Решение № 3270 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3270 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20261110200341 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. М. Н. ЕГН **********, чрез упълномощения му адв.К. Х., против наказателно постановление /НП/ №254332-025248/06.10.2025 г., издадено от началник сектор, отдел „Пътна полиция” при СДВР, против М. М. Н. ЕГН **********, предвид съставен му н а 16.09.2025 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №4604802, за това, че н а 16.09.2025 г., около 11.10 ч., в гр.София, по ул.“Георги Раковски“, с посока на движение от бул.“Дондуков“ към бул.“Сливница“, /по данни на свидетели очевидци/ управлява личния си лек автомобил „БМВ 318Д“ с рег. № ***, и пред №69 не използва пътя отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а извършва рискови маневри, като подава рязко газ, с което превърта задните задвижващи колела на автомобила, като по този начин се движи на ляво и на дясно по пътното платно, с което виновно нарушил чл.104б,т.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и чл.175а,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лева = 1 533,88 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ 1 за 12 месеца.

В НП и АУАН е вписано, че е съставено по докладна записка на свидетели очевидци

Срещу АУАН в законоустановения срок било депозирано пред административнонаказващия орган писмено възражение от М. М. Н., в което е написано, че не съответства на реално случилото се описаното в акта нарушение - то „не е извършено по начина, по който е посочено“, като са направени твърдения, че в участъка пътната настилка била мокра и при преминаване през нея, без умисъл и без желание да извършва рискова маневра, настъпил педала на газта малко по-силно, в резултат на което задните колела за кратко превъртели, но не е губил контрол върху автомобила, не е извършвал маневри наляво и надясно по начин, който да създаде опасност, не е целял и не е използвал пътя за друго, освен на нормално движение, като превъртането на гумите е резултат единствено на мократа настилка и от моментното подаване на газ, а не от умишлено или опасно поведение.

В НП административнонаказващия орган възражението срещу АУАН за неоснователно. отразил, че намира

Недоволен от НП и наложените с него наказания М. М. Н. ЕГН **********, чрез упълномощения му адв.К. Х., го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и при несправедливост на наложеното административно наказание, с което е нарушено правото на защита на наказаното лице, както и че нарушението не е доказано по несъмнен начин, тъй като липсват обективни доказателства за извършване на рисковани маневри, за което като цяло са повторени доводите от възражението срещу акта. С оглед на изложеното е направено искане НП да бъде отменено.

В съдебните заседания жалбоподателят М. М. Н. редовно призован / 2 уведомен, се явява с упълномощения си адв.П. Й..

Адв.Й. в пледоарията си заявява, че от събраните доказателства счита, че не се е установило по безспорен начин да е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Н., защото л.а.

„БМВ“ е със задно задвижване и заради това е много по -склонен да поднесе, тъй като сцеплението на гумите, при автомобили със задно задвижване и предно разположен двигател, с пътя, е много по-малко от другите автомобили, които са с предно задвижване и следва да се вземе предвид, че пътното платно е било мокро. Според адв.Й. в НП не е посочено каква е била конкретната маневра и създала ли е тя опасност и за кого, не е установена и скоростта.

Адв.Й. намира и че о писаното нарушение е субективно несъставомерно, тъй като то може да се извърши само при пряк умисъл , какъвто не е доказан в случая. Спирайки се на показанията на допуснатите по нейно искане свидетели, които са пътували в управлявания от Н. автомобил, тя сочи, че те с а потвърдил и изложеното в жалбата срещу НП, като са разказали, че автомобилът е управляван с ниска скорост, водачът му не е извършил никакви действия преднамерено – форсиране на двигател, резки маневри с волана, а веднага след поднасянето на автомобила го е овладял; поведението му е било спокойно и не е индикирало намерение за извършване на демонстративни действия, докато показанията на полицейските служители са с явно противоречие по ключови за делото факти – свидетелят Ц. е казал, че автомобилът се е движел бързо, което е създавало опасност да влезе в лентата, в която се е движел полицейският автомобил, а свидетелят Л. - управлявал полицейския автомобил, е казал, че скоростта на автомобила не е била висока и той не е създавал опасност от преминаване в друга лента, а при наличие на противоречие в полицейските показания, съдът не може да стигне до обоснован извод за осъществилите се фактически обстоятелства. По тези съображения тя пледира Н П да бъде отменено като незаконосъобразно и недоказано.

Въззиваемата страна редовно призована за съдебните заседания, се представлява от юрисконсулт К., която пледира да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана и да бъде оставено в сила обжалваното НП като законосъобразно, правилно, обосновано, издадено от компетентен орган 3 в рамките на правомощията му. Юрисконсулт К. намира, че от показанията на полицейските служители, които се препокриват, се доказв а по безспорен начин извършеното нарушение на чл.104б,т.2 ЗДвП, като е установено, че е била налице рискова маневра с умишлено провокирана опасност от поднасяне на автомобила, а всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасянето му, може да има фатални последици. Юрисконсулт К. заявява, че наложеното наказание е пропорционално на нарушението и то реализира целта на закона за предупредително и поправително въздействие на нарушителя и на останалите граждани. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

При проведения разпит на актосъставителя Е. А. той разказа, че съставил АУАН по докладна записка на други полицейски служители за случай, в който водач не е използвал пътя по неговото предназначение, а е превъртал гумите на автомобила, което е довело до поднасяне на автомобила по пътното платно.

Съдът е провел на разпит на полицейските служители при СДВР С. Ц. и Ж. Л., които са изготвили на 16.09.2025 г. докладната записка, въз основа на която е издаден АУАН.

