Решение № 615 от 20.10.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Враца, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Цв. И. при участието на секретаря А. Л. П. като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №

20221420101550 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е бързо такова-трудов спор и се движи по реда на чл. 310 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на Й. И. Д. с ЕГН ********** и адрес гр. ****** срещу „Комплексен онкологичен център-Враца“ ЕООД с ЕИК 000190101, седалище и адрес на управление гр. Враца, бул. „Втори юни“ № 68.

Ищецът твърди, че незаконосъобразно е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ-поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като навежда следните доводи: Съгласно чл. 68, ал. 1-2 от КСО мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022 г. при навършена възраст 64 г. и 05 м. и осигурителен стаж 39 г. и 02 м., а ищецът, въпреки че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е бил навършил изискуемата възраст, е имал само 35 г. и 7 м. трудов стаж, вместо необходимия от 39 г. и 02 м., поради което с разпореждане № 2113-06344-8/03.05.2022 г. на ТП на НОИ гр. Враца му е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа, че поради незаконосъобразното уволнение е останал без работа и е регистриран като безработен в Бюрото по труда гр. Враца.

Искането на ищеца към съда е да бъде признато за незаконно уволнението му, извършено със заповед № 11 от 04.04.2022 г. на законния представител на Комплексен онкологичен център-Враца“ ЕООД и бъде отменена същата заповед като незаконосъобразна, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението 1 длъжност-„организатор стопански дейности” в ответното дружество и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, съгласно изменение на иска с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 3 от КТ, допуснато от съда в съдебно заседание на 11.08.2022 г., сумата 6 951,79 леваобезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 04.04.2022 г. до 04.10.2022 г. Претендира деловодни разноски.

Ответникът „Комплексен онкологичен център-Враца“ ЕООД в подадения отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК е взел становище, че уволнението на ищеца е законосъобразно, тъй като са изпълнени всички предпоставки на разпоредбата на чл. 328, ал.

1, т. 10 от КТ. В тази връзка поддържа, че при първоначалното постъпване на работа на ищеца е определено и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за 35 г. професионален стаж, включително въз основа на автобиографията му и останалите документи, които е представил, преди да бъде назначен. Поради изложените съображения за неоснователност на главния иск за признаване за незаконно на уволнението се поддържа неоснователност и на акцесорните искове за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. В условията на евентуалност, при доказано основание на исковете, не се оспорва размера на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ от 5 082,00 лева за шестмесечен период след уволнението, и се прави изрично възражение за прихващане с правно основание чл. 103 от ЗЗД, с искане да се прихване евентуално признатото задължение на ответника към ищеца по чл. 225, ал. 1 от КТ със следните суми: сумата 2 354,66 лева-изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, сумата 1 177,33 леваизплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ и сумата 1 674,84 лева-общо изплатена сума в повече като допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 01.11.2017 г. до 30.03.2022 г.

Със становище с вх. № 10038/06.07.2022 г. (а препис от отговора по чл. 131 от ГПК му е връчен на 30.06.2022 г.) ищецът е посочил, че в нито един от документите по трудовото му досие, нито пък устно или по друг начин, не е твърдял, че към момента на сключване на трудовия договор с ответника е имал трудов стаж от 35 г., че получената от него сума като допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и трудов стаж е добросъвестно получена и не следва да се връща, че частично е погасено по давност искането за връщането й за периода преди 04.04.2019 г., както и че ищецът признава за изцяло основателни възраженията на ответника за прихващане с обезщетенията по чл. 222, ал. 3 и чл. 220, ал. 1 от КТ и моли да не му бъдат възлагани разноски във връзка с прихващането на тези две обезщетения.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адвокат Л. В., поддържа иска така, както е предявен, ведно с допълнителните становища, и доразвива посочените в исковата молба доводи.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Р. Х., в съдебно заседание оспорва изцяло исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и изразени в допълнителните становища.

Предявените искове са процесуално допустими.

2

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

По делото не се спори, а и се установява от приложените като доказателства по делото трудов договор от 01.11.2017 г. и допълнително споразумение № 183/24.02.2020 г. към него, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал в ответното дружество длъжността „организатор стопански дейности“, като същото е било прекратено с оспорената заповед № 11 от 04.04.2022 г. на законния представител на ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ-поради придобиване от ищеца на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Със заповедта е разпоредено на служителя да се изплатят обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни заплати, както и на основание чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен с р о к на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец.

Заповедта е връчена на ищеца на 04.04.2022 г., което е удостоверено с подписа му.

