Решение № 209 от 13.08.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. гр. Хасково, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Анка К. Янчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200528 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – З. Ф. Ш., ЕГН **********, адрес гр.Хасково, ж.к.********, е депозирала жалба против Наказателно постановление № 251253-002767/14.10.2025г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което за това, че на 04.10.2025г. около 13:40 в гр.Хасково, по ул.“Лестър“ в посока към ул.“Банска“ е предоставила като собственик да управлява мотоциклет марка "********" модел ***, ****** на цвят, без регистрационен номер с номер на paмa- ********, на малолетния А.

З. Б.- ЕГН ********., с което за виновното нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева/ 153,39 евро.

Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление и моли да бъде изцяло отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят – нередовно призован, не се явява.

Призовките са върнати от адреса с отбелязване, че не е открито на адреса.

Съобразно разпоредбата на чл.61, ал.4 от ЗАНН, Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.

В случая жалб.Ш. е посочила в жалбата си именно адреса, на който са били изпратени призовките. Поради което съдът намери, че не са налице процесуални пречки да проведе производството.

Адм.-Наказващия орган- Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор 1

„Пътна полиция“- Хасково - редовно призован, не се явява и не изпраща представител в с.з., не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 04.10.2025г. свидетелят Н. К. – служител при Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Хасково, излязъл от дома си в гр.Хасково и се отправил по служебни задачи. Същия бил в района на кръстовището на ул.“Лестър“ с ул.“22-ри септември“, когато към 13,40ч. видял по улицата да се движи мотоциклет в посока към ул.“Банска“. Вниманието му било привлечено от факта, че водачът на мотоциклета е на виД. млада възраст за водач, а мотоциклетът е без регистрационен номер.

Подвикнал на водача и последният спрял. Попитал го на колко години е, а водачът отговорил, че е роден през ****. Св.К. се обадил на колегите си и заедно със св.Д. Л. придружили малолетния водач А. З. Б. – роден през ****., до дома му. Там установили неговата майка- жалб.З. Ф. Ш., която запитали на кого е мотоциклета- установен с марка "********" модел ****, ****** на цвят, без регистрационен номер с номер на paмa- ********. Жалб.Ш. потвърдила, че мотоциклетът е техен и че била разрешила на синът й **** да го управлява в двора на къщата, но не на улицата.

Така на З. Ш. бил съставен АУАН серия GA, №1018682/04.10.2025г., в който акт били отразени констатациите от по-горе, а именно, че е предоставила като собственик да управлява мотоциклет без регистрационен номер, на неправоспособен водач- малолетния й син А.. Нарушителят Ш. подписала акта без да посочва възражения.

На базата на така съставения АУАН, Административно наказващият орган издал процесното наказателно постановление № 25-1253002767/14.10.2025г. на Началник група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“- Хасково, с което на З. Ш., за виновното нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, както и за виновното нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева/ 153,39 евро. Постановлението било връчено на жалбоподателя на 31.05.2026г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против него е получена на 15.06.2026г.- видно от поставения входящ номер - т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Горните факти се установяват от Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №1018682/04.10.2025г., Наказателно постановление № 25-1253-002767/14.10.2025г. на Началник група в ОД-МВРХасково, Сектор „Пътна полиция“- Хасково, от показанията на актосъставителя Д. Л. и на свидетеля по установяване на нарушението и съставянето на акта Н. К., които са еднопосочни и взаимно допълващи се относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа 2 жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

При съставяне на Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №1018682/04.10.2025г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН изключвайки, че не е отразена длъжност и местоработата на нарушителя. Това нарушение на закона обаче не се явява съществено досежно констатациите в акта.

Както при издаване на АУАН, така и при обжалваното наказателно постановление, е описано правилно извършеното от З. Ш. нарушение.

Правилно е описано текстово, съответстващо на цифрово изписаното.

Преди да се обсъдят съответствието на установеното от фактическа страна с правните норми, следва да се отбележат някои категорично установени обстоятелства.

Разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП гласи: „На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство: 1. на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство;“.

В случая видно от показанията на разпитания полицейски служител Н. К. е видно, че същият е категоричен за това, че е видял малолетния А. Б. да управлява мотоциклет. Св.К. е служебно известен на съда поради изготвяна документация, необходима за съдебни производства и явяването му в съда като свидетел, като дългогодишен полицейски служител от Сектор „пътна полиция“, с голям опит в сферата, в която работи. Същият е категоричен, че водачът е изглеждал виД. на възраст, на която няма как да е правоспособен водач. Което се е потвърдило при извършената в последствие проверка, при която е установено, че водачът е на 13 години. Св.К. заявява също, че е забелязал, че мотоциклетът е бил без регистрационна табела- което също се потвърдило при извършената проверка, при която се установило също, че мотоциклетът не е регистриран. Установено е също, че е мотоциклет, а не мотопед или индивидуално електрическо превозно средство, предвид обозначението за кубатурата му- ***.

