Решение № 16046 от 26.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16046 гр. С., 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря А. Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110128729 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Б.“ № 18, чрез пълномощника й адв. О. К. Я., АК – П., със съдебен адрес в гр. С., район „К. с.“, бул. „Цар Б. III“ № 81, вх. „В“, ет. 6, студио 1, против Г.

С. И., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Е.“ № 32, ет. 4, ап. 9, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 233, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2400 евро, представляваща незаплатена наемна цена, дължима за ползването на Апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 18, ет. 4 – собственост на ищцата, за периода от м. май, 2021 г., до м. август, 2021 г., сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени от ответника и изразяващи се в демонтиране/ и унищожаване на входната врата на наетия апартамент, и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени от ответника и изразяващи се в демонтирането/ и унищожаване на вграден гардероб, ведно със законната лихва върху сумите от 16.05.2024 г. до окончателното им изплащане.

При условията на евентуалност ищецът предявява обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД осъждането на ответника за сумата от 4008 евро / след допуснато изменение на иска по чл. 214 ГПК/, представляваща обезщетението за ползването без основание на Апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 18, ет. 4 – собственост на ищцата, за периода от м. май, 2021 г., до м. август, 2021 г., сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени от ответника и изразяващи се в демонтиране/ и унищожаване на входната врата на Апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 18, ет. 4 – собственост на ищцата, и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени от ответника и изразяващи се в демонтиране/ и унищожаване на вграден гардероб в Апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 18, ет. 4 – собственост на ищцата, ведно със законната лихва върху сумите от 16.05.2024 г. до окончателното им изплащане.

Твърди се в исковата молба, че между ищцата, като наемодател, и ответника, като наемател, е сключен договор за наем, по силата на който ищцата е отдала за временно и възмездно ползване следния недвижим имот – Апартамент № 7, заемащ целия четвърти етаж от жилищната сграда на ул. „Б.“ № 18, в гр. С., застроен на 210 кв.м., състоящ се от три стаи, 1 столова, дневна, кабинет, кухня и сервизни помещения. Била уговорена наемна цена в размер на 650 евро, платима от първо до пето число на месеца, за който се дължи.

Последното извършено плащане от ответника е през м. май, 2021 г., за сумата от 3000 евро, с което е погасил дължимите наеми за частично за месец декември 2020 г. и за месеците януари, февруари март и април 2021 г. Поддържа, че ответникът е освободил наетия имот на 01.09.2021 г., като не е заплатил дължимата наемна цена за месеците май (частично), юни, юли и август, 2021 г., в общ размер на 2400 евро. Сочи, че по време на ползването на имота ответникът е повредил наетия имот, като е демонтирал входната врата, която е на стойност от 800 лв., и един от вградените гардероби на стойност от 1000 лв. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

С молба с вх. № 375278/21.11.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, като е направил искане да бъде допълнен доклада по делото с квалифициране на правното основание на евентуалните искове и разпределяне на доказателствената тежест в тази връзка. Поддържа искането си за допускане на съдебнооценителна експертиза, по която вещото лице да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Относно доказателственото си искане за събиране на свидетелски показания излага твърдения, че е неприложимо ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото с тях не се цели установяването на наемното правоотношение, а на постигнатите договорености във връзка последното и обстоятелствата, при които е сключен. Представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Прави искане за допускане на съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която да установи стойността на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД.

В открито съдебно заседание от 21.11.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли за допълване на доклада по делото съобразно депозираната молба с вх. № 375278/21.11.2024 г. Сочи, че е представил снимков материал, който моли да бъде приет по делото. Твърди, че на таблото със звънците и към настоящия момент фигурира името „Г.“ касателно процесния апартамент. Моли за отмяна на определението на съда, в частта в която не е допускал искания от ищеца свидетел.

Поддържа, че приложеният от ответника договор за наем от 08.11.2007 г. е неотносим към предмета на делото. Твърди, че през 2015 г. ответникът е продал дружествените си дялове в ответното дружество и е бил освободен от длъжността „управител“ на същото. Поддържа искането си за допускане на съдебно-оценителна експертиза, която да установи средномесечния пазарен наем на процесния апартамент. Относно искането си за свидетелски показания конкретизира, че с тях ще се установи кой е ползвал имота през процесния период. Допълва, че преди процесния период ответникът е ползвал имота въз основа на договор за наем с майката на ищцата, като след смъртта й е продължил ползването на същия със съгласието на самата ищца въз основа на сключено между страните устно споразумение. Поддържа, че представеният от ответника договор за наем не е действал през процесния период, като същият е прекратен. Поддържа, че, в качеството си на наследник на Л. А., е встъпила в наемно правоотношение с ответника.

