Решение № 449 от 02.09.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Кърджали, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20265140100242 по описа за 2026 година

Предявен е от М. А. А., чрез адв. К. Г. от АК-*******, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата в общ размер на 10 717,65 лева, която представлявала неизпълнени парични задължения по договор за предоставяне на потребителски кредит с фиксирана лихва от 08.04.2014г., от която 9 430,23 лв.-главница, 447,88 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 20.07.2015 г. включително и 839,54лв.- договорна наказателна лихва за периода от 08.07.2014 г. до 20.07.2015 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата 9 430,23лв., считано от 24.07.2015 г.- датата на постъпване на заявлението по чл.417 ГПК в съда до окончателното й изплащане, както и сумата 931,88лв. разноски по делото, от която 214,35лв. за държавна такса и 717,53лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. На основание заповедта бил издаден изпълнителен лист от 24.07.2015 г.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че на основание издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ Р. С. с район на действие района на Окръжен съд-Кърджали.

Твърди се, че на 15.09.2015 г. била връчена призовка за доброволно изпълнение, а след тази дата не било извършено нито едно изпълнително действие, като на 16.05.2024 г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. Ищецът не бил възразил срещу издадената заповед.

Сочи, че на основание същия изпълнителен лист по молба на „ЕОС 1

Матрикс“ ЕООД вх. № ******/24.07.2024 г. било образувано изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ Р. С. с район на действие района на Окръжен съд-Кърджали. Твърди се, че по това дело до настоящия момент не било извършено нито едно изпълнително действие.

Изтъква се, че на 31.01.2018 г. бил сключен договор за цесия между „ОББ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, по силата на който „ОББ“ АД (като цедент) цедирал вече упоменатото по-горе вземане (ведно с всички принадлежности на вземането) срещу горепосочения длъжник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (като цесионер). Твърди се, че до датата на подаването на настоящата искова молба за сключването на договора никой не бил съобщил цесията на длъжника. Сочи, че ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД е правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

Намира че, предвид изложената фактическа обстановка не дължи претендираната сума въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.г.д.

964/2015 г. на Районен съд- Кърджали поради изтекла погасителна давност, като изтъква правни аргументи в полза на това свое заключение, както и съдебна практика.

Набляга се, че изпълнително дело № ****** било образувано 10.09.2015 г., като с молбата за образуване било поискано да се наложи запор на дружествени дялове и възбрана върху недвижим имот на длъжника. Твърди се, че не било извършено нито едно изпълнително действие. Сочи. Че на 12.09.2015 г. била наложена възбрана върху недвижим имот принадлежащ на длъжника като след тази дата не било извършвана нито едно изпълнително действие. Изтъква се, че изпълнителното дело било прекратено поради настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК две години след последното изпълнително действие. Сочи, че прекратяването по перемпция било настъпило по закон, тъй като взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Освен това настоява, че на 13.09.2020 г. е изтекла окончателно 5-годишната давност, тъй като и до настоящия момент не били предприемани надлежни изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност, нито от „ОББ“ АД, нито от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

Твърди се, че образуваното на 24.07.2024 г. изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ Р. С. с район на действие района на Окръжен съдКърджали не прекъсвало давността, първо защото към този момент давността била изтекла и второ защото било образувано от лице което не е материалноправно легитимирано да образува изпълнително дело. Изтъква се, че субективните предели на изпълнителния лист посочвали и взискателя и длъжниците. Освен това навежда, че частното правоприемство и заместването на взискателя по изпълнителния лист от цесионер било възможно само когато длъжника бил уведомен за цесията. Изтъква, че до момента на уведомяването за цесията действия извършени от лице, което не е кредитор били без правно значение. Посочва, че на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД цесията имала действие 2 за длъжника само след нейното съобщаване. Цитира, че съгласно т.10 от Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, било разяснено, че съгласно чл. 116 б. в от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на изпълнителен способ, като това може да е насочване на изпълнение чрез налагане на запор. Сочи, че за да има действие изпълнителният запор, следвало да има длъжник, който да е обвързан от правоотношение с взискателя. На основание чл. 429 от ГПК, правоприемството при цесия, с оглед издаден изпълнителен лист в полза на цедента, се осъществявало при предвидените основания. Сочи, че при цесията, съдия- изпълнител следвало да провери наличието на цесия и съобщаването й на длъжника, за да може да приеме, че било налице легитимация на цесионера като взискател, който има право на принудително изпълнение за вземането, удостоверено в издадения изпълнителен лист.

