Решение № 5966 от 21.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9068/2022
- Вид
- Решение № 5966
- Подписан
- 21.12.2023
- Състав
- РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА
Други актове по делото
- Разпореждане № 12010 от 25.10.2022 · РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2, т. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 5966 гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110209068 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. Г. чрез адв. А. срещу Наказателно постановление (НП) № 696/25.05.2022 г. издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“, Национално тол управление (НТУ) в Агенция Пътна инфраструктура, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева по чл. 179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В подадената жалба се претендира за отмяна на НП поради допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, както и поради необоснованост. В жалбата е посочено, че нарушението не е описано пълно и ясно, като не е ясно посочено мястото на нарушението, което не позволява и надлежното определяне на наказващия орган и компетентния съд, който да разгледа жалбата. Сочи се също и липса на точно описание на нарушението по отношение на съставомерните технически характеристики на МПС в АУАН, които са допълнени в НП без наказаното лице да е имало възможност да се запознае с тях. Жалбоподателят допълва, че в НП е дадено противоречиво описание на нарушението и липсва правното основание за ангажиране на отговорността на водача, което затруднява защитата му. Като допълнителни пороци на НП се сочат липсата на мотиви за субективната страна на нарушението, както и непосочването на размера на дължимата пътна такса, която се твърди да не е била платена своевременно, което е препятствало и жалбоподателя да 1 плати компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 Закона за пътищата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, явява се неговия процесуален представител – адв. А., която поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено поради изложените в жалбата съображения, като допълва, че липсват и доказателства относно авторството на деянието. Моли и за присъждане на разноски за адвокатска защита за жалбоподателя.
Административнонаказващият орган – началника на отдел „Контрол и правоприлагане“, Национално тол управление в Агенция Пътна инфраструктура, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д, който оспорва жалбата. От него е депозирано писмено становище по съществото на делото, в което подробно е аргументирана законосъобразността на издаденото НП, като се позовава и на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП относно материалната доказателствена сила на съставения АУАН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.12.2021 г. в 23:22 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт „Кулата“ пристигнало пътно превозно средство – влекач „Даф ХФ 105“ с peг. № , с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя М. Г.. След извършена проверка от страна свидетеля Е. К. К. – инспектор в Териториална дирекция МитницаСофия, отдел ПТРР, било установено, че на 29.11.2021 г. в 12:58 часа горепосоченото ППС с peг. № Е4457МН е било заснето да се движи по път А-6, км 50+427, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). СвидетЕ.та К. установила нарушението посредством автоматично генерирано съобщение при въвеждане на номера на ППС.
Въз основа на това съобщение тя счела, че е извършено административно нарушение от жалбоподателя и затова му съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 696 от 09.12.2021 г., за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП – за това, че управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е била дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел – който се е запознал с отразеното в ТОЛ системата, което е удостоверено с техните подписи. Текстът на акта бил автоматично генериран от системата, като св. К. попълнила само данните на водача, като имената му били изписани единствено на латиница. Към акта била приложена снимка на ППС от тол система, както и копия на личните документи на водача и документи за ППС. В акта не бил посочен размера на дължимата такса, но към него била приложена разписка за уведомяване на водача да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в размер на 750 лева, без да е разяснено как 2 е изчислен този размер.
На място, св. К. връчила препис от АУАН на жалбоподателя, който се разписал в специално изготвена разписка за получаване на акта, без да изложи възражения срещу констатациите по акта. Водачът се разписал и на разпечатката от електронната везна, като предал на контролния орган и пътния лист и експедиционната бележка. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили възражения срещу акта, като липсват доказателства и за плащане на дължимите пътни такси.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, след като било установено, че в 14-дневен срок от АУАН не е внесена компенсаторната такса, на 25.05.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“, НТУ при АПИ.
Видно от отбелязването върху известието за доставяне, НП е връчено лично на жалбоподателя на 27.06.2022 г., като жалбата срещу него е изпратена по пощата до АПИ на 05.07.2022 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
К., като и от събраните по делото писмени доказателства (заповеди за компетентност заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г., заповед № 3АМ-332/32-66544/28.02.2020 г. на директора на Агенция "Митници", заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура"; доклад от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, включително снимков материал във връзка с установеното нарушение, справка за плащане на компенсаторната такса, известие за доставяне на НП, писма от АПИ), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К., тъй като същите в основната им част са непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства по делото. СвидетЕ.та признава, че чрез системата е установила неплащането на пътната такса за посочената дата и точка на контрол и съдържанието на акта е било автоматично генерирано. Но същата не е сигурна дали изобщо е питала водача кое лице е управлявало ППС на датата на нарушението, като това не е отразено и в съставения АУАН. Тя не може да посочи и конкретната стойност на дължимата такса, което е обяснимо с оглед характера на работата й и изминалия период от време. Но като цяло показанията на св. К. установяват единствено обстоятелствата при установяване на нарушението и съставяне на акта, а не и относно извършването на самото нарушение. От показанията на свидетеля е видно, че тя не е установила, дали жалбоподателят е управлявал процесното МПС на датата, за която няма заплатена пътна такса, а е съставила АУАН на лицето, което в момента на проверката е управлявало ППС.
