Решение № 119 от 19.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Бургас, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20242120200034 по описа за 2024 година Производството е по чл.355 ал.6 от КСО вр. чл.59-чл.63 от ЗАНН.

О бразувано е по повод жалбата на “Е. К. 7“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Н. и адрес на управление ул...., представлявано от управителя Е. К. К. срещу наказателно постановление № 713-F716886/26.09.2023г, издадено от зам. директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.2, ал.2 и чл.4 ал.3 т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя, в качеството му на осигурител, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради противоречието му с процесуалния закон. Сочат се нарушения на процесуалния закон досежно неспазване на тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на акта, считан от датата на извършване на нарушението.

Счита, че няма вина за извършване на нарушението, като се изтъкват обективни причини. Алтернативно моли съдът да приема нарушението за маловажен случай.

Не се претендират разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован , не се явява.

1

За него се явява упълномощен адвокат. Поддържа жалбата. Не се сочат нови доказателства.

Административнонаказващият орган – ТД на НАП-Бургас, редовно призован изпраща като представител ЮК за съдебното заседание. Моли съдът да постанови решение, с което да потвърди НП. Претендират се разноски.

Жалбата е подадена от легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, пред териториално и материално компетентен съд. Въпреки направеното искане от съда да бъдат представени писмени доказателства относно датата на връчване на НП, такива не са представени. Съдът приема, че е подадена в 14 дневния преклузивен срок. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 23.05.202023г. по Интернет с КЕП е била приета и входирана декларация образец 6 с №02000233250703 от осигурителя „Е. К. 7“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.Н., ул.... с управител Е. К. К. за месец ФЕВРУАРИ 2023г.

Декларация образец 6 следва да съдържа данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и следва да се подаде в срока за подаване на декларация образец 1, както следва: А) до 25–то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; Б) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок (25-то число)–до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението –чл.4 ал.3 т.1 б.“а“ в Наредба Н-8/29.12.2005г (отменена), нова Наредба №Н-13/17.12.2019 г на МФ.

Датата, посочена в декларацията за начисляване/изплащане на заплатите е 31.03.2023г . В случая декларацията е следвало да бъде подадена до 31.03.2023г.

След като на 23.05.2023г органът по проходите установил, че подадената декларация е просрочена изпратил на осигурителя покана с изх.№ 02000233250563/30.06.2023г за явяване в ТД на НАП –Бургас и съставяне на АУАН (лист11 от делото). В посочения в поканата ден се явил упълномощен представител на дружеството (нотариално заверено пълномощно на лист 9 от делото) и в негово присъствие органът по приходите съставил акта, като вписал правна квалификация на нарушението по чл.5 ал.4 т.2 от КСО вр. чл.2 ал.2 от 2

Наредба Н-13/2019 г на МФ вр. чл.4 ал.3 т.1 от Наредба Н-13/17.12.2019г на МФ.

В акта пълномощникът на дружеството не вписал възражения, даден му бил екземпляр от акта. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН постъпили писмени възражения (лист 10 от делото). В тях управителят на дружеството заявил, че не е имал представа, че наетият счетоводител не е подал декларациите 1 и 6. Моли за предупреждение.

Актът бил съставен на 21.07.2023г (лист 7 и 8 от делото).

Като взел предвид акта, възражението по него и писмените доказателства, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление (лист 5 и 6 от делото) при пълна идентичност с обстоятелствената част и правната квалификация на нарушението както в акта. На основание чл.355 ал.1 от КСО на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен начини от събраните писмени доказателства в хода на съдебното дирене.

От изложеното по-горе следва, че в обжалваното наказателно постановление, издадено от компетентен орган по ясен начин е описана датата на откриване на нарушението и нарушителя, мястото, където е извършено нарушението.

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал.1 от ЗАНН са давностни (вж. Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48/81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.1 от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме 3 факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения.

Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията „правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти.

Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право).

Затова реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове еx officio (служебно, по свой почин) да предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. След като пред органа са били налице всички документи, от който да направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София, и др.

При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години за определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.

Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Така в Решение от 02.11.2012г. по КНАХ дело № 527 по описа на АдмС-Бургас , изрично се 4 приема, че денят, следващ крайния срок за подаване на дължимата декларация е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове

В конкретния случай се твърди Декларация Образец 6 за месец февруари 2023г. е била подадена от жалбоподателя на 23.05.2023г., вместо в срока д о 31.03.2023г. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща последния срок 01.04.2023г. Контролните органи на данъчната администрация на ТД на НАП-Бургас са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не, са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не нарушението.

Тримесечният срок, в който може да се състави на жалбоподателя, в конкретния случай започва да тече от 01.04.2023г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 21.07.2017г., след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. (лист 12-14 от делото), а АУАН съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано извън срока по чл. 34 ал.1 от ЗАНН (момента на откриване на нарушителя е 01.04.2023г). Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материално правни норми.

По същество следва да се има предвид следното:

Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 КСО, като е следвало да подаде декларация Образец 6 за месец ФЕВРУАРИ 2023г. в ТД на НАП-Бургас до 31.03.2023г. Дружеството, както управителят му сам твърди, е подал по интернет с КЕП декларация образец 1 на посочената в жалбата дата 5 23.05.2023г. Бил е уведомен, че следва да бъде съставен аскта за установяване на администратгивно нарешение. Това деяние правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 5, ал.4, т.2 КСО вр. чл. 2, ал.2 вр. чл.4, ал.3 т.1 от Наредба Н-13от 17.12.2019г. на МФ (нова) и правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал.1 КСО, съгласно, която който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50,00 до 500,00 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500,00 до 5000,00 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.