в изплащането на цялото или на част от дължимото възнаграждение на посредника, в полза на същия е дължима неустойка в размер от 1 % на ден, определена върху дължимата сума, но не повече от 10 %. Предвид допуснатата от ответната страна забава, ищецът претендира и сумата от 212 лв., представляваща неустойка за забава, формирана като 10 % от неплатената сума от 2125 лв. С тези съображения ищцовото дружество отправя искане за уважаване на исковите претенции.

Претендира присъждане на сторените разноски по делото.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Д. М. Д. на 16.08.2022 г., като в законоустановения и указан му едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор.

В съдебното заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба, като отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, считайки, че са налице законоустановените предпоставки за това. Претендира присъждане на разноските, сторени в производството, съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.

Ответникът Д. М. Д. редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване на неприсъствено решение, са налице: ответникът Д. М. Д. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл.

238 ГПК с разпореждането на съда от 04.01.2022 г., редовно призован за първото по делото съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същевременно, в съдебно заседание ищецът е релевирал изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира, че от посочените в исковата молба обстоятелства и от приетите по делото писмени доказателства – договор за посредничество от 31.07.2019 г., предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 13.08.2019 г. и приложение № 1 от 13.08.2019 г. към него, може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове, а именно за възникването на облигационно правоотношение между страните по силата на договор за посредничество от 31.07.2019 г., за изпълнение на задълженията на ищеца [фирма] по договора, в качеството му на изпълнител, изразяващи се в осъществяване на посредничество при продажбата на процесния имот, за настъпването на уговорените условия и падеж за заплащане на възнаграждението – сключването на предварителен договор за продажба на имота с купувач, предложен от ищеца, за наличието на уговорена между страните валидна неустоечна клауза, изпадането на ответника в забава и размера на претендираните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл.

239 ГПК, с което предявените осъдителни искове следва да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има 2 единствено ищецът. В полза на същия следва да бъде присъдена сумата от общо 1 135 лева, от които 135 лева – внесена държавна такса и 1 000 лева за адвокатско възнаграждение.

Реалното заплащане на последното съдът прие за установено с оглед удостовереното в договора за правна защита и съдействие от 22.11.2021 г. (л. 39 - л. 40 от делото) плащане на сумата в брой, в която част същият има характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Ответникът не е възразил срещу претендирания размер по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът не следва да обсъжда последния.

На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. М. Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: [адрес] на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД да заплати на [фирма] (с предишно търговско наименование [фирма]), с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 2 125 лева, представляваща ½ част от възнаграждение по договор за посредничество от 31.07.2019 г., както и сумата от 212 лева, представляваща еднократно начислена неустойка за забава по т. 8.1. от договора, която сума може да заплати по следната банкова сметка с титуляр [фирма]: [№], открита при [фирма].

ОСЪЖДА Д. М. Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на [фирма] (с предишно търговско наименование [фирма]), с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 1 135 лева, представляваща сторени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните – за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3