Следва да се отбележи, че по делото не бяха ангажирани доказателства от въззиваемата страна относно обстоятелството кое лице е управлявало заснетото ППС на 29.11.2021 г. в 12:58 часа, нито за техни опити да се съберат данни за това обстоятелство. От приетото по делото веществено доказателство – фотоснимки, изготвени от тол системата, се установява 3 превозното средство и неговият регистрационен номер, както и датата на преминаването му през контролата, но не и водачът, който го управлява, нито пътната отсечка, където е засечено, доколкото е посочен единствено номер на техническото средство, но не и неговото местонахождение. Във връзка с въпроса за авторството на деянието следва да се отбележи, че собственик на ППС е „Парапас 21“ ЕООД, а не жалбоподателят. Следователно в случая не е санкциониран собственикът на превозното средство, а лицето, което го е управлявало при излизане от страната на ГКПП "Кулата" 10 дни по-късно.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи /съгласно представените заповеди за компетентност/, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Съдът намира за основателни изложените в жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения при установяването на нарушението и издаването на НП, изразяващи се преди всичко в липса на ясно посочване на мястото на нарушението и описанието на съставомерните му признаци, включително и относно техническите характеристики на процесното ППС (максимална допустима маса, брой на осите, екологична категория), както и размера на дължимата и неплатена такса и начина на изчисляването й.
Но най-същественият порок при ангажирането на отговорността на жалбоподателя остава липсата на каквито и да е доказателства за авторството на деянието, което е напълно пренебрегнато не само от актосъставителя, но и от наказващия орган. По делото липсват каквито и да е доказателства, че на 29.11.2021 г. в 12:58, когато се твърди да е извършено деянието, именно жалбоподателят Г. да е управлявал заснетото превозно средство с peг. № .
По делото се доказа категорично единствено, че посоченото МПС е било управлявано от жалбоподателя при излизането му от страната на ГКПП Кулата на 09.12.2021 г., но отговорността на Г. е ангажирана за деяние, извършено 10 дни по-рано. Поради което няма как да се приеме, че след като на 09.12.2021 г. Г. е бил водач на автомобила, той го е управлявал и на 29.11.2021 г. А видно от разпоредбата на чл. 179, ал.3а ЗДвП, отговорното 4 лице е именно водачът на ППС. По делото не са представени каквито и да е доказателства изобщо да е правен опит за контакт със собственика на ППС, от когото да е изискано да посочи водача на ППС в процесния момент. Това изключително съществено обстоятелство е следвало да се установи от административнонаказващия орган в хода на производството, което не е сторено. Съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. А когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство. В случая обаче жалбоподателят не е наказан по реда на чл. 188 ЗДвП, нито отговаря на условията за ангажиране на отговорността му по този ред. Предвид на изложеното съдът приема, че не е доказано по категоричен начин авторството на деянието. Презумпцията за невиновност, която е залегнала не само в наказателния, но и в административнонаказателния процес следва да се тълкува в смисъл, че доказателствената тежест за установяване не само на нарушението, но и на неговия автор е за наказващия орган, а жалбоподателят не е длъжен да доказва, че е невинен. В този смисъл позоваването на наказващия орган на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП относно доказателствената стойност на АУАН, е неоснователно, доколкото противоречи на основен постулат при ангажирането на административната отговорност на лицата. Нарушението трябва да е доказано по несъмнен и категоричен начин, за да бъде признат жалбоподателят за виновен, като всяко съмнение се тълкува в полза на дееца. След като по делото липсва категорична доказаност за съпричастност на жалбоподателя към деянието, то НП следва да бъде отменено дори само на това основание поради недоказаност на авторството на нарушението. Като допълнителен недостатък на НП е липсата и на посочване на формата на вината на жалбоподателя, а именно дали се твърди нарушението да е извършено умишлено или по непредпазливост.
Разпечатката съдържа 28 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2565a119-39d9-4ec9-b145-8bdc43ef5e66