Решение № 2061 от 08.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2061 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100502856 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 14502/13.12.2022 г. по гр. д. № 56749/2021 г. по описа на СРС, 39 състав е признато за установено по предявените искове от БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България срещу В. С. А. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.

1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. С. А. дължи на „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България сумата от 7701,47 лева, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № PLUS – ******* от 28.06.2018 г., ведно със законната лихва от 03.12.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 653,41 лева за периода от 20.10.2019 г. до 20.05.2020 г., мораторна лихва в размер на 567,48 лева за периода от 20.11.2019 до 16.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 01.02.2021 г. по гр.д. № 60709/2020 г. по описа на СРС, 39 състав, като е отхвърлен иска за главница над уважения размер от 7701,47 лева до пълния претендиран размер от 7836,47 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 1

03.12.2020 г. до окончателното изплащане, както и иска за лихва за забава върху главницата над уважения размер от 567,48 лева до пълния претендиран размер от 686,25 лева.

Против решението, в частта, с която предявеният иск е уважен за сумите от 7701,47 лева, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № PLUS – ******* от 28.06.2018 г., ведно със законната лихва от 03.12.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 653,41 лева за периода от 20.10.2019 г. до 20.05.2020 г., мораторна лихва в размер на 567,48 лева за периода от 20.11.2019 до 16.11.2020 г. е подадена въззивна жалба вх. № 25163/30.01.2023 г. (пощенско клеймо 27.10.2023 г.), в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че към момента на издаване на заповедта за изпълнение кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем. При условията на евентуалност посочва, че ако се приеме, че предсрочната изискуемост е обявена с депозиране на исковата молба, то това уведомление е породило правни последици от връчване на препис от нея на ответника. Освен това посочва, че с отговора на исковата молба е оспорил размера на дължимите лихви, както и поддържа, че те не са дължими за исковия период. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 55815/28.02.2023 г. от въззиваемия БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България, в който са изложени съображения за правилност на обжалваното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 56749/2021 г. по описа на СРС, 39 състав е образувано по искова молба, подадена от „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България против В. С. А., с която са 2 предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 430 от Търговския закон във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че с Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-******* г. е отпуснал на В. С. А. паричен кредит в размер на 12000 лева за срок от 36 месеца – до 20.06.2021 г., която сума следвало да бъде върната на вноски по погасителен план като всяка от тях била в размер на 460,39 лева. Твърди, че бил определен годишния лихвен процент на разходите, като кредитополучателят заплащал и такса ангажимент с цел кредитополучателят да се ползва от фиксиран лихвен процент. Таксата била платена при усвояване на кредита чрез удържането й от общия размер на кредита. Поддържа, че лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора.

Твърди, че сумата била преведена по сметка на ответника. Твърди, че обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от БНБ плюс 10 %, като било дължимо, тъй като ответникът преустановил плащанията по кредита на 20.10.2019 г., а към тази дата били погасени 15 месечни вноски. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи исковата сума, за която е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 60709/2020 г. по описа на СРС, 39 състав. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който В.

С. А. оспорва предявените искове. Поддържа, че не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на задължението по договора към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа, че не дължи претендираните възнаградителна и мораторна лихва. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 60709/2020 г. на СРС, 39 състав. По заявление от 03.12.2020 г., подадено от БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А. – клон България е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.02.2021 г., с която е разпоредено на В. С. А. да заплати на заявителя сумата от 7836,47 лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № PLUS-******* от 28.06.2018 г., ведно със законната лихва от 03.12.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 714,22 лева за 3 периода от 20.10.2019 – 20.05.2020 г., мораторна лихва в размер на 686,25 лева за периода от 20.11.2019 – 16.11.2020 г., както и направените в заповедното производство разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че не се установява, че е сключен договор за потребителски кредит, както и че е преустановено плащане на вноски по него. Съдът е приел, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявен на ответника преди връчване на препис от исковата молба, но въз основа на задължителната практика на ВКС е приел, че в хода на производството е настъпила, поради което исковете са уважени съобразно установеното от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл. 272 от ГПК.

По наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира следното:

Положителният установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д. № 60709/2020 на СРС, 39 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Основателността на предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, чл. 430 от Търговския закон във връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, както и чл. 86 от Закона за 4 задълженията и договорите е поставена в зависимост от това въз основа на събраните по делото доказателства да се установи, че е сключен договор за кредит, по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне предоставената сума, че е настъпила изискуемост на претендираното вземане.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест задължение на ищеца е било да установи посочените обстоятелства. В тежест на ответника е било да установи, че са изпълнили задълженията си точно и в срок.

При преценка съдържанието на сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните че на 28.06.2018 г. между БНП П.П.Ф.“ С.А и В. С. А. е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS – *******, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 12000 лева.

Страните са уговорили, че размерът на предоставения заем включва и застрахователна премия в размер на 1620 лева, както и такса ангажимент в размер на 420 лева. Кредитополучателят е поел задължение за върне предоставената сума, да заплати застрахователна премия, такса ангажимент и възнаградителна лихва в годишен размер на 15,13 % на 36 равни месечни вноски, всяка от които по 460,39 лева. В т. 2 от договора е посочено, че застрахователната премия е дължима на равни вноски, представляващи част от общата вноска. Уговорено е, че таксата ангажимент е дължима срещу задължението на кредитора да приеме, че договорът се сключва при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК и е дължима при усвояване на кредита като се удържа от отпуснатия кредит. В т. 5 от договора е уговорено, че при просрочие на две или повече вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора се счита предсрочно 5 изискуемо в целия му размер, включително и всички определени надбавки и с обезщетение за забава в размер на законна лихва без да е необходимо задължение за изпращане на съобщение до кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост. В раздел Удостоверения с полагане на подписа си кредитополучателят е заявил, че е получил информация от кредитополучателя, които са го мотивирали да сключи договора за кредит при посочените условия.

Установява се от събраните по делото доказателства (Сертификат № Plus – ******* и Сертификат № Card - *******, че на 02.02.2017 г.) , че при сключване на договора за кредит Cardif Assurances vie France чрез клона си „Кардиф Животозастраховане – клон България“ и Cardif Assurance Risques divers SA France, чрез клона си „Кардиф Общо застраховане – клон България“ са поели срещу заплащане да покрият рискове по пакет „Защита на плащанията“ и „Защита на плащанията по кредитни карти“.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, се установява, че съгласно договор за паричен кредит PLUS-*******/28.06.2018 г. БНП П.П.Ф.“ С.А е наредило превод на сумата от 11580 лева към банкова сметка на В. А., като била удържана сума от 420 лева като такса ангажимент. Установява се, че в процесния период са извършени плащания на сумата от 7366,14 лева.