Определение № 3763 от 26.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3763 гр. София, 26.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Частно касационно гражданско дело № 20248003101958 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена от Д. Х. К. частна касационна жалба с искане за отмяна на определение № 143/11.04.2024 г. по ч.гр.д. № 173/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 657 от 11.03.2024 г. по гр.д. № 3172/2023 г. на Окръжен съд- Пловдив, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса по предявените от нея искове.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основание за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/. „Какви са критериите, въз основа на които съдът преценява дали са налице обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК?“ и 2/. „Притежава ли доказателствена стойност декларацията за семейно и имуществено състояние, която се представя с молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК?“.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Х. К. главен иск за осъждане на Г.

Х. К. да й заплати сумата от 109 523,33 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за нейна сметка, както и по два евентуални иска 1). За прогласяване на нищожност на договор за покупко- продажба на недвижими имоти като привиден и прикриващ договор за дарение и 2). За възстановяване на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на запазената част от наследството на нейния баща Х. Г. К., накърнена с договора за покупко- продажба, прикриващ дарение.

Със свое разпореждане първоинстанционният съд е дал указания на ищцата да внесе дължимата държавна такса по предявените искове.

С молба ищцата е поискала да бъде освободена от задължението за заплащане на държавна 1 такса.

Първоинстанционният съд е прие, че ищцата има достатъчно имущество и доходи и е отказал да я освободи от заплащането на държавна такса.

С обжалваното определение АС- Пловдив е потвърдил определението на окръжния съд, като е приел, че ищцата е в трудоспособна възраст, с последен месечен осигурителен доход от 2747,78лв.; в добро здравословно състояние, че е едноличен собственик на капитала и управител на функциониращо търговско дружество, че е собственик на недвижим имот в населено място извън обичайното си местоживеене, от който би могла да реализира доходи, както и на две МПС, закупени в кратък интервал преди завеждане на делото, което съпоставено с размера на дължимата държавна такса от 4 380,93 лв. води до извода, че имущественото й състояние позволява заплащането на дължимата по делото държавна такса. Добавил е и че по делото липсват доказателства, че ищцата отглежда сама малолетното си дете, като било видно и че върху дарения й през 20221г. от баба й имот няма запазено вещно право на ползване.

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт, с който е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.

Настоящият съдебен състав смята, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси. По така формулираните въпроси не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, който въпроси могат да бъдат разглеждани, само ако е налице редовност на исковата молба. В случая въззивният съд се е произнесъл по искането за освобождаване от държавна такса като не е съобразил нередовността на сезирането си по първия евентуален иск, поради което и така поставените въпроси не могат да бъдат определени като такива обуславящи правните му изводи. Преценката за нередовност на сезирането, прехожда всички други процесуални действия, свързани с движение на производството, тъй като само при редовна искова молба могат да бъдат определени процесуално валидно и държавните такси, с оглед установяване на това какви искове са предявени и срещу кого. Ето защо не е налице основанието по чл.

280, ал.1, т.1 ГПК.

Воден от изложеното, ВКС, ІV гр. отд.,

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение № 143/11.04.2024 г. по ч.гр.д. № 173/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив.,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3