Решение № 181 от 15.07.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 1436/2025
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 15.07.2026
- Състав
- Борис Димитров Царчински
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 1, т. 37 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 408, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. Ихтиман, 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:
Борис Д. Царчински при участието на секретаря Р. Ст. Д. като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Гражданско дело № 20251840101436 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, чрез юрисконсулт Я. Н.-Ц., с която предявява иск за заплащане на сумата от 1273,69 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, вследствие на претърпяно на * ПТП от Е. С. К. с лек автомобил, марка * модел *, рег. № *, движел се по Републикански път * на * км, в посока от гр. * към гр. *, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в канцеларията на съда – * г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените от ищеца съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на *г. при движение по Републикански път *, на км. * в посока на движение от гр. * към гр. *, е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил марка *, модел *, рег. № СВ *, собственост на Е. С. К., управляван от същия, навлиза в необозначена и необезопасена дупка, в резултат на което са причинени материални щети - увредени са предна дясна гума и предна дясна джанта.
Увреденият автомобил бил застрахован в ищцовото дружество с полица за застраховка „Каско“, валидна от * г. до * г. Ищцовото дружество образувало щета, извършило оглед на автомобила и констатирало сочените увреждания по МПС-то. Ищецът е изпълнил задължението си, произтичащо от застрахователното правоотношение, като е прихванал дължимото застрахователно обезщетение с дължимите от застрахованото лице за съответната календарна година втора и трета премийна вноска общо в размер на 1237,69 лева. На * г. ищцовото дружество е поканило АПИ да възстанови заплатеното обезщетение в 10-дневен срок, като поканата е била връчена на *
Ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да уважи исковата претенция като основателна и доказана и да осъди ответника да заплати претендираната сума в размер на 1237,69 лева, представляваща регресно вземане за платено по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил марка *, модел *, рег. № *, собственост на Е. С. К., вследствие настъпило на * г. застрахователно събитие – ПТП – попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно при движение по Републикански път*, км. *, в посока на движение от гр. * към гр. *, ведно със законната 1 лихва от * до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените от ищеца съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ в отговора на исковата молба твърди, че не са представени действащи към датата на евентуалното ПТП – * г. и сключване на застраховка – * г. Общи условия (ОУ) за застраховка на ищеца. Ответникът оспорва материалната доказателствена сила на представения протокол за ПТП, доколкото същият е непълен, неточен, противоречив и не установява по несъмнен начин механизма и условията, при които е настъпило произшествието, както и че не са представени снимки от извършен оглед и заснемане на мястото на произшествието. Счита, че протоколът не е изготвен след посещение на полицейски служител на местопроизшествието, не е представен и снимков материал от мястото на твърдяното ПТП, поради което документът не е формирал обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на ПТП и настъпилите вреди. Иска протоколът за ПТП да бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото.
Навеждат се доводи за това, че по делото няма данни за скоростта, с която се е движил водачът, бил ли е под въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователно обезщетение.
Оспорва обстоятелството, че застрахователният договор съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което счита, че не се доказва застрахователен риск. Възразява, че застрахователят не е събрал доказателства дали в случая не са налице обстоятелства съгласно Общите условия, които изключват настъпването на покрит риск. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване.
По изложените съображения иска от съда да отхвърли претенцията като неоснователна. Претендира деловодни разноски. При евентуалност възразява срещу прекомерност на претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение, а, ако се претендира юрисконсултско такова, то същото да бъде определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В последното проведено открито съдебно заседание ищецът не се представлява.
Ответникът в последното проведено открито съдебно заседание не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото преписка по щета № * от * г., включваща искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ от * г., декларация от * г., застрахователна полица за застраховка „Каско“ № * от * г., общи условия за застраховка „Каско на МПС, свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС * с ДК № *, протокол за ПТП № * г., опис-протокол по щета № * от * г., уведомление за щети по МПС, доклад по щета, се установява, че „ЗД Евроинс“ АД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил *, рег. № *, собственост на Е. С. К. е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 1273,69 лева на Е. С. К. чрез прихващането на втората и третата премийни вноски по сключената застраховка за съответната календарна година.