С разпореждане № 2113-06-344-8/03.05.2022 г. на ТП на НОИ гр. Враца на ищеца било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като същият не отговаря на изискването на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО да има осигурителен стаж, превърнат към трета категория за 2022 г. в размер на 39 години и 02 месеца, а има 35 години, 07 месеца и 29 дни осигурителен стаж.

Видно от декларация на л. 41 от делото, ищецът при прекратяването на трудовото си правоотношение с ответника е получил един брой трудова книжка срещу подпис.

С експертно решение № 2829 от 207/24.11.2021 г. на ТЕЛК за общи заболявания към „МБАЛ Христо Ботев“ АД гр. Враца на ищеца е призната 74% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „неинсулинозависим захарен диабет“, дата на инвалидизацията – 17.11.2011 г, като е посочено, че ищецът „работи-пенсионер с лична пенсия за инвалидност, като организатор стопански дейности“.

Видно от приложено на л. 160 от делото разпореждане от ТП на НОИ гр. Враца, на ищеца от 17.11.2011 г. е отпусната индивидуална пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като към 01.01.2022 г. размерът на тази пенсия е 445,49 лева месечно.

На л. 129 от делото е приложена автобиография на ищеца Й. Д. (неподписана от него и своевременно оспорена в настоящото производство както като авторство, така и като съдържание), в която е посочен професионален опит на ищеца в различни стопански единици в България и в Испания за периода от месец февруари 1979 г. до месец октомври 2017 г., от която процесуалният представител на ответника прави извод, че ищецът, без отчитане на стажа му в Испания за периода от месец април 2004 г. до месец април 2006 г., притежава общ трудов стаж в размер над 40 години.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение, че: размерът на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, като се вземе предвид основното месечно възнаграждение и всички допълнителни плащания с постоянен характер, представлява сума в размер на 6 951,79 лева; ищецът към датата на 3 заявлението до НОИ през 2022 г. за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст има навършена възраст 64 г., 06 м. и 03 дни, а общият му осигурителен стаж, превърнат в трета категория труд, към същата дата възлиза на 35 г., 07 м. и 29 дни, при съобразяване на всички представени от ищеца в НОИ документи (трудова книжка № 1807/08.02.1979 г., трудова книжка № 280/01.02.2018 г., УП 3 № 20/24.03.2022 г., УП 3 № 3/08.03.2022 г., удостоверение № 138/30.12.1978 г. и военна книжка № 006609); в УП 1 заявление за отпускане на пенсия ищецът е декларирал, че няма осигурителен стаж, придобит в друга държава; за периодите от 10.09.2012 г. до 14.12.2014 г. като собственик на ЕТ „Й. Д.“ гр. В. и от 01.01.2022 г. до 07.04.2022 г. ищецът е подал декларации в НАП, че упражнява дейност като самоосигуряващо се лице, но не желае да се осигурява, защото е пенсионер (по болест), поради което периодите не са зачетени като осигурителен стаж и доход и несе дължат осигурителни вноски от ищеца; размерът на изплатеното в повече допълнително възнаграждение от работодателя за периода от 01.11.2017 г. до 30.03.2022 г. за професионален опит и трудов стаж, при съобразяване на размера на основното месечно възнаграждение и при 31% „клас“ към 01.11.2017 г. представлява сума в размер на 1 212,37 лева; размерът на изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е 2 354,66 лева, а на изплатеното обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ – 1 177,33 лева.

Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като правилно, обективно и пълно.

Видно от приложени на л. 161 и л. 174 от делото писмени доказателства и извършените от съда констатации от оригинални документи, ищецът за целия период от уволнението си на 04.04.2022 г. до приключване на съдебното дирене на 06.10.2022 г. е бил регистриран като безработен, търсещ работа.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

С оглед направеното оспорване на заповедта за уволнение с твърдението, че не е налице соченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, законосъобразността на процесната заповед следва да се прецени от съда съобразно съответствието на посоченото в нея основание за това и действителното фактическо положение. Доказателствената тежест за установяване законосъобразното упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото в заповедта основание е на работодателя, като същият следва да докаже елементите на фактическия състав на нормата, на която се е позовал, а именно, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съобразно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по КТ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1 КСО в редакцията й към ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., релевантна към момента на прекратяване на трудовото правоотношение 4 между страните, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца за мъжете, като съобразно ал. 2 от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 40 години за мъжете. В случай че лицата нямат право на пенсия по ал.

1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст – чл. 68, ал. 3 от КСО.

Разпоредбата на чл. 68а от КСО (нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) урежда правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер, като предвижда, че лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1.