Решение № 884 от 26.02.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 884

Хасково, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - II състав, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИВА

БАЙНОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно дело №

20247260700077 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от А.М. – гражданин на Е., с посочен адрес: ТЦ – Пъстрогор, с.Пъстрогор, общ.Свиленград, срещу Решение № УПП- 85/24.01.2024г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца.

Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства.

Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието му, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Е., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които бил обект в Е., но това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона и че не посочва причини за основателни опасения от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Е., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в Е., доколкото заявените от него проблеми били ирелевантни за предоставянето на закрила. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност и както заявил многократно пред ДАБ, искал да живее в България. При издаване на оспорения акт интервюиращият орган не изследвал законодателството в Е.. Чужденецът заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в Е., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в Е..

Административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.

Видно от диспозитива на посочената норма от директивата, касаело се не за насилие, насочено към личността на търсещия закрила, а за заплаха за личната сигурност, поради ситуация на безогледно насилие т.е. липсвал личен елемент, съобразно кой да се преценява заплахата или необходимостта от закрила. Поради неправилно тълкуване на нормата, интервюиращият орган достигнал до грешен извод, постановявайки решението си в нарушение на материалноправната норма от директивата. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител като се навеждат и допълнителни доводи за незаконосъобразността на оспореното решение.

Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, ТЦ – Пъстрогор, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при

Министерски съвет – подадени чрез СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“ с вх. № 105450-316/16.01.2024г. и чрез ТЦ – с.Пъстрогор към ДАБ под вх.

№93/22.01.2024г., заведени в ДАБ под рег. №УП-15931/22.01.2024г. , А.М. от Е. е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.М., гражданин на Е., роден на ***г. в Е., гр.Ф., неженен.

Чужденецът е регистриран чрез попълване на

Регистрационен лист рег. № УП- 15931/22.01.2022г. като А.М., гражданство Е., етническа принадлежност - ***, роден на ***г. в Е., гр.Ф., със същия постоянен адрес, професия – ***, със средно образование, религия – ***, неженен, без документи за самоличност.

С Писмо рег. № УП-15931/22.01.2024г. на ДАБ,

Директорът на ТЦ – с.Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 22.01.2024г. с А.М. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП-15931/22.01.2024г.

Чужденецът заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не е посочил да има роднини в държава-членка на ЕС.

Напуснал Е. през м. септември,2023г. легално за Турция със самолет и паспорт.

Там останал 5 месеца в Истанбул. Оттам с помощта на трафикант тръгнали към границата на България с група от 14 човека. Влезнали нелегално пеша, преминал телената мрежа със стълба и прекарали два дни в гората. Оттам ги взел автомобил, който ги оставил пред лагера в Харманли, където ги задържала полицията. Нямал издавани визи за държави-членки на ЕС , не бил подавал другаде молба за закрила. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Относно причините за напускане на Е. посочил, че е заради лошото икономическо състояние на страната. Всичко било много скъпо, доходите малки, животът бил скъп. Самият той учел и работел, за да помага в издръжката на семейството. Бил общ работник , последно работел в магазин за мебели, почиствал. Учил една година в университет, специалност Социология като не можел финансово да си позволи да продължи с учението. Само той и баща му издържали семейството, в Е. работата била ограничена и трудно се намирала. Само това била причината да напусне Е., финансова. Искал да отиде в Италия, където имал чичо, но подал молба за закрила в България, това била възможността му. Заявил, че не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с властите в страната. Не е имал проблеми заради етнос или религия.

С Решение № УПП-85/24.04.2024г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата на А.М. за предоставяне на международна закрила на е била отхвърлена, на основание чл.70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на

24.01.2024г. , а жалбата е подадена на 24.01.2024г., следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд.

Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Т. К., старши експерт в Транзитен център – с.Пъстрогор, определена със Заповед №РД05-293/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.

В случая чужденецът е регистриран на 22.01.2024 г., а оспореният акт е издаден на 24.01.2024г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.

Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.

Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход, Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да отхвърли молбата му за международна закрила.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.