Набляга се, че към настоящия момент на предявяване на иска ответника „ЕОС Матрикс“ ЕАД нямал вземане срещу ответника за принудително събиране, на което било образувано изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ Р. С. с район на действие района на Окръжен съд-Кърджали.

По изложените в исковата молба твърдения, ищецът обосновава правния си интерес от предявените искове за недължимост на процесните суми поради погасяването им по давност. Претендира и направените в хода на производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни, необосновани и недоказани.

Изразява становище относно наличие на пречки за провеждане на процедура по медиация, с оглед процесуалното поведение на страните и изложените фактически твърдения и представените доказателства в исковата молба, отговора на исковата молба, като счита, че е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат, като сочи съдебна практика в този смисъл.

Прави възражение за местна неподсъдност на основание чл. 108 от ГПК, тъй като в исковата молба нямало изложени факти и обстоятелства, че чрез предявения иск, ищецът търси искова защита именно в качеството си потребител, чиито потребителски права са нарушени от ответника, че той е потребител на финансова услуга по смисъла на ЗЗП и в това си качество иска да бъде приложен от съда спрямо него облекчения процесуален ред и потребителска привилегия за разглеждане на претенцията му, предвиден в разпоредбата на чл. 113 от ГПК, а именно тя да бъде разгледана по неговия настоящ или постоянен адрес.

На следващо място изтъква, че в процесния случай, предявеният от ищеца иск не е на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439 ГПК. Сочи, че с този иск ищецът не 3 защитавал свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито искане признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорвал като длъжник материалната законосъобразност на принудителното изпълнение поради обстоятелства, възникнали след издаването на изпълнителното основание /изтекла погасителна давност/.

Счита, че за подсъдността на иска по чл. 439 ГПК се прилагат общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл. 108 ГПК, а не особената такава по чл. 113 ГПК.

Възразява, че ищеца не е уведомен за сключената цесия, тъй като към исковата молба било приложено като доказателство препис от молба по изпълнителното дело, по което било приложено както уведомление до длъжника за цесията, така и доказателства за настъпило частно правоприемство.

Възразява относно твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност, като излага подробни аргументи и посочва съдебна практика.

Изтъква, че когато се позовава на давност, длъжникът не разполага и с отрицателния установителен иск по чл. 424 ГПК. Сочи, че законът предоставя тази защита на длъжника, когато заповедта за изпълнение е влязла в сила поради неподаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или оттеглено възражение.

Набляга, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът по нея не може да се позовава по какъвто и да било ред на погасителна давност, текла до датата на изтичане на срока за възражение. Сочи, че нормата на чл.

439, ал. 2 ГПК предвижда, че оспорването на принудителното изпълнение по исков ред може да се основава само на нови факти, възникнали след влизане в сила на подлежащия на изпълнение съдебен акт, а изтеклата погасителна давност до изтичане на срока за възражение не представлявала такъв нов факт, нито представлявала новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал.1 от ГПК.

Набляга се, че кредитора по отношение на процесното вземане е имал активност и поради неизпълнение на поетите задължения от кредитополучателя по Договор за Кредит било инициирано заповедно производство от банката кредитор, издаден бил процесния Изпълнителен лист, въз основа на който било образувано първоначално изпълнително производство № ****** по описа на ЧСИ Р. Р. С. рег.№ **** при КЧСИ, по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок.

Сочи, че относно предприетите по изпълнителното производство действия следвало да се има предвид ТР № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г, по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. Счита, че за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

4

На следващо място твърди, че новото изпълнително дело под номер ****** по описа на ЧСИ Р. Р. С. рег.№ **** при КЧСИ, било образувано преди да изтече установения давностен срок, като още с молбата били поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора, за които били и заплатени съответните такси.

Настоява, че до предявяване на настоящия иск били предприемани регулярни действия по образуваното производство като не са настъпили последиците на погасителната давност.

Освен това, изтъква, че перемцията била без правно значение за давността, като сочи, че общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение-както-за перемцията, така и за давността.

Сочи се още, че следва да бъде отчетено и времето, през което поради обявеното в страната извънредно положение, давностните срокове не са текли.

Не на последно място пояснява, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Затова набляга, че иска за признаване на установено, че ищеца не дължи процесиите суми, тоест че не съществува вземане за сумите, бил недопустим и неоснователен, тъй като дори да били настъпи последиците на погасителната давност, вземането продължавало да съществува, но било придобило едно ново качество - естествено вземане.

По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи исковите претенции се прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.