Решение № 17164 от 04.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17164 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕ*О НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪС*АВ, в публично заседание на двадесе* и първи май през две хиляди двадесе* и шес*а година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д. като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110103514 по описа за 2025 година

Ищецът „Т***********“ ЕАД води настоящия установителен иск срещу К. Т. М.. В исковата молба се твърди, че задълженията за доставена енергия за абонатен № 192980 за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „********** за периода м.05.2021г. до м.04.2023г. не са погасени.

Заявява, че с Разпореждане по ч.гр.д. № 31320/2024 г. по описа на СРС, 38 състав е уважено искането на ищеца и е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника, като на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК е указано на ищеца, че може да предяви иск относно своето вземане.

Твърди се, че ответника, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно, който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – ЕС, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Изтъква, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при 1 наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а от ЗЕ.

Твърди, че в настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответницата, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „************“ ЕООД.

С исковата молба е предявен следния петитум:

„да постановите решение, с което да признаете за установено по отношение на К. Т. М., че дължи на „Т***********“ ЕАД сумата в размер на ***** лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. – м.04.2023г., ведно със законната лихва от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от ****** лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022г. до 09.04.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.05.2021г. – м.04.2023г. в размер на **** лева – главница, ведно със законната лихва от 23.05.2024г. до окончателното изплащане на сумите, както и **** лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 09.04.2024 г. като претендира и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответницата – К. Т.

М.. Заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Оспорва пасивната материална и процесуална легитимация на ответника, тъй като не са представени доказателства за собствеността на процесния имот, нито за ползването му през процесния период от ответника. Счита, че поделото не е установено качеството на потребител на топлинна енергия на ответника, както и основанието, от което произтича задължението му към ищеца, с оглед на което намира исковете за неоснователни и недоказани по размер.

Оспорва записванията в счетоводните книги на ищеца, тъй като към исковата молба не са представени доказателства за начина на формиране на месечните задължения. Оспорва и начина на формиране на дължимите лихви, както и начисляването на лихви върху прогнозните месечни вноски.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на основание чл. 111 ЗЗД и чл. 119 ЗД.

Съдът, като обсъди становищата на страните, разпределението на доказателствената тежест и събраните доказателства, намира иска за 2 недоказан по основание. В тежест на ищеца бе да установи, че ответницата притежава вещни права в топлоснабдения имот, обстоятелство, което изрично е оспорено от всички ответници.Ищецът е представил писмен договор, с който наследодател на ответницата е придобил имота през 1981г. С оглед изтеклото време от придобивната сделка, съдът намира това доказателство за недостатъчно за установяване качеството притежатели на вещно право относно ответната страна за исковия период. На ищцовото дружество бе предоставена процесуална възможност да представи писмено доказателство, установяващо по аргумент от противното изгодния за него факт, но то не се въъзползва от него и следва да понесе материалните последици на процесуалното си поведение. Иска следва да се отхвърли, разноските на ищеца остават за негова сметка. Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на за признаване за установено, че К. Т. М.

ЕГН ********** дължи на „Т***********“ ЕАД сумата в размер на ***** лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. – м.04.2023г., ведно със законната лихва от 23.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от ****** лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022г. до 09.04.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода от м.05.2021г. – м.04.2023г. в размер на **** лева – главница, ведно със законната лихва от 23.05.2024г. до окончателното изплащане на сумите, както и **** лева – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 09.04.2024 г.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на страната на ищеца – „************“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4