Решение № 167 от 10.09.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

10.09.2021

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

26.08.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдията

Адм. дело номер

165 по описа за

2021 година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП.

Делото е образувано в Административен съд – Кърджали след изпращането му по подсъдност с определение по а.д. № 584/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Депозирана е жалба на Ш.С.Ю. от ***, действащ чрез пълномощника адв.

В.Р., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1709/27.05.2021 г., издадена от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС и контролния талона на Ш.С.Ю., с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но не повече от една година.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена от некомпетентен орган, в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Излага съображения, че в случая не били налице фактическите и правни основания за налагане на процесната ПАМ. Описаното в заповедта лице – М. С. С. бил негов *** и по между им нямало никаква уговорка за заплащане на превоза.

Оспорва изцяло изводите на административния орган, че е осъществявал обществено превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП.

Въвежда доводи, че заповедта не отговаряла на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, като административният орган не бил изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК.

Сочи, че наложената принудителна мярка е неоправдана и го лишавала от възможността да се грижи за здравето и живота на сина си, по отношение на който било проведено лечение в ***.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1709/27.05.2021 г., издадена от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС и контролния талона на Ш.С.Ю., с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но не повече от една година. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание лично и чрез адв.Р. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата, директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В придружителното писмо, с което се представя административната преписка по оспорения акт/рег. № РД-14-1709 от 17.06.2021 г. – л. 19 от а.д. № 584/2021 г. на АдмС -

Хасково/, е въведен довод, че оспорената ЗППАМ е съобразена с материалните и процесуалните правила, поради което моли същата да бъде потвърдена. Релевира възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В РП - Кърджали, ТП –

Кърджали са постъпили данни от ОДМВР – Кърджали за извършено престъпление по чл. 324 от НК от Ш.С.Ю. от ***, ведно с материали по преписка № ***. С постановление от 08.03.2021 г. по преписка № **/*** г., прокурор в РП *** е отказал да образува досъдебно производство срещу Ш.С.Ю. и е прекратил образуваната преписка, при което е изпратил препис от постановлението на началник РУ – Кърджали и ОО „АА“ гр.Кърджали, за сведение и преценка за наличието на основания за ангажиране на административна отговорност;

Срещу Ш.С.Ю. от *** е съставен АУАН серия А-2020 № 292583/25.05.2021 г./ л. 32 от а.д. № 584/2021 г. на АдмС – Хасково/, за това, че на 07.10.2020 г. в районна на ГКПП „***“, с лек автомобил „Мерцедес 212Д-Спринтер“ с рег. № ***, е извършил превоз на един пътник – М. С. С., от Република България до Република ***, без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България; лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и документи, които се изискват по ЗАвтП. Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Актът е подписан от Ш.Ю. с възражения;

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1709/27.05.2021 г., издадена от директор РД „АА“ гр.Стара Загора, на основание чл.

107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС и контролния талона на Ш.С.Ю., с ЕГН **********, до отстраняване на нарушението, но не повече от една година.

От показанията на свидетеля М. С. С. – роднина на жалбоподателя, се установява, че пътувал редовно до ***, тъй като *** и *** живеели там. Сочи, че пътуванията се извършвали както с личен автомобил, така и с автомобил на Ш., който посещавал *** за лечение. Твърди, че никога не е заплащал на жалбоподателя цена за превоза, като единствено предоставял суми за закупуване на храна и цигари. Заявява, че не си спомня за конкретния случай. След предявяване за запознаване с писмени обяснения, намиращи се на л. 28 от а.д. № 584/2021 г., сочи, че текстът бил изпълнен от него, но под диктовка. Твърди, че не е предоставял ** лв. за заплащане на превоз.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл.

168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването. В тази връзка ЗППАМ е издадена на 27.05.2021 г., съответно връчена на адресата на 03.06.2021 г./видно от отбелязването в приложената към заповедта разписка – л. 23 от а.д. № 584/2021 г. /, като жалбата против ЗППАМ е подадена по пощата на 10.06.2021 г./л. 10 от а.д. № 584–2021 г. /, постъпила в Административен съд – Хасково на 11.06.2021 г./вх. № 3805/.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съображенията на съда за това са следните:

Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. В конкретния случай оспорената ЗППАМ е издадена от директор РД „АА“ гр.Стара Загора, който се явява компетентен орган по смисъла на горепосочената разпоредба, надлежно оправомощен със Заповед № РД-01-42/23.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“ /л. 20 от а.д. № 584/2021 г./. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че от административният орган е прието, че процесното нарушението, по повод на което е издадена ЗППАМ, е осъществено на 07.10.2020 г. в района на ГКПП „***“, настоящият състав счита, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1709/27.05.2021 г. е издадена от компетентния по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП орган – директор на РД „АА“ гр. Стара Загора, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед № РД-01-42/23.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „АА“, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106 а от ЗАвтП.

Предвид горното, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл. 59, ал.

2 от АПК писмена форма, съдържащ формално фактически и правни основания за постановяването му.

Съгласно чл. 106а, ал.

1, т. 4, б. „б“ от ЗАвтП/ нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от

7.07.2020 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Дефиницията за „обществен превоз“ е визирана в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, а именно: обществено превоз е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.