Решение № 150 от 30.04.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 150/30.04.2019г/град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№138 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №

1388 от 26.11.2018г. постановено по гр.д.№4090/2017г. по описа на същия съд, по иска на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОНННА

БАНКА" АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София 1797, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков" N 37, представлявана от изпълнителните директори - Н.В.Н. и С.А.П., чрез пълномощника юрисконсулт П.–Б. против В.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК във връзка с чл. 422 ГПК е прието за установено, че В.Д.М., ЕГН ********** и Е.В.М. ЕГН ********** дължат към 23.12.2017г. на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД сума в общ размер на 9 919,91 евро, от която: просрочена главница в размер на 4 561,51 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението-23.12.2016г. до окончателното изплащане на просрочена договорна лихва в размер на 2 153.78евро, начислена за периода от 25.07.2011 г. до 24.06.2016г., включително; просрочена наказателна лихва в размер на 3 204,62 евро , начислена за периода от 25.07.2011г. до 22.12.2016 г. включително. Със същото решение са осъдени В.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОНННА БАНКА" АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София 1797, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков" N 37, представлявана от изпълнителните директори - Н.В.Н. и С.А.П., сторените по заповедното производство по ч.гр.д. №4726/2016г по описа на РС-Пазарджик разноски в размер на 388.03лв. ДТ и 815.05лв. юрисконсултско възнаграждение. В.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Е.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, са осъдени да заплатят солидарно на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОНННА БАНКА" АД, /ПИБ АД/, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. София 1797, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков" N 37, представлявана от изпълнителните директори - Н.В.Н. и С.А.П., сторените по исковото производство по гр.д.№ 4090/2017г.разноски в размер на 768лв., от които ДТ по исковото производство в размер на 388.04лв., 300.00лв юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д.№ 4090/2017г. по описа на РС-Пазарджик и 80 лв. –възнаграждение за вещо лице, а в полза на Районен съд гр.Пазарджик двамата са осъдени да заплатят солидарно ДТ за исковото производство в размер на 388.03лв.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№777 от 14.01.2019г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от Е.В.М. и В.Д.М. чрез пълномощника си адв. И.А. от САК, в частта с която в полза на ищцовата банка е присъдена мораторна лихва за забава за периода от 25.07.2011г. до 22.12.2013г. включително, както и договорените лихви,представляващи част от периодичните месечни анюитетни вноски (периодичните месечни вноски) за погасяване на кредита.

Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно,като съдът изобщо не обсъдил и не взел в предвид възражението на жалбоподателите относно изтеклата погасителна давност спрямо всички претенции на банката, включително лихви и месечни вноски (анюитети) за времето от 25.07.2011г. до 22.12.2013г., тоест до три години преди предявяването на исковата молба на 23.12.2016г. Твърди се, че възражението е направено своевременно-още с отговора на исковата молба, като същото е и повторено както по отношение на всички вземания, така и в частност по отношение на лихвата. Излагат се доводи защо в случая следва да бъде прилагана тригодишната давност съгласно чл.111, буква“в“ от ЗЗД доколкото лихвата и месечните вноски представляват периодични плащания. Коментирано е и ТР №3 от 18.05.2012г. относно определението за периодични плащания, както и последваща по време съдебна практика относима към договорите за лизинг, като се поддържа, че тя има приложение и по отношение на договорите за заем с периодични изплащания на съответния падеж. Счита, че даденото определение на периодично плащане с тълкувателното решение съвпада с характера и естеството на сключения договор за банков кредит между страните доколкото се касае за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт-договора за банков кредит и клаузата за неговото погасяване; с падеж настъпващ през предварително определени интервали от време, като падежите на всяка вноска са уговорени отпреди съгласно погасителния план към договора; че размерите на плащанията са изначално определени пак по този погасителен план и че периодите са приблизително равни, както и общата сума на всяка вноска, състояща се от неравно съотношение между главница и лихва. Затова жалбоподателите навеждат извода, че се касае за периодични плащания на месечните вноски по кредита с приложимост на тригодишната погасителна давност. Твърди се още, че се касае за общо 29 анюитетни месечни вноски с настъпил падеж преди 23.12.2013г. –първите 29 погасителни вноски по погасителния план в общ размер на 3294.69евро . На второ място се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно тъй като съдът изобщо не е обсъдил и не е взел в предвид възражението на ответниците относно изтекла погасителна давност на задължението за изтекли лихви относно претенцията за лихва за периода преди 22.12.2013г. или до три години преди предявяването на исковата молба на 23.12.2016г., която е в размер на 1000евро за времето от 25.07.2011г. до 22.12.2013г.Поддържа се, че и това възражение е направено своевременно, още с отговора на исковата молба и е повторено отново, но не било обсъдено от съда. Тригодишната погасителна давност е коментирана в светлината на разпоредбата на чл.111 буква “в“ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и константната практика на ВКС на РБ по въпроса. В тази връзка се иска да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза със задача да даде заключение за размера на мораторната лихва за периода 25.07.2011г. до 22.12.2013г.. Искането се аргументира с ненастъпила преклузия поради непълен доклад и недадени указания от съда за сочене на доказателства относно направеното възражение за изтекла давност и размера на лихвата, спрямо който е изтекла тази давност и поради непроизнасяне от съда по възражението за изтекла погасителна давност. На трето място се поддържа, че тази кратка погасителна давност следва да се приложи и по отношение на договорената лихва,която е част от месечния анюитет (месечна вноска), доколкото законът не правел разлика между законово определена и договорно определена лихва, а става въпрос за периодично плащане, каквото е лихвата във всичките й разновидности, включително и като възнаградителна лихва.Поддържа се, че давността за възнаградителната лихва е изтекла по отношение на вноските с настъпил падеж преди 23.12. 2013г. или общо 29 анюитетни вноски за лихви съгласно погасителния план в размер на 1451евро и че и това възражение за изтекла давност е наведено в отговора на исковата молба.На четвърто място се поставя въпроса за наличие на анатоцизъм в обжалваното решение, доколкото с него е била присъдена лихва върху лихва което е недопустимо, като върху договорената възнаградителна лихва,част от месечната вноска за погасяване на заема, недопустимо е начислена наказателна (мораторна) лихва тъй като страните не са търговци като е без значение природата на двете задължения за лихви.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба страна от ПИБ АД чрез пълномощника си юрисконсулт К.К., в който се поддържа, че обжалваното решение е валидно, допустимо и по същество правилно и не са налице пороци на същото изложени във въззивната жалба. Коментира се съдебна практика по въпроса за неделимостта на плащането по договора за заем, поради което ежемесечните периодични задължения на които се е съгласил кредитора да ги приеме като начин на изпълнение, водят на извод, че давността е 5(петгодишна) съгласно чл.110 от ЗЗД. Отхвърля се довода в жалбата, че е налице сходство между договора за лизинг и договора за банков кредит като се поддържа, че първият договор е уреден в ТЗ и при него не се урежда една обща сума-цена, плащана от лизингополучателя, която следва да бъде разделена на месечни вноски, а всяка вноска представлява цената на възмездното ползване на предоставената вещ и че договорите за наем са изрично предвидени в хипотезата на чл.111 буква“в“ от ЗЗД. Възразява се по искането за назначаване на експертиза като преклудирано доказателство и при дадени от съда указания по доказателствата. Отхвърля се като несъстоятелен довода за анатоцизъм и за присъждане от страна на районния съд на лихва върху лихва, като се поддържа, че и двете лихва са използвали за своя основа начисляване на главницата по кредита, като договорната лихва е по отношение на цялата главница и представяла печалбата на банката от сключената търговска сделка по занятие. Докато наказателната лихва е изчислена върху просрочената сума за всеки ден и има обезщетяваща функция-обезщетява вредите които търпи банката от неточното изпълнение и невъзможността да оперира със забавените суми. Извода който се навежда е, че нито една от двете лихви не използва за основа на своето начисляване другата. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на направените във въззивното производството разноски.

Няма направени доказателствени искания с отговора на въззивната жалба по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност по същество съобрази изложеното във въззивната жалба, подадена от ответниците по исковете Е. и

В. М., и прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 ал.1 –ал.3 от Търговския закон ТЗ/ и с чл.9 и следващите от Закона за потребителския кредит/ЗПК/.

В исковата си молба против ответниците В.Д.М., с ЕГН-********** *** и Е.В.М., с ЕГН-********** *** ищецът „Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37, представлявано от изпълнителните директори Н.В.Н. и С.А.П., чрез юрисконсулт П. П.-Б., се твърди, че между страните е бил сключен договор № от 22.06.2011г. за банков кредит, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер на 4600евро, като средствата по кредита били предоставени и отчетени по банкова разплащателна сметка с IBAN ***, открита на името на кредитополучателя В.Д.М.. Твърди се още, че за ползвания кредит кредитополучателите се задължили да плащат на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8.51пунка, като към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент на банката за евро бил в размер на 7.99% годишно.

Предвидено било, че при просрочие дължимите суми се олихвяват с договорения в раздел ІІ, т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Кредитът следвало да бъде погасен на 60 равни месечни анюитетни вноски по приложен към договора погасителен план-Приложение №1, но не по-късно от 25.06.2016г. Твърди се, че кредитът е в просрочие, считано от 25.07.2011г., или 1(един) месец след сключването му, с общо 1979дни към 23.12.2016г. Твърди се още, че усвоеният кредит е погасяван частично по главница и лихви по обслужващата кредита банкова сметка ***.07.2011г. и на 23.08.2011г. Поддържа ищецът, че по кредита са просрочени 60броя погасителни вноски, дължими на следните падежи:- 24.31евро, дължим на 25.07.2011г., и по 113.40 евро, дължими на всяка една от следните падежни дати-25.08.2011г.;

Разпечатката съдържа 22 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25674d8e-46f9-46de-9c57-8cef30ef25ee