В цитираната декларация св. Е. К. е заявил, че на * г. към * часа, управляваният от него автомобил по пътя между с. * и гр. * при валеж от дъжд е попаднал в открита дупка, която не могъл да заобиколи поради насрещно движещ се автомобил, в резултат на което са били увредени предна дясна джанта и гума.
Това обстоятелство е установено и от приложения протокол за ПТП № * г., в който е 2 отразено, че автомобилът * , рег. № *, движейки се по ПП * около * км. в посока от гр. * към гр. * навлиза в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и реализира ПТП с материални щети по МПС, като са констатирани видими щети по предна дясна гума и джанта.
На * г., видно от представената обратна разписка, на Агенция „Пътна инфраструктура“ е била връчена регресна покана по щета № * г. за заплащане на сумата от 1273,69 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение.
От показанията на св. Е. К. се установява, че е имало необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, която била с дължина и ширина 50 см на 50 см и с дълбочина не по-малко от 10 см. Сочи, че се е движел между гр. * и гр. * в близост до бензиностанция * .
Твърди, че се е движел с позволената скорост, като в този участък не би могло да се движи човек с повече от 40-50 км/час. Св. К. сочи, че не е могъл да заобиколи дупката, тъй като имало насрещно движещ се автомобил. Твърди, че е навлязъл в дупката с двете десни гуми, като имало увреждания по предна дясна гума и джанта. Сочи, че се е обадил на тел. 112 и на място дошли полицейски служители, които съставили протокол за ПТП, като не са му съставяли акт за установяване на административно нарушение. Св. К. заявява, че пътната настилка тогава била мокра, както и че е бил задействал спирачките на автомобила. Също така, свидетелят твърди в показанията си, че непосредствено преди да навлезе в дупката я видял. Заявява също, че автомобилът не разполага с резервна гума и джанта, което наложило извикването на пътна помощ, която да превози автомобила.
Съдът кредитира показанията на св. К. като обективни, последователни и непротиворечиви. Същите изцяло кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
От огледаните в хода на съдебното дирене фотоснимки, представени от ищеца и от св. Е. К. се установява, че на същите е заснет процесния лек автомобил, като се наблюдава, че на същия е срязана една от гумите, както и изкривена една от джантите. На фотоснимките също така, се наблюдава заснета дупка в дясната част на пътно платно, пълна с вода, която кореспондира на описаното в показанията на св. К. пътно препятствие.
От заключението на изготвената съдебно-автотехническа оценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на * г. ПТП е свързан с преминаване през дупка с остри ръбове, при което са били увредени предна дясна гума и предна дясна джанта. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, описано в протокола за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 2746,73 лева или 1404,38 евро.
При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението.
Сочи, че джантата не може да бъде ремонтирана, тъй като деформацията причинява микропукнатини на молекулярно ниво и при изправянето на джантата се създават допълнителни микропукнатини. Поради това, при увреждане на джанта, производителят изисква задължително смяна.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число и в случаите относно вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3.
3 собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД.
Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване, са:
- съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице, покриващо конкретния застрахователен риск и заплащането на застрахователно обезщетение на същото;
- наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице-изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите – или по-конкретно настъпване на процесното ПТП на посочения пътен участък и по описания в ИМ начин; наличие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, както и вида на описаните имуществени вреди по автомобила на сочената стойност, настъпили вследствие на попадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, които са били заплатени, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на * г. е възниквало застрахователно събитие.
Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1273,69 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.
От приложения по делото протокол за ПТП недвусмислено се установява наличието на пътното платно на необезопасена и необозначена дупка в района на Първокласен път *, в района около * км, в посока от гр. * към гр. * , а от изслушаната автотехническа експертиза че застрахователното събитие е настъпило при попадане на застрахования лек автомобил в дупката на пътя, т.е. е установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила.
Разпечатката съдържа 39 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2565745e-9322-4659-b991-d6aefb93b39c