В открито съдебно заседание от 25.02.2025 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, представя писмена молба с писмени доказателства към нея, които моли да бъдат приети по делото. Прави искане за изменение на размера на евентуално предявения иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД, като моли същият да се счита за предявен за сумата от 4008 евро. Моли за уважаване на исковете. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока за писмени бележки ищецът е депозирал такива, чрез процесуалния си представител, в които посочва, че по делото е доказано наличието на облигационни отношения между страните, доколкото ответникът не оспорва подписа и съдържанието на представения по делото приемо-предавател протокол. Поддържа, че обективираните в протокола волеизявления представляват извънсъдебни признания за неизгодни за ответника обстоятелства. В протокола изрично била посочена ищцата като наемодател по договора, а ответникът – като наемател на процесното жилище. Също така посочва, че представеният от 2 ответника договор за наем не касае процесния период, доколкото в чл. 5 от същия е изключено мълчаливото продължаване на договора съгласно чл. 236 ЗЗД. Счита за опровергано твърдението на ответника, че същият е действал в качество на представител на „И.“ ООД при връщане на имота обратно на ищеца, доколкото същият е бил освободен като управител още на 17.07.2015 г. Излага, че при наличие на договор за наем е ирелевантно обстоятелството около фактическото ползване на имота. Поддържа, че събраните свидетелски показания по делото са допустими. Заявява, че по делото е установено наличието на увредени вещи в жилището – входна врата и вграден гардероб, вигно от приложения приемо-предавателен протокол, доколкото в разписката е отбелязано, че в имота е констатирано наличието единствено на 2 бр. вградени гардероби. Твърди, че ответникът не е доказал друго лице да е ползвало имота през процесния период. Сочи, че вещото лице изрично е посочило, че възстановяване на процесните вещи следва да се вземат предвид стойностите на нови такива, към които следвало да се прибавят и разходите за транспорт и монтиране. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Сочи се в отговора, че между ищцата и ответника никога не е възниквало наемно правоотношение. На 08.11.2007 г. бил сключен договор за наем между наследодателката на ищцата – Л. А., като наемодател, и „И.“ ООД, като наемател, а ответникът е бил управител на дружеството към момента на сключването на договора.

Твърди се, че наетият имот (апартамент) е ползван за нужди на дружеството – съхранение на архива му и провеждане на работни срещи, като ответникът никога не е ползвал имота в лично качество. Поддържа се в отговора, че след 10.05.2021 г. договорът за наем е бил прекратен по взаимно съгласие и наетият апартамент не е ползван нито от Г. И., нито от „И.“ ООД. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че е унищожил гардероби, намиращи се апартамента и входната му врата. Сочи, че при сключването на договора е описано, че в имота се намират камина и два броя отоплителни тела, но не и гардероби. С отговора ответникът прави и възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание от 21.11.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Противопоставя се на искането на ищеца да отменено определението на съда, с което е отказал да допусне изслушването на свидетелски показания. Счита за недостатъчно уточнени исковите претенции относно претендираните обезщетения за вреди. Възразява срещу приемането на снимковия материал, съдържащ изображение на пощенска кутия, доколкото няма индивидуализиращо знаци на какъв обект и адрес се намира същата. Моли да не бъде допускана съдебно-оценителната експертиза поради неясно формулирани въпроси от ищеца. Ответникът, в лично качество, посочва, че от 2007 г. до 2012 г. и от 2012 г. до 2021 г. е ползвал процесното жилище чрез търговското дружество „И.“ ООД. Посочва, че, в качеството си на управител на дружеството, е подписал договор за наем относно процесния имот с водения от ищеца свидетел.

В открито съдебно заседание от 25.02.2025 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, възразява срещу приемането по делото на представените от ищеца справки, доколкото същите са неотносими към предмета на спора. Поддържа, че част от свидетелските показания са недопустими. Счита за неустановено, че в имота са съществували твърдяната входна врата и вграден гардероб. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока за писмени бележки ответникът е депозирал такива, чрез процесуалния си представител, като излага, че по делото не е доказано наличието на облигационни отношения по договор за наем между страните касателно процесното жилище. Оспорва се през процесния период ответникът да е ползвал имота в лично качество. Поддържа, че съгласно приложения като писмено доказателство Договор за наем от 08.11.2007 г. било установено отдаването под наем на процесния имот от майката на ищцата на дружеството „И.“ ООД, чийто законен представител към онзи момент е бил ответникът. Сочи, че не било 3 установено как по точно е бил прекратен договорът за наем с търговското дружество.

Поддържа, че след изтичане на договора с „И.“ ООД последното е продължило да ползва имота при условията на чл. 236, ал. 1 ЗЗД – със знанието и без противопоставянето на наемодателя. Сочи, че архивът на дружеството бил изнесен и апартаментът бил освободен от дружеството едва на 10.05.2021 г. Посочва, че извън недопустимите свидетелски показания, дадени от адв. В., не са събрани доказателства, от които да се установи възникването на облигационна връзка между страните по делото. От събраните по делото доказателства не се установявало в имота да е бил монтиран твърдения вграден гардероб.