Съществени са в случая показанията на св.К. по отношение разговора му с малолетния водач, както и с майка му- жалб.З. Ш.. Видно от тези показания, малолетният А. е заявил, че управлява мотоциклета около дома си и на въпроса дали родителите му знаят, е отговорил, че знаят. При разговор на св.К. с майката на малолетния водач- жалб.З. Ш., същата е заявила, че е позволила синът й да управлява техния мотоциклет, но само в двора на къщата им. В тази връзка обаче св.К. заявява, че дворът на къщата, в която живеят жалб.Ш. и семейството й, не предполага и не позволява в него да се управлява мотоциклет.

В тази връзка следва да се подчертае, че ролята на родителя в такива случаи е 3 определена от Закона за движението по пътищата – чл.102, ал.1 – чрез въвеждане на задължение и по-скоро забрана на собственика или ползвателя на МПС да допуска или да го предоставя на лице, което не е правоспособен водач. Още повече, в случая е налице не само неправоспособен водач, но и малолетен- което повишава значително обществената опасност на деянието.

По силата на чл.129 от Семейния Кодекс, родителите са законни представители на малолетното си дете и извършват правни действия от негово име. А разпоредбата на чл.123 от СК предвижда родителските права да се упражняват от двамата родители заедно и поотделно.

Също така законодателят не е предвидил отграничение за това кои действия родителят е разрешил на малолетното си дете и кои не му е разрешил. В случая е без съществено значение, че майката Ш. е разрешила на малолетния си син **** да управлява собственият им мотоциклет само в двора на къщата им, но не и на улицата. Обстоятелството, че се дава разрешение на малолетно лице за боравене с моторно превозно средство и за управлението му, независимо за къде важи това разрешение, се приема за предоставяне на това моторно превозно средство, доколкото малолетния няма правно валидна воля и е наказателно неотговорен, а за действията му отговарят неговите законни представители- родителите му. Т.е. съгласието на родителя малолетното му дете да управлява МПС в случая е установено и е без значение, че според думите на родителя разрешението е било само на двора на къщата им.

Обстоятелството за разрешаване да се борави изобщо с това МПС осъществява фактическото действие, припокриващо се с волята на законодателя, изразена в разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Още повече, обяснението, че на детето е разрешено да управлява мотоциклета само в двора на къщата им, а в самия двор няма възможност дори това да се осъществи според показанията на св.К., е още едно потвърждение, че майката на малолетния **** не е контролирала ползването на мотоциклета им от малолетния й син след като му го е предоставила, и това е довело до извършване на деяние с висока обществена опасност.

Собствеността на мотоциклета в случая не е установена с писмени документи, но видно от показанията на св.К., такива не са били представени и при липса на регистрационен номер, то няма как да бъдат представени и документи за регистрация, в която да е описан собственик. Но също така заявява, че е нямало неясноти или спорове относно собствеността на този мотоциклет, като майката Ш. е заявила, че е техен.

На следващо място, установено е по категоричен начин, че водачът **** е неправоспособен като водач на МПС. А няма и как да е правоспособен при положение, че е на 13г. и е малолетен. Относно това на кой от двамата родители е следвало да бъде потърсена адм.-наказателна отговорност, право на контролните и адм.-наказващия органи е да преценят, но както бе описано по-горе, съобразно разпоредбата на чл.123 от СК, родителските права да се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. Т.е. в случая е без значение към кой от двамата родители или и към двамата следва да бъде насочена адм.-нак.отговорност.

Впрочем тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя. Поради което и в случая не са налице съмнения, че е осъществен състава на описаното административно нарушение. Правилно след установяване на същото, адм.наказващият орган е отнесъл нарушената материална норма към 4 съответстващата санкционна такава. А именно нормата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съдът възприе и кредитира като достоверни показанията на разпитаните свидетели и най-вече тези на св.Н.К.- като дадени от полицейски служител, който е очевидец на извършеното, вниманието е било насочено към установяване на важни обстоятелства и детайли, реагирал е своевременно и не са налице каквито и да било данни за заинтересованост от изхода на делото.