В показанията си Ц., след предявяване на основание чл.284 от НПК на изготвената от него докладна записка, казва, че той, заедно с колегата му Л., пътували в служебен автомобил, като се движили по ул.„Георги Раковски“, с посока на движение от бул.„Сливница“ към бул.„Дундуков“. По същия път, но в обратната посока – от бул.“Дондуков“ към бул „Сливница“ лек автомобил 23 пъти, с подаване рязко на газ, поднесъл със задната си част, което създавало опасност да влезе в лентата, в която се движил полицейският автомобил. Те /полицаите/ обърнали посоката на движение, подали към въпросния автомобил светлинен и звуков сигнал, на който този автомобил спрял, те установили водача и пътниците в автомобила и обяснили какво нарушение е извършено, като в началото водачът не се съгласил, но в последствие се съгласил. Изготвили докладна записка, извикали за съдействие екип на О „ПП“ СДВР - за съставяне на АУАН . Ц. уточнява „Въпросният автомобил 4 създаваше впечатление за бързо движение. Нямаше никаква причина, която да налага такъв тип движение от автомобила. Пътят беше сух и времето беше слънчево. Видях, че автомобилът 2-3 пъти издрифти. Чух, че двигателят му форсира“.

В показанията си Л. разказва, че през септември 2025 г., по обяд, при прекрасна видимост и суха пътна настилка, заедно с колегата му Ц., със служебен автомобил се движили по ул.„Раковски“ с посока от бул.„Сливница“ към бул.„Дундуков“, срещу тях с не висока скорост се движел лек автомобил „БМВ“, който не ползвал пътя за определената за това цел, а дрифтел, чувало се форсиране на двигателя, задната му част се въртяла наляво и надясно и тъй като ул.„Раковска“ е тясна във въпросния участък, това създавало рискове и за пешеходци, и за ППС. Те /полицаите/ обърнали посока си на движение и спрели този лек автомобил, като обяснили на водача му какво нарушение е извършил и след това викнахме екип на О „ПП“-СДВР. Първоначално водачът твърдял, че автомобилът случайно е поднесъл.

По искане на защитника на жалбоподателя като свидетели са допуснати непълнолетните М. Р. З. и Х. Р. Х., пътували в управлявания от жалбоподателя лек автомобил в посоченото в АУАН и НП време.

В свидетелските си показания М. Р. З. разказва, че след училище в Механотехникума в София - той, Х. Р. и М., които, заедно с А. М. били, приятели, се качили в колата „БМВ“ на М., за дза ги закара той по домовете.

М. не карал много бързо, асфалтът бил малко мокър /“май са го мили“/ и като минали на „легналия полицай“, той подал малко газ, колата се хлъзнала заради мокрия асфалт „и за да не се ударим, той с рефлекс се справи “, което видели полицаите „и са си помислили, че нарочно сме направили дрифт “. Въпреки, че щказва, че той не е шофьор, заявява „М. ми изглеждаше като много добър шофьор“.

В свидетелските си показания Х. Р. Х. разказва, че след като свършили училище /Механотехникума на ул.“Стара Планина“ №11/ – той, М., М. и А. се качили в колата „БВВ“на М. и потеглили, като по време на движението 5 изведнъж усетил, че колата леко се хлъзна ла и попитал М. какво се случва, той му отговорил, че е подал съвсем леко газ и колата се е хлъзнала. После ги спрли полицаи, защото са видели как колата се е хлъзнала , на които М. казал, че е подал съвсем леко газ. Хасан казва, че не е шофьор и твърди „Не съм чул шум от форсиране или скърцане на гуми. Автомобилът не излезе от своята лента. Според мен М. не караше бързо. М., преди инцидента, беше спокоен, държеше се нормално. Когато ние бяхме в колата /към 11:00 часа/ - беше слънчево“.

По делото са приложени: докладна записка от 16.09.2025 г. от полицейски служител С. Ц. до началника на ОСПС-СДВР; справка за собственост на лек автомобил „БМВ 318Д“ с рег. № ***; справка картон на водача за регистрираните извършени от М. М. Н. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции; заповеди относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите по делото и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, които кредитира, намери за установена долуизложената фактическа обстановка. За това съдът взе предвид писмени доказателства приложените по делото такива, прочетени и приети на основание чл.283 от НПК и гласните доказателства, на които дава вяра. Съдът цени изцяло показанията на свидетелите С. П. Ц. и Ж. И. Л. - които са ясни, със съответната фактическа обстоятелствена конкретност, непротиворечиви, взаимно еднопосочно допълващи се, убедителни, непоказващи тенденциозна насоченост във вреда на наказаното лице. Съдът цени показанията на Е. А. Л.

А. – само относно съставения от него АУАН. Съдът цени частично показанията на свидетелите М. Р. З. и Х. Р. Х. – в частта, в която те казват, че заедно с А. М. след края на училището се качили в лекия автомобил на М. Н., който той управлявал и докато пътували, ги спрели полицаи, тъй като само в тази част те се подкрепят от останалите доказателства, на които този съдебен състав дава вяра. В останалата им част съдът не ги цени, защото са в противоречие с показанията на Ц. и Л. и съдът не намира, че са добросъвестно изложени, а счита, че са с единствена насоченост в опит за изграждане на 6 някаква защитна версия на Н.. Настоящият съдебен състав намира за нужно да отрази, че няма как да се противопоставят показанията на непълнолетните З. и Хасан, които не са водачи на МПС, не притежават СУМПС и липсват доказателства да познават ЗДвП, на професионалните възприятия, знания, умения и преценки на полицейските служители, както относно реализиралите се фактически обстоятелства, така и дали са нарушени разпоредби на ЗДвП.