Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19918 от 29.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1121/2026
Вид
Определение № 19918
Подписан
29.05.2026
В сила
29.05.2026
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 ,ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 ,ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • член 92, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19918 гр. София, 29.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110101121 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Б." Е. (предишно наименование „К." Е.) срещу А. Л. Т., която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адвокат П. Ц. Г., е подал отговор на исковата молба.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да се приложи към настоящото дело заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2025 г. на РС - К.

С оглед оспорванията на ответника, съдът намира, че следва служебно да допусне съдебно-счетоводна експертиза за проверка на твърденията за предаване на сумата и изчисляване на задължението.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и отговора на искова молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № ***/2025 г. на РС - К.

ДА СЕ ИЗГОТВИ И ПРИЛОЖИ ПО ДЕЛОТО препис от електронното ч.гр.д. № ***/2025 г. на РС - К.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с документацията в счетоводството на ищеца и 1 материалите по делото отговори на въпросите, поставени в ИМ, както и на следните въпроси:

1/ Извършвани ли са плащания по Договор за паричен заем № *** от 29.12.2022 г., сключен между А. Л. Т. и „К.“ О., ако да, то какви задължения по процесния договор за потребителски кредит са погасени с извършените плащания;

2/Какъв е размерът на останалите непогасени задължения по процесния Договор за паричен заем № *** от 29.12.2022 г., сключен между А. Л. Т. и „К.“ О. /по пера/;

3/ Какъв би бил годишния процент на разходите по Договор за паричен заем № *** от 29.12.2022 г., сключен между А. Л. Т. и „К.“ О., в случай че в същия бъдат включени и сумите предвидени в чл. 6 и чл. 8 от Договора за кредит, предвиждащ неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 1806,34 лв.

4/ Налице ли са счетоводни данни и доказателства за реално предоставяне/усвояване на сумата от 2 000.00 лв. по Договор за паричен заем № *** от 29.12.2022 г. на ответника А. Л. Т.;

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 евро, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице М.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.06.2026 г. от 09,40 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице /след внасяне на депозита/.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта си за доклад по делото:

Предявен е от ищеца „Б." Е. (с предишно наименование „К." Е.) установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане спрямо ответника А. Л. Т. за сумата от 2 496.66 лв., от които 2 000.00 лв. главница и 496.66 лв. договорна лихва по Договор за паричен заем № *** от 29.12.2022 г.

За вземането е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на РС - К.

Ищецът „Б." Е. (с предишно наименование „К." Е.) твърди в своята искова молба, че на 29.12.2022 г. между първоначалния кредитор „К." О. и ответника А. Л. Т. е подписан Договор за паричен заем № *** с чиста стойност от 2,000.00 лв.

Твърди се, че договорът е бил с уговорен брой 13 вноски, всяка от които в размер на 331.00 лв., като първата падежна дата е била на 28.01.2023 г., последната вноска е била предвидена за 29.01.2024 г., а общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на заемодателя в края на посочения период, възлиза на 2,496.66 лв. Ищецът посочва, че кредиторът „К." О. е отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, но за погасяване на 2 задължението от страна на длъжника са постъпили доброволни вноски в общ размер на 0.00 лв. Изтъква се, че на 12.01.2024 г. между „К." О. като цедент и "К." Е. като цесионер е сключен Договор за цесия, по силата на който първоначалният кредитор е прехвърлил вземането си по процесния договор на цесионера. Придобитото вземане съгласно Приложение *** към договора за цесия възлиза на 4,503.00 лв., състоящо се от 2,000.00 лв. главница, 496.66 лв. договорна лихва и 2,006.34 лв. неустойка. Във връзка с уведомяването ищецът заявява, че цедентът, чрез своя пълномощник, е изпратил препоръчана поща до длъжника, която обаче се е върнала неполучена с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес. Поради това ищецът моли съда да приеме с настоящата искова молба и приложеното към нея уведомление за прехвърляне, като се позовава на практиката на ВКС, че получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника.

Въз основа на тези обстоятелства ищецът моли да бъде поставено решение, с което да се признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № ***/2025 г. на Районен съд К. а именно 2,000.00 лв. главница и 496.66 лв. договорна лихва за периода от 29.12.2022 г. до 29.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 09.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител адв. П. Ц. Г., оспорва предявения иск като изцяло неоснователен.

Изтъква, че ответникът изобщо не е сключвал договор за заем нито с цедента на ищеца „К." О., нито с настоящия ищец „Б.“ Е., поради което този договор не поражда абсолютно никакво действие спрямо него. Възразява, че цитираната от ищеца цесия не е договорена от двете описани дружества, документите не са подписани от техни представители и не са породили действие, като между тях не е настъпило законосъобразно прехвърляне на вземане. На следващо място се извежда доводът, че дори такава цесия да е имало, то ответникът изобщо не е бил уведомен за нея, въпреки че цедентът е бил длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.

Особеният представител заявява също, че ответникът изобщо не е получил претендираната в исковата молба сума. В допълнение се прави и евентуално възражение, че дори да се приеме, че е сключен договор за кредит с някой от цедентите, в този договор са били включени неравноправни, незаконосъобразни и в този смисъл изцяло нищожни клаузи за неустойки и договорни лихви. На последно място се поддържа, че дори да е налице основание за плащане на неустойка и договорна лихва, претендираните размери са прекомерно големи в сравнение с претърпените вреди, поради което се отправя искане до съда за тяхното значително намаляване на основание член 92, ал. 2 от ЗЗД.

Разпределение на доказателствената тежест:

3

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ,ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е да докаже, че сключването на валиден договор за потребителски кредит между ответника и „К.“ О. на 29.12.2022 г., по което правоотношение ответникът е неизправна страна, както и всички негови елементи, включително предоставяне на сумата от 2000 лв., начина на определяне на ГПР и уговорените такси и неустойки; сключването на договор за цесия на 12.01.2024 г., по силата на който „К.“ Е. е придобило вземането срещу ответника; надлежното съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента; настъпване на предсрочна изискуемост на кредита и уведомяването на длъжника за това; размера на непогасената част от главницата, предмет на иска.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга на падежа, за което не сочи доказателства.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че могат да решат спора извънсъдебно чрез медиация, или да постигнат съдебна спогодба по делото.